Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?
Вълните, накичени с бели кордели, ...

Колко песни са изпети
за теб, любов -
бурна и огнена
като слънцето
и неуморна ...

На баба ми
Нямам право, нали...
днес да плача на твоето рамо.
И дори от болка да искам да викам,
не мога... нали... пак сълзи да лея ...

Зарево
изгряващ
огнен
диск
слънце ...

Когато дивите ми ручеи
окъпят твоята вселена,
когато вятърът в косите
нашепва обич споделена.
Когато танците над тебе ...

Повече няма зад кулиси
аз да седя,
на сцената светла
искам,
с ведро лице, аплодисментите ...

Умирам тихо, умирам сам…
Сред пепел – несмела мечта,
сред прах на есенни крила,
захвърлен в мрака изживян,
изгубен в тиха самота… ...

Иска ми се да повярвам, че това се случва с мен,
че наистина дочаках да изгрее слънце и в моя ден,
иска ми се да забравя за предишните си разочарования
и да му разкажа дори и най-тайнствените си желания.
Иска ми се, ала всеки път се спирам, ...

Не желая да заместваш пролетта
и да ме хващаш, когато падам, не искам.
Стигат ми думите, с които ме спасяваш,
щом от умора откажа мечтите да стискам...
Стига ми, щом за ръката ме хванеш ...

В небето птици нямаше отдавна,
студени, лъскави куршуми засвистяха,
разтупкани сърца от героизъм и уплаха,
със песен на уста към свобода летяха!
Кървави букети по реката зреят, ...

Вечер демони ме обладават
и не знам дали
в леглото ми би легнал с мен,
от демоните да ме защитиш.
Не, с това не прося ...

- Аз съм снежен човек. С нос от морков съм и ме направи едно момиченце. Направи ме и ме постави на пейката пред блока, в който живее. Така, от високо, много хубаво се вижда надалеч. Много ù бях благодарен. При мен често идваха две котки. И те ми се радваха, като че ли. Идваше и едно врабче. Кацваше ...

ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...

СПОМЕН
Смеят се пролетно млади момичета,
ехо кънти от звездния час.
Те се плезят с минзухарени езичета.
Вятър от спомени вее у нас.

Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш -
аз съм тук, но съм и там,
гдето тихите въздишки ...

Небето пак е същото, Любов –
карминено, седефено и зряло...
Пулсиращо, изпълнено с живот.
С листа от рози. Взрив.
И розов хаос. ...

Да беше:
не беше.
Но колко ли беше? -
че нещо ще беше?
А после, без беше, ...

Поезията ми ти превърна в лирика банална,
а защо ли продължавам да тъпча в тази локва кална?
Поглеждайки в небето звездата, която безброй пъти ми свали,
поглеждайки в сърцето, там където част от мене беше ти.
А сега защо безразличието те наранява, ...

Този филм е със жанр неизвестен.
Говорят се поне десет езика.
За проследяване – сюжет нелесен.
И няма български субтитри.
В този филм има много актьори. ...

( ... събиране на цветове)
Как се случва Любовта...
Някой върви по Самотната улица...
Някой се блъска в Самотна врата...
Някой целува Студените покриви ...

Намигнах
на утрото!
Очаквам
закачлив
да е денят. ...

Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...

То е бодил в светлосиво -
оптимистите казвали му „ежедневие”.
Различно... И малко горчиво.
Но го преглъщам след сдъвкване.
С времето ...

bleak feat. ana johnsson - fate
You change the sound of my name
A moment of truth that I saw in your face
It hurts inside, a moment this vile
That you brought alive ...

ДИМИТРОВГРАД
В теб съм се родила, в облачния здрач
на една далечна есен,
под небето твое бе моят първи плач,
първа стъпка, първа песен. ...