Но минутите от три и половина до пет минаха много бавно. Анди бе напрегнат, но все пак в добро настроение. Той щеше да се срещне очи в очи с момичето, за което толкова бе мислил през последните дни. Това бе най-добрата развръзка на тази история - значи все пак тя го харесва по някакъв начин. Не е за ...

Баба Марта пак дойде
И на мрачното небе
Слънцето проблесна пак…
Пак зацвъркаха врабците
В щъркеловото ни гнездо ...

Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.
Даде ми почва да посея надеждите ...

Харесах се ужасно тази сутрин,
дори за малко да помисля, че съм хубава.
Един безцветен замъглен прозорец
след мене се обърна и подсвирна.
А двойка гълъби, унесени във спорове, ...

През нощта усети Джени,
че в леглото мърда
между нейните колене
нещо топло, твърдо.
Трепна стреснатата Джени: ...

А колко беше лесно отначало...
Като да гледаш в огледало...
Да виждаш себе си щастлива...
Тогава светещият поглед нищо не отмива...
А колко слънчеви лъчи. ...

От мрак извайвам твойта красота,
заспивайки с мечтаното лице.
Жадувайки уханната коса,
изгаряща във моите ръце.
Отпивайки от устните с желание, ...

Човекът е като отрязана филия хляб, която ту подслаждат, ту посоляват...
Капка след капка - вир. Стих след стих - поезия. А човек след човек - тълпа!
Не винаги е задължително да плачеш, за да бъдеш разбран...
Човек търпи до едно време - след това... свиква!
Слънцето най-силно грее там... където хора ...

Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...

Той не беше поет, за да опише със думи
своя пулс необуздан във трепетен зов.
И художник не беше, по платно да рисува.
От пустиня по-жаден бе за мойта любов.
И да пее не можеше, затова все мълчеше. ...

Не искам от някого нещо да взема -
аз искам на всички ви нещо да дам!
Забързано облаче, хитро усмихнато,
надежда за радост
и цвете от онзи ей там магазин. ...

Отново ще нахлуеш в моя свят
и после дълго пак ще съм объркана.
Страхувам се от срещите ни аз,
от невъзможните към тебе чувства.
Когато видя те, любов кат ураган ...

За нищо не бих те сменила
теб, майчице, мила Родино,
за мене си райска градина,
народ и душмани хранила.
На всички живот ти ни даде, ...

Кажи ми как ще си поръчаш вечност
за радио-такси на времето
(Адресът: от дома до нежност
без връщане в несподеленото) .
Да се надскачат нощните жребци ...

ДАМГА
Добро утро, госпожо Любов!
Закъсняваш за срещата пак .
Да умра за теб съм готов,
останал немил и недраг ...

Шкаф със спомени
Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно, ...

Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...

Ела при мен и оцвети дъгата,
до кръв целувай устните ми жадни!
Небето ще заплаче - без отплата
да напои в косите сухите корали.
Стигни до мен без знаци, без посока, ...

Днес от мен си безкрайно далече
и завинаги чужд, обич моя!
Но на ада във огъня вечен,
на горещия тропик във зноя,
на звездите сребристи в безкрая, ...

Послание до Холандия
Вълни бели, къдрави, пенливи.
Бързат към любимия си бряг.
Над морето чайка се рее.
Надбягва се със морския впряг. ...

Вървях през гора
от красиви дървета,
но едно си избрах -
под плачеща върба
с уморено тяло да седна, ...

Долорес: Дочакахме лапада!
Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистър ...

Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...

Подмина ме,
не ме позна такава,
такава вятърна
и облачно мъглива.
Мъгла обвива ме, ...

Баба Марта весела пристига
с мартеници пъстри във ръката.
Скоро ще се чуе песен на авлига,
челца ще вдигнат радостни цветята.
Спря се Марта тука и закичи ...

Кажи го така -
да усетя, че с мен си летял.
Кажи го така -
да усетя
как риеш в дълбокото ...

Ще те посрещна и ще те прегърна.
И както някога ще се усмихна.
В очите ми ще грейне пак луна -
онази, зимната.
И по-добре не питай как я карам, ...

Своя миг отбелязва тази сутрин дъжда
и отмина, оставил малка чиста следа.
Пролетта я подуши, трепна и полетя.
Ясна, бухнала, цветна, за да свърши и тя.
Нацелува ни лятото и не можем да спрем. ...

ЛЮБОВТА (есе)
Любовта е едно от най-висшите чувства, които човек е способен да изпитва. Това чувство съответства на отношенията на общност и близост между хората. В най-обобщен и абстрактен смисъл това отношение между хората е такова, че един човек гледа на другия като на близък, родствен на самия н ...

Ела до вратата ми,
как дълго те чаках
и толкова сълзи
изплаках по теб.
Ах, тази проклета любов, ...

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чист ...

СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Момиче дивно, разцъфтяло,
на нежна роза аромат,
от обич ли си засияло,
че тъй красив е този свят? ...

Защото умна е жена
и може с всичко да се справи,
баба Марта пожела
мартенички да направи.
Усука бял с червен конец, ...

Дъждът вали, а горе на опънатите жици,
глава навела, кацнала самотна птица.
Не вижда хоризонт с небето просветляло,
макар да е за слънце душата зажадняла…
А опънатите жици - струни на китара, ...

Море, звезди, любов,
тъга и радост в сърцето.
Един пропуснат миг
и после сълзи в очите.
Когато съм сама, ...

Отплата
Всеки иска да прецака
другия с каквото може,
кой с пари или със слава,
иска да е По и Най. ...

Ти гледаш ме, а аз дори не зная
дали след взора, твоя, ще ме има.
Поредна липса – едва ли ще изтрая
отново студ в следваща, поредна зима…
Да те докосвам почти не съществува, ...