Така ми липсваш, татко...
Слушам Жо Дасен, защото знам,
че много го обичаше...
Така ми липсваш всеки Божи ден...
И пълнят се с сълзи очите ми. ...

Потропват копита
по калдъръма на времето,
оронват, отравят, заравят,
погребват спомени,
или от пясък надежда ...

Веднъж за ръка ме хвана,
беше тъжна... просто ей така,
цялата в сълзи бе обляна,
от тях чак ти превърна се в река!
Днес аз съм тъжен, а теб те няма, ...

Кръглолика,
луната придърпа
завивката нощна
и крайчеца на зората
отви. ...

Шевиците
на времето
се проявяват
незнайно как,
сами, ...

И. Ти си в мечтите ми,
ти си в очите ми.
Ти си в сърцето ми,
ти си в ръцете ми.
Твое е сърцето ми, ...

ТЯ
Тя жадно пие слънцето с очи...
А вятърът е сякаш вечно в отпуск...
В косите ù са вплетени лъчи
и те така и не помръдват просто... ...

Днеска Тарльо пак е болен,
май е хванал тежък грип,
кашля, киха, но е спорен,
птичи или свински тип.
Гърлото го наболява, ...

Ти за мен си уличката стара,
по която в спомена вървя –
там, където няма светофари,
нито вой на мощни возила!
Живописен и уютен спомен ...

Тръгвам си с утринната зора,
защото страхът във мен шепти,
да не би разочарована да си от мен,
ако наяве видиш моите сълзи!
Идвам нощем като нечакан гост, ...

НАМЕРЕНА
Като забравен копнеж за лято,
замръзнал през лютата зима.
Като залез,топящ се във злато,
аз разбрах, че си тук, че те има! ...

Не забравяй родното си място,
стъпката си първа помни,
защото е истинско злощастие,
когато липсват тез спомени.
Не забравяй, че упорството ...

Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù ...

За нея той откъсна роза дива,
подаде я с очакващи очи,
а розата, от всички най-красива,
заби в плътта му парещи бодли.
От болка кървава се сви сърцето ...

Родна стряха
Цигулка вън тихо проплака във мрака
и някой затръшна там пътна врата,
петлите започнаха своя спектакъл,
а аз пак над листа подпрял съм глава. ...

Любовта е всичко, априори. Даденост, необходимост, същност, мотивация, цел, посока, живот, явление, движение, сила, воля, смелост, емоция, потребност. Дадена ни е от Бога, за да осмисля живота ни. Двигател на действията ни, на поведението ни. Потребност, без която не можем да съществуваме, без която ...

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...

С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което ...

Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...

В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...

Вятърът шепти в мен
Вземи ме в плен
Да разбушувам с порив тих
Това което в тебе скрих
Добре ли чух ...

Разпилени мигове
в
отминали дни -
неусетно
времето тича... ...

Посветено
Избрала съм те някога отдавна,
преди дори да съществуваш,
преди да се е скъсала връвта ни
и въздуха да можем да преглътнем. ...

Разни чувства, разни идеали...
Страхове и мисли -
някои нови, други стари...
Карат ни да обичаме и да се вричаме,
в измислена нереалност въвличат ни... ...

Защо сега?
Защо се срещаме сега?
Ограбени, невярващи и лъгани.
Несигурни в отсрещното "Обичам те!",
приемайки го някак с недоверие. ...

Отшумява като порив на вятъра,
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...

Приятелството е особен камък.
Иманяри не могат да го присвоят и продадат.
Приятелството е особена находка.
Прави вълшебна всяка разходка.
Приятелството е фея, която ме кара ...

Почти безплътно, само чувство -
на удоволствие, наслада...
Унесът бавно ме отпуска
и образът се появява...
Играта ни забавна е, ...

Здравей, май за теб съм една непозната,
ненадейно изплувала в тъмното.
Усмихвам се плахо, подавам ръката
и се пръсват желания несбъднати.
Поглеждаш към мен и се чудиш коя съм; ...

Никога
Никога - не се отчайвай,
никога - не падай духом,
никога - не се отказвай
болката да победиш. ...

(за раздела мъгляви)))
Ето ме вече тук.
Вие не ме ли виждате?
Или съм още дух?
Или съм вече призрачен? ...

В ъгъла под шепа прах,
скрита зад дебелите стени,
стои кутията сама
и за своите спомени тъжи.
Спомени за минало потребно, ...

Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...

И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната, ...

Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...