Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
* * *
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...
Насаме
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...
По средата
с който те привлича към греха.
Аз съм нищо
и плача за тая самота,
която сама повиках ...
Шизофренично
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
Сърце от камък
сърце, което ти ми подари,
и тъжен спомен нося в мене,
спомен, който ми тежи.
Боли ме мисълта за тебе, ...
Аутсайдер
нямам корени, а съществувам реално.
Аз живея, но не оставям следи.
Без желание се сблъсквам с хора и ситуации.
Самичък. Светът е прекалено сложен. ...
Виновна съм!
За всичко.
И... за всички.
За старците -
предъвкващи корички. ...
Точиларят с колелото
Крехко тяло, в дрипи облекло,
на лице с усмивка кахърна.
Немощно бута старо колело
с прикачена малка латерна. ...
М и р а ж
__________________________________
Когато езеро видиш.
Във Пустинята.
И разбереш, че е мираж. ...
Професор Заплеско Отнесенов
За професор Заплеско няма дума непозната,
признат навред е за най-умен на Земята.
Всеки щом го види, почва да се кръсти,
защото той обича да ходи малко тъй на пръсти. ...
Всичко свършва
и хубаво, и лошо.
И дори животът не е вечен,
даже и това, на което всеки
се надява.... ...
Когато си намериш Ланселот...
Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета… ...
Има ли, няма ли утро в мъглата?
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...
* * * Самота
Хлебарка
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...
Не се ли умори!
в напрегнатото сиво битие
и тайничко за мен да си поплакваш...
Не се ли умори, дете!
Витален съм, но кротък, благ към теб, ...
Аленото петно
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...
Хаити
Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села. ...
Вино отлежало
хубавица млада,
тук, до дъхавата пица,
кана с вино ляга.
Вино руйно и червено ...