Каляска за милейди
Не ù провървя.
Тъкмо беше вдигнала ръка, когато един пъргав младеж с арогантно излъчване внезапно изскочи пред нея и ù отмъкна таксито. Доплака ù се. Закъсняваше вече с десет минути за поредното интервю, този път за администратор във фитнеса на един голям хотел. Нямаше да е никак ...

Не(чо)вечен
Да се смееш на себе си. Като гробар
да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.
Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,
а с корона-рога май на власт си дошъл… ...

Бяха минали дълги години, откакто нехората бродиха по Земята. Дългите и непрестанни човешки войни и ненаситната алчност на хората бяха направили от тази планета полу-мъртво сметище, където всички доизживяваха дните си. Всъщност дни нямаше – атмосферата беше покрита с прах и пепел, който не позволява ...

Всички липси превърнах в доверия
и закрачих по пътя на мислите.
Изрисувах зад прозореца светли мечти,
а от ъгъла сринах безумни съмнения.
Щом пулсира във мене отново кръвта, ...

Нищо особено.
Мъж ми направи път.
Нищо особено.
Просто държеше вратата
и ме покани с жест - ...

Жадна съм. Колко съм жадна, животе!
Как искам да пия от твоите извори,
как искам да плувам в твоите морета
и да ме люшкат техните вълни!
Дай ми да пия от онази - Живата вода, ...

Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.
Отиде си, във мен остави зима, ...

утре ще ми е чудно
за чудесата
как било ми е мъчно
за вятъра
и за дъгата ...

Заглавието на есето асоциира въпроса: "Какво е човекът?".
Безспорно човекът е трудно разгадаем, една сложна система (ако тази дума може да се съвмести с думата "човек"). Той трудно може да бъде анализиран, защото в него живее и Дяволът, и Богът". Няма човек, лишен от недостатъци, защото всяко човешк ...

Лом 28 А
На пръв поглед
нищо особено,
ще кажете,
дори неправилно ...

Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.
Спомени идват, край него се гонят, ...

Октомврийско слънце
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти. ...

Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември. ...

В дух на вечно откровение
ме срещна споменът отново с теб.
И някак с безкрайно вдъхновение
ме люшна в мечти безчет.
Така и не успях да скрия ...

ЗАСПИВА
В прозорците гнездят залезни огньове.
Нощта ги гаси, като черни очи.
Облак хваща луната с нокти орлови.
Градът заспива под звездни лъчи.

Пренебрежение
Огледалото на моята душа
надира се от твоето презрение.
Крещи безчувствената тишина,
обзела нямото ти отражение. ...

здравей верлен това съм аз рембо
и хамлет [не] играе хамлет
в някаква градина
там където няма имена
а имам правото да замълча ...

Реших
Реших, че няма повече да страдам,
защото ме захвърли непотребна...
Научих се да падам и да ставам,
да се надсмивам над съдбата си солена! ...

Открих те и влюбих се...
Денем и нощем лудувахме...
Обичах те... събличах те...
В моите мисли прикривах те.
Видях те... Измамих се... ...

Тишината крещи, че обичам,
а през вятъра мойте коси
се разливат в една нетипична
безпределност от хубави дни.
В самотата на своята пролет ...

Лист, откъснат от стар календар,
е животът ми - смях и неволи.
Днес стоя пред светия олтар,
паля свещ и смирено се моля:
Направи ме красива, небе, ...

В поле безмълвно от трънливи мисли
се лутам, в рокля от коприна,
пресъхналите спомени разлиствам -
търся - стръкче детелина.
Дъха си спирам, думите преглъщам - ...

Една неделя отминава,
но споменът по огъня остава.
Огънят се сгушва в жаравата,
която пречи на забравата
до следващия миг...

Знам, ще те нося
в сърцето си
до края на дните ми.
Така си заседнал,
че няма отърване. ...

Кажете ми,
как бих могла
от петдесет да стана
трийсет?
И в "Гучи" да се облека ...

Лазурната синева на небето
и синчецът, потрепващ в полето.
Старата рокля на Нина –
шумкаща нежна коприна.
Очите живи на жената, ...

Вдишвам очакване,
бавно
липса издишвам.
Всяка утро
идва с надежда, ...

Понеделникът ми е червен,
малко стресов е за мен.
След уикенда почивен
пак е ден оперативен.
Улиците пак са пълни, ...

Шуми водопадът!
Изсипва се – страшен...
гърмяща,
студена
вода! ...

Ти си сиянието на тази земя,
ти си вътре в моята душа,
ти си нещо свято,
ти си моето единствено злато.
Ти си изгревът на моя ден, ...

Прокълната
Когато с теб се запознах –
своята мечта видях.
Погледнах в твоите очи
и заблестяха хиляди звезди. ...

Бъди...
Бъди живот за своята любов.
За преданата нежност - пристан благ.
Посрещай трудностите с ведрата надежда,
че мъдър и добър е този свят. ...

НАСЛАДА
Ах, как ми липсва онзи първи ден,
когато се докоснаха телата!
Изпитахме ний ласка искрена, естествена и непозната. . .
Върховна, екзотична, тръпнеща. . . ...

Не мога да заспя -
главата ми гърми,
не мога да заспя -
сърцето ми гори,
че пак съм никъде ...

Бели коси, жълти мълви...
Това е яростта на живота!
Но когато си имаш душа,
рано или късно тя
ти носи радостна новина... ...

Усмивка мила. Игриво пламъче във нежните очи.
Гласът е галещ, ръцете топли и мека светлина струи.
Прекрасна вечер, потръпващ мрак.
Светулчен облак, полъхващ хлад.

Тази вечер го чакаше изненада. Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала, бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. ...