Много битки е преживяло човечеството в своята многохилядна кървава история. Някои велики, други позорни. Някои с много жертви, други проведени без да се пролее нито една капка кръв. Някои, за които споменът се е предавал през много поколения и други, които са били забравени отдавна. Много велики вои ...

Погледни
Усмихват се едни очи
Едни устни
В близост тръпнат
Спомени топли изпъкват ...

Време разделно
Да бъдеш горд, но да се връщаш тихо,
когато имам нужда да те има.
Съвсем за малко – за да се усмихна
и да те питам за онази рима. ...

Аз не искам да плача,
не искам - разбери!
Една сълза се отронва и пада,
а навън дъждът вали ли, вали.
Аз сгреших, не знам защо - ...

Малки капки дъжд по мен се стичат,
аз вървя с чадър в ръка
и мълча.
Малка мъка в самота,
тихо плаче във нощта ...

След дълъг, тежък ден,
изстискана като лимон,
въртя се в кръг нa
паркинга пред нас.
Надежда някаква тая ...

Над връх Миджур
небето се синее
със най-вълшебното
лазурно синьо!
Земята ...

ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ ВЛЮБВАМЕ СЕ ЛУДО
Защо все още влюбваме се лудо
и вършим щуротии неразумни?
Едва ли ще е само смях да будим!
(Затуй си има политици умни!) ...

Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа
Идеята за Градината ще разгледам не в смисъл на това какво трябва да съдържа тя, а като едно понятие и явление, което датира още от Адам – време, и за което явление се смята, че представлява фактор, който утвърждава живота в неговата жизненост ...

Ти – без въпроси,
без отговор – аз.
А е толкова просто –
среща на двама.
Внезапно докосване ...

Любов си ти – прекрасна, негреховна,
любов – в живота, който ни събра!
Но пихме с теб от чашата отровна,
когато чувство някакво преля...
Изтече върху пода и го смачкахме, ...

Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири. ...

Обичам те повече с всеки изминал ден,
обичам те, дори да не си до мен.
Ти си момичето, което ме прави щастлив,
ти си момичето, което ме поддържа жив.
Без теб няма начин да оцелея, ...

Безполова съм. Евала, успя
във късче мрамор да ме трансформираш.
С оловени зеници съм сега,
с нов поглед- безразличен и пронизващ.
Флиртувах с пет, петнайсет, петдесет, ...

Какво следва?
И такаааа… Дойдох в Гърция, поработих (на старата работа) и се сетих да пиша, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.
Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…
Ама аз, ако исках да се омъжвам, нямаше да ...

Влюбена
На Х. А.
Очите ми все повече тъмнеят,
поглъщайки те в своята дълбинност,
сърцето и душата те копнеят, ...

Не му трябваше време да скърби,
веднага намери как да се задоволи.
По същия стар и сигурен начин
върви свдигната глава.
А аз поех по лошия път ...

Ненужна ни е вече любовта...
прокъсана от грубите постъпки,
пришивани с конци от самота,
останалите само нейни кръпки.
Разкъсана защо ни е сега... ...

Сълза а изгаря тя плътта
събрала яростта и горчивината на деня
сълза че няма я вече любовта
Погледът ти леден душата ми смразява
и на кръста сякаш заковава ...

Рисувам с пръсти по тялото ти.
Поставям цветовете с устни.
Като художник, творящ възбуда.
Върху платното нарисувах теб.
Както ти рисуваш мен с пръсти. ...

България, моята страна!
Ах, колко е красива нашата страна!
Има тъй красиви планини,
невинни малки равнини.
Полета, пълни със народ, ...

Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени. ...

Записах се в отбора на живота.
Играе ми се истинска игра -
по правила, зададени от Бога,
където има вяра във целта.
Макар че непохватно още стъпвам, ...

Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори, ...