Понятието няма стойност.
Себесклонна непристойност.
Няма ревност.
Няма изневяра,
за обстойност, ...

Виконт Пиер, обиден на вечерята си, която очевидно се чувстваше угнетена в стомаха му и се беше превърнала в борец за свобода, я пусна да си върви по живо по здраво, ругаейки я. След това направи два неуспешни опита да си измие зъбите, при които четката упорито отказваше да влезе в устната му кухина ...

Истината
завърза очите ми
и всички родени лъжи
замълчаха.
Не видях как си тръгнаха ...

Странници
Странници... крехки мигове-странници
с очи, посивели от дългото взиране...
плачат, оплакват сцени-измамници
в черно-белия край на всемира ни. ...

Небесно
време
време за обич
с дъх
на елен ...

в аризона времето е винаги
джони и риба
ако имаш булчинска шапка за сълзи
и кадилак
с простряно на задната седалка ...

СтраХ
Тъмна стая,
врата скърца
и дочуваш как
злото диша, ...

Моят извор беше
капка непреломна
във обществения залез.
Само каруца се опитва
да пробегне през очите ми, но и аз не зная какво ...

Сънувам. Кошмари.
Замръзнала в съня си,
Виждам как враговете се връщат,
Отмъщение.
Това е, което те искат. ...

Тя е тази, която те буди от най-красивите ти сънища и тази, от която не можеш да се скриеш. Цял живот се бориш с нея, но никога не ще я победиш. Където и да идеш, каквото и да правиш, ще бъде винаги до теб. Заради нея слизаш на земята всеки път, когато литнеш в небесата и често е виновна за гибелта ...

Понякога не искам да се будиш -
заспи във мен дълбоко, непробудно,
на лудостта недей да ми се чудиш -
и ти си също луда и безумна.
Безплътна си, без образ, само глас - ...

Стиснал в шепи своята Вечерница,
по паважа стъпвал някакъв квартален луд.
Котките поглеждали го от кьошетата.
Лепнела мъглата. Впивала във вените му студ.
Някакво кутре отнякъде обаче ...

От мен слуга на любовта не става -
ни ангели, ни дяволи ме изтърпяват,
за ангелите съм непоносимо жива,
а дяволите пък ме смятат за безумно дива.
Надничат във душата ми половинчато, ...

Най-добрите ми години
си отидоха без тебе.
Липсвах ти и аз безумно.
А си бяхме тъй потребни...
Във очите ми лазурни ...

Rammstein
Рам-песен
Този, който чака предпазливо,
ще бъде възнаграден в точното време,
е, чакането свърши, ...

А между другото годините летят,
изгарят дните много бързо,
приятел губиш в този бързей,
и сам да се намериш не успя!
Заставаш пак на своя бряг, ...

Хей, ти, там навън в студа,
самотен, остаряващ...
Можеш ли да ме почувстваш?
Хей, ти, седящ настрани
с треперещи крака и променлива усмивка. ...

А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...

Искам да опиша едно от онези съвпадения,които ни държат влага дни наред. Беше дъждовен ден. Цял следобед четох ”Алхимикът” на Паулу Куелю. Книгата ме въодушеви. Направо ме накара да полетя на крилата на мечтите си. Обикновено всеки ден ходех до минералните извори и се къпех по едно и също време, но ...

Омъжена съм. Но не ми върви семейният живот. Съпругът ми постоянно има проблеми в работата си и с колегите си. Вечер се прибира изнервен и озлобен. Поради тази причина си хвана любовница. Да го разсейва от проблемите му и да се грижи за неговото его. Аз всячески подкрепям тяхната връзка и винаги съм ...

В нощни цигулки
звезден шепот замира.
Пеят щурците.
Цветни градини
с глътки свежест се будят ...

Паяк - бъдеще.
Паяжина - минало.
Хваща се мигът.
Точилка – вяра.
Наточена надежда. ...

Досущ като на слънцето лъчите,
през небето искам да премина,
да се нося из простора и мъглите
и да бъда вечно бледосиня -
почти прозрачна, светла и щастлива, ...

Сезони
Пролет
Пролет е навън сега,
има хубави цветя,
птичките се връщат пак, ...

Защо ни е да спим,
когато можем цяла нощ
да се оглеждаме
в очите си?
Защо ни е да дишаме, ...

Тя пие нощем от очите ми сълзи
Тя чува как устата ми шепти
Тя знае колко много ме боли
И пръстите когато в нея впия
Пак търпи ...

Пустинно слънце с жар обезлисти
на мислите ми цветето красиво.
Повехнали илюзии във две очи.
Две длани с липси от безтебие.
Горчи във гърлото от жажда ...

Слънце ли си ти?... Или една звезда?...
Кокиче ли си ти?... Или момина сълза?...
А може би си лястовичка бяла?...
Ах... Не знам с кое да те сравня...
Зная само, че ти за мен си всичко - ...

Да ти разкажа ли за болката -
онази, от която губя памет
и си забравям думите.
Онази, от която всяка нощ умирам.
Онази, за която нямам думи. ...

Брегът е пуст…
все още.
Часът е осем
сутринта.
Градът отдавна си гъмжи. ...

В погледа ти бистър аз цвете крехко ще посея,
в усмивката ти блага – океан от светлина
и когато пак изплуваме в любовна тишина,
ореол от гълъби над нас свещена ария ще запее.
В погледа ми твоя глас ще разпръсква пак звезди, ...

Сиво битие
Натегналата жарка утрин
роди безмълвна пустота
и тягостно денят премина
без излишна суета. ...

Мечтите се усещат със сърцето,
отвориш ли го, те ще отлетят.
Навън не пускай зрънцето, което
свирепи ветрове ще понесат
към нищото. И хищно ще го сбъднат. ...