Когато Тъмнината
слезе
и обгърне телата
след разкъсаните дрехи...
Когато Страстта остави ...

Толкова много думи,
а толкова малко време,
толкова много струни,
но на кой ли му дреме!
Толкова жалък живот, ...

На алеята в парка художник видях
и спрях възхитена до него.
Рисуваше той, красива поляна с цветя,
а сред цветята образ на жена.
Очите ù рисуваше сега - ...

Нощ... опитвам се да заспя. Затварям очите си... мислите ми са превзети от разни въпроси и отговори. Размишлявам... колко много хора сега, точно в този момент си мислят същото, което и аз. А аз какво си мисля? Мисля си как те си мислят същото. Минават часове, преди да осъзная колко късно е станало. ...

Огън и мечта!
Кехлибарена луна.
Греховни викове.
Безпътна страст
и безброй страхове. ...

Попадна ли в беда,
все спомням тази притча:
за вълчата съдба
и малкото момиче.
Днес с късичка пола ...

Нощта във Пéща
е лилава.
Тротоарите,
покрити със оловна сплав,
(която Дунав изпарява) ...

Ще мине време, докато разбереш,
че всеки изгрев е различен;
че не съм като всички жени
и на никоя аз не приличам.
Ще трябва време, такъв ни е случаят. ...

Мило момиче, което да обичам
и името нейно с трепет да изричам.
За близките хора живота си да дава,
искам я, искам я - точно такава!
*** ...

Издигам се с крилата на съня, в нощта…
Отлитам, ще погребвам любовта…
Изгарящата, сладка и опияняваща любов…
Изпълнила ме с трепет и мечти…
Изкъртила представите ми за морал… ...

Вярваш ли на птиците,
когато танцуват над града?
Дали не кроят нещо?
Трудно ми е да мълча!
Вярваш ли на дърветата, ...

Копнежите ми са загнезденото камъче,
в потъпканата сочна кал през пролетта,
на птицата - освободеното й пламъче,
на детското у мене - тъй безгрижните лета...
Зарята на усмивката ми е звездата ти, ...

М А Г И Я Т А
Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.
В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.
Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат ...

Дете усмихва се насреща,
плод на една любов гореща,
ту усмихва се, ту плаче,
иска да е другояче.
Детето прави ни щастливи, ...

Всяка сутрин той се събуждаше с мисълта за нея. Представяйки си аромата на косата й, цвета на очите й, перфектната й снежно бяла усмивка, усните й с цвят на ягоди, копринената почти прозрачна кожа. Тя бе толкова прекрасна. Той я искаше, сънуваше я, мислеше за нея, но тя никога не идваше при него. То ...

Мълния-лъжа.
Ослепяла истина.
Разцепен страхът.
...
Устни-спомени. ...

... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,
вятърът е още в косите й
и свободата е останала по кожата...
само морето й напомняше, че не е сама...
споменът за него я изпълваше цялата... ...

Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...

Ела при мен, до мен... Хвани ме за ръката и нека да избягаме. Да бъдем само двамата, далеч от всичките неща, които ни делят. От всичките ограничения, които ни налагат хората, обичани и мразени, от всичките проблеми и неволи, от ежедневието, работата, от всичко нека да избягаме...
Какво ще кажеш за П ...

Излишно е да споменавам, че живеем в материален свят, където всеки се опитва да прецака другия заради личната си изгода. Гледаме и достатъчно филми, където братя или бизнес-партньори се избиват помежду си, защото си мислят, че единият мами другия. Колкото и да е тъжно, реалността не се различава - в ...

Докоснах спомен,
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост, ...

Харесват ми мобилните мъже.
Тайнственост и дивост
в тях се крие.
На дивни водопади ми приличат -
свежест и бодрост ми навяват. ...

Подслон
Девойка млада, златокоса,
в душата твоя търси дом,
едничкото, което проси,
е малко обич и подслон. ...

"Виж се само", този път + бас и малко накъдряне по акустичната китара:) Текст:
Спри да дишаш, спри да мигаш,
да преглъщаш и да кихаш.
Спри да мислиш, спри да чувстваш,
спри да хващаш и да пускаш. ...

Опитах да те заменя. Сгреших.
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб, ...

В лабиринта на чужди откровения
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма - ...

Приятелство
Приятелство, какво ли е това?
Кой приятел истински е?
Който ти помага в беда,
или с който просто ти е добре? ...

Добре дошъл
Добре дошъл в новата къща.
Нямаш нужда от куфар и книга.
Няма смисъл и да се обръщаш –
в теб е всичко, което ти стига. ...

Между небето и земята
има чудно хубава страна.
Стаена тя е зад дъгата,
обляна в нежна светлина.
Това е свят на красотата, ...

Какво се случва с теб? Къде изчезна?
Защо забрави за онези, които бяха ти приятели?
Толкова ли тя прекрасна е? Различна ли? Неземна?
Постъпващите като теб, ги слагам към графа "предатели".
Дребнавост - може би ще кажеш? Егоизъм? ...

> Нощта.
>
> В лилаво сенките рисуват
>
> и цвят на еделвайс ...

Край... Това беше, нали? Сложихме край на мъките и на двама ни, или поне така си мислим. Олекна ли ти сега? По–добре ли се чувстваш? Отърва се от мен. Другата спечели битката за сърцето ти. А що за битка бе това, та аз бях с вързани ръце?! Това ли искаш наистина, това ли желае сърцето ти, или то веч ...

Перфектност?
Перфектен ти си, а пък аз – посредствена!
И винаги се нижат дните същите...
За теб успехите, за мен утехата,
че имала съм време за разгръщане!... ...

Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...

От очите ти живот си вземам
и до гроб ще ме изгарят,
светлината им поемам,
топли спомени остават.
Очи, които ме изпиват, ...