ТЕОРИЯТА НА ПИНКОФ ПО ВЪПРОСА ЗА ЖЕНИТЕ, СЕКСА И... РИБАРЛЪКА
Във всяка теория се крие зрънце истина. Истината в Теорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка би трябвало да се преглътне с известна доза чувство за хумор, тъй както антибиотикът с витаминки.
Момичетата от 15 до 30 години ...

Ти и аз,
и тихото
мълчание,
и този студ,
който просто ...

Ти научи ме да вярвам,
да търся ценните неща,
сърцето ми да затрепти от обич,
да бъда силна дори и в беда!
Ти си слънчев лъч в мойто сиво утро, ...

Ягоди намерила сред зима,
моята уста се наслаждава
и сама във тайнствена градина
от плода узрял се тя гощава.
Ала погледът ми в миг улавя ...

Пред твоето мълчание притихвам,
зазидана от студ и грозота,
опитвам да наперя път, но стигам
единствено крещяща самота.
Ръцете ми - от камъни издрани, ...

Все тъй, крака докато местим
по кривия житейски път,
до хоризонта – нищо весело.
Надеждата ни е – отвъд.
И телескопът го доказва: ...

На твоето рамо мога да поплача,
опора да потърся в теб.
Дори да те събудя в здрача,
не би ме отпратила, Деб.
С теб мога да споделя мечтите си, ...

Явих се на ТЕЛК.
След трите години
комисия трябваше
пак да се мине.
Министерството здравно ...

Ще вяхнат сънищата във очите,
щом мене не очакваш в тях.
Безцветна ще остана в мислите
и вече няма да съм аз.
Не ме ли сетиш във гръдта си, като огън, ...

Транзитен влак
на приватизирана гара -
невъзможна любов

Второ аз - това ли е, което
се ражда в твоето присъствие?
И нишките, назаем взети
от Дявола, преплитам съдбоносно с твойте пръсти.
Второ аз... Ти не познаваш първото, ...

Решавам да съм тази вечер "ЗВЕЗДНА"
като една кралица на нощта,
но моят бляскав принц защо изчезна,
защо не ме почака след това?
А трябваше уж всичко да е розово ...

В страната на изгряващата завист,
ако не ви е много спешно, не ходете,
освен да ви отрупат със ненавист,
за друго просто, моля, не мислете.
И все пак, ако трябва да заминете, ...

Господин Цигулков написа книга. Но не някоя научна, с която да вземе Нобелова награда в областта на модерните технологии или генното инженерство. А най-обикновена, с петдесетина разказа. Той, Цигулков, винаги си е падал малко романтик, че и в повече дори. Но след като около театралната постановка ср ...

Гората мълчеше, стаена като пред буря. Странна тишина…
Само облаците бързаха да обгърнат звездичките си и да им разкажат приспивната си приказка, но това беше непосилно за тази вечер. Нито една не искаше да спи. Играта на криеница им харесаше, а и тишината долу изостряше любопитството им до полуда.. ...

Има кафенета, които не променят облика си с години. Това не само, че не ги амортизира, но и прави стила им неповторим и създава усещането за уют и спокойствие. Усещане, което понякога липсва в домовете на много хора. Кафене от този вид е едно, което условно ще нарека „Есенна усмивка”. Намира се в ст ...

Светът е нашият дом. В него сме се родили и за добро или лошо всеки ден той e различен. Защо ли? Защото ние се променяме... Ставаме по-добри и той с нас става по-приятен, ставаме по-лоши и след това светът ни е крив - искаме да го направим друг. Но не е ли това нашият начин да нагодим обстоятелстват ...

Изстрелът тресна неочаквано в сънливото утро. Вледених се. Тъй, както си бях по комбинезон, излязох. Отвън – ботушите, кожата - им сгърчена от студ, напукала се, как да ги обуя. Нахлузвам ги, без много да му мисля, неясно предчувствие натиска в гърдите, пари под лъжичката, като сутрешна язва ме разк ...

100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Точно под краката ми, с куршуми ...

Загубих ли те?!
Докато във себе си се суетя?
Загубих ли надеждите,
мечтите си лудешки?
Загубих ли крилете, с които ...

Над хълма слънцето изгрява
със жълт и златен цвят.
Под него облакът лазурен
разсейва портокален свят.
Земята все върти, върти се. ...

Случайно завръщане тук, горе.
Точно теб не очаквах да видя.
Сигурно съдбата ни е повикала,
не си ли с нея вече свикнала?
После надолу ще слизаме пак, ...

Дай да пийна още едно,
да съм сигурна, че няма да се откажа...
да вляза в твоето легло...
и влюбена в теб да не се окажа.
Давай, целувай цялото ми тяло... ...

Веднъж, съвсем случайно - там, на плажа -
дочух далечен глас – изнемощял:
- Ела, момиче, нека ти разкажа
какъв съм бил, защо съм остарял.
Аз бях корсар, с пиратски кораб плавах, ...

В душата си отново те приветствам
за миг на искрена любов,
но не ще се слеем в едно,
защото един винаги ще бъде сам,
а ще се притиснем силно, ...

Днес е много специален ден за мен.
Един от онези, които могат да се окажат единствени в живота ни.
Случи се преди година.
Случайно.
Напоследък на случайностите отделям специално внимание. Някак си зачестиха. ...

Слънцето намалява до здрач,
луната засиява ярко,
стоя неподвижна,
докато земята се върти
около мен. ...

ОЧАКАВАНЕ
Дълго те чаках,
като влюбена птица...
Не чу ли гласа ми,
по жиците? ...

Четири скучни стени.
Уморена стая.
84 клавиша,
изтъркани от очакване
до парно, което не грее. ...

Не мога
Да можех душата си объркана да скрия,
в мига, когато те почувствах и приех,
да можех сърцето си ранено да увия,
когато лудо блъска с мислите за теб. ...

Недей.
Не ме лъжи, че днес съм хубава.
Била съм по-красива, щом не плача.
Не се опитвай да ме гледаш влюбено,
веднъж подлъга ме. ...

Безсънна липса...
Легло, скърцащо под водовъртежа в главата.
Часовник насича безсънната нощ.
Куче, сърдито, навън хули луната.
Липсата твоя върти ме със мощ. ...

(България)
Ти за мен не бе просто земя,
ти за мен бе по-мека от пясъка.
Щом проходих по тебе, разбрах,
че ще тупа сърцето на тласъци. ...

ВЕДНЪЖ
Беше светъл Божи ден.
Маса подредих.
Отидох и набрах цветя
за нея и за мен. ...

Като увехнала шушулка
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп, ...

В обвивката на здрача късен
оставям те да се родиш,
да чистиш вятъра покрусен -
той бавно милва те да спиш…
Тъй сънена и непокорна, ...

Десислава Танева
и
Петър Паров
Дълго сред сенките лутах се сам,
търсех уют и любов. ...