Но това е тайна...
Имам точно четири будилника,
но не ставам никога навреме.
Някъде дълбоко из хладилника
пазя торта с вкус на хризантеми. ...

Скали високи, горди се издигат,
зловещи и коварни до небето стигат.
Аз стоя, прикована до скалата,
впила поглед в далечината.
Ето я. ...

Въпрос на... отговор
В есенно равноденствие лъчите и капките
половини са мои - слънчева и дъждовна.
И покълват бодли по стъблата ми, гладките,
а листата изсъхват в колебливост сезонна. ...

Заспивай,
аз ще пея със капчука,
под звездите ще лежа,
нежен вятър ще внеса
сред четири стени от суета. ...

Защо ли са тъжни очите ти -
копнеж ли крие се в тях!?
Защо ли напират сълзите ти -
порой от нежност и страх!?
Защо ли ме гледаш унесено - ...

Влюбена в...
Песен на птици, от Юг долетели;
Ручей събуден, напевенo игрив;
Облаци пухкави – стъпчици бели;
Лавина от цвят по поля и гори; ...

ПОСВЕТЕНО
1. Чувствата си за тебе аз раздадох,
душата си на Дявола продадох,
отрекох се от себе си дори,
та щастлив да си. ...

Мракът бавно попива в кожата ми,
като отрова силна прояжда тъканите ми.
Какво стана, какво сторих,
нима тази болка тъй жестока
по този начин аз заслужих. ...

Животът е... безкраен кръговрат,
а любовта... пътеката към ада.
Прашинка съм, във тоз огромен свят
една прашинка малка, ала страдам!
Летя без цел, посока и компас... ...

Усещам всеки тласък на сърцето ти,
когато бие глухо, тихичко до мен.
Разбирам всяка бръчка по лицето,
нанесена в поредния омразен ден.
Всяка нишка, от сребро изпредена, ...

"Сърцето казва: "Направи го", Умът крещи: "Недей!"
В очите ми жажда пламти,
жажда за погледа ти.
Отново усещам чувство силно,
но е сладко... мъчително. ...

Последните искрици на деня
отиват си със стъпките ми тихи.
Реши да ми поискаш свобода?
Добре. Така да е. Иди си.
Аз ще дочакам мракът да съзре ...

БРАДА
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.
(Дзенбудистки коан)
Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама. ...

ПЕСЕН ЗА ДОБРИНАТА
Колко е безценна наш'та добрина!
С нея във сърцето ми има светлина.
Дори пред милиони, милиарди пари,
аз си избирам да бъдем добри! ...

Мило мое момче,
Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не ...

Среща
Иван Апостолов- летец
Георги Иванов- космонавт
и колегите им
В залата малка цари тишина. ...

Любовта – страстна и трагична, вечна и непобедима, представена като от книга, не винаги е такава. Всъщност рядко е такава. Да, любовта е онова чувство, което всички познаваме, което ни кара да летим и да виждаме света през розови очила, но любовта е и изпитание. Изпитание за човешкия дух и самоопозн ...

Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...

Повечето хора, включително и аз, поне веднъж в живота си сме си задавали въпроси от сорта на: Какво е лудост и кои хора всъщност са луди? Дори много често в ежедневието си сме използвали фрази от сорта на „Ти си луд!” или „Ти нормален ли си?!”, за да покажем на човека, на когото го казваме, че дейст ...

Ти си минало
Не искам в миналото да надничам,
отдавна те заключих там
и от тогава непрестанно тичам,
посоката дори не знам. ...

Намерих го в пустинята - заспало.
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало. ...

Излюпена-новородена,
съсипана от мъка -
плачеща невинно и безпричинно
за ужасния живот...
болезнената рана от теб ...

Любими, днес не искам да ти пиша
(и без друго твърде рядко ме четеш).
Загледана във себе си, разбирам,
че, живееш ли, то значи - ще умреш.
Опитах се да съм добра - не става ...

Коя е онази в огледалото,
дето с презрение ме гледа всяка сутрин?
Защо мълчи и не е част от цялото,
на което отчаяно искам да приличам?
А демонът, ...

Вятърът спи.
Господ бездейства.
Морето от дни вече кипи,
а спасителните методи на човечеството не действат.
Земетресения спират туптежа на милиони сърца. ...

Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени. Но устремени нагоре. И когато му оставаха последните ...

Sandra - I Need Love
I need, I need, I need, I need
I need, I need, I need, I need love
I need, I need love
I need, I need, I need, I need, I need love ...

I don't tell anyone about the way you hold my hand
I don't tell anyone about the things that we have planned
I won't tell anybody
Won't tell anybody
They want to push me down ...

Настъпва пролет светлосиня
в незнайни пътища до тук.
Най-после зимата замина,
свалила снежния гюрук.
Подкара пролетният вятър ...

Много битки е преживяло човечеството в своята многохилядна кървава история. Някои велики, други позорни. Някои с много жертви, други проведени без да се пролее нито една капка кръв. Някои, за които споменът се е предавал през много поколения и други, които са били забравени отдавна. Много велики вои ...

Погледни
Усмихват се едни очи
Едни устни
В близост тръпнат
Спомени топли изпъкват ...

Време разделно
Да бъдеш горд, но да се връщаш тихо,
когато имам нужда да те има.
Съвсем за малко – за да се усмихна
и да те питам за онази рима. ...