Какво му трябва на твореца!? - едно перо!
За да не му изяде молеца
късчето останало Адамово ребро.
Разберете, хора! - Нишки от цялото сме ний!
Но дилемата е не кой от кой, ...

Ти си доблестен и прав. А аз съм крива.
Какво пък толкова. Видя ми сметката.
Дори и не разбрах, че си отиваш.
Разбрах го по следите от подметките.
А съдейки по периферното ù зрение, ...

Завари ме "тъгата" и даже ме мина,
не гледах към нея, не исках да ме поздрави.
Но усети ми миризмата
и се доближи...
С плах поглед, гледах страхливо, ...

Крия се зад маска
със много лица.
Сълзите падат по нея
като вода.
Усмивката ми – лед е, ...

Денят, във който появи се светлината.
Днес пак е той...
а другия все още предстои.
Защо е празник?
Може би целта е в кръговрата. ...

Скрих душата си от хората,
за да не бъда наранена,
с времето си сложих маската,
една илюзия фалшиво съвършена.
Сега никoй не подозира ...

Морето вкуси моите сълзи,
крилете мокри си разпери,
прегръдката за мен откри -
душата ми да не трепери...
Но избърза птица бяла, ...

Чака ме бялата къща,
чака ме нашият двор,
да се завърна напролет
с птиците
под родната стряха ...

Сърцето плаче с кървави сълзи. Душата чака да угасне. А тялото ми иска само твоя ласка. Всичко е безнадеждно. Значение няма нищо. Скърбя, а съм сама. Крещя, но никой не чува гласа ми. Гледам те, живееш за нея, сърцето ти ù принадлежи. Аз бях просто пречка между вас.
И когато взе всичко от мен – сърц ...

напиши името си в снега
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея ...

Дърпам мислите си обратно
през прозореца да се върнат,
а пък те разцъфтели,
искат тебе да зърнат...
Цяла нощ с тях спорихме, ...

Без да усетя, ме впримчиха думите -
ама че ловки ловци се оказаха,
случайно нарочна, приела безумието
с тях да съм благословено наказана.
Думите бяха, които ме грабнаха, ...

Утрото разстила
пухена усмивка.
Слънчево лъчиста,
кръговете гоня.
В портокален цвят - ...

Ела по залез,
вплел в очите топъл звън.
Тревите морни да поръсим
с звезден блясък,
и в стръковете мак унил, ...

Прости ми днес, сърце,
че някога не те щадях,
че в болка и във радост
цялата горях,
прости ми днес, сърце! ...

КНИЖКА
Имам си аз книжчица
и винаги я нося под мишница.
Скучно като стане,
нов разказ ще подхване. ...

Лятото отмина,
вече не е топло.
Стели се мъгла като коприна,
мразя да е мокро.
Птичата песен заглъхна, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Когато Николай се престраши
да се ожени, то, по обичая,
от таткото на булката реши
ръката й да иска. То се знае, ...

На И.
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта... ...

Отмаряш си, дядо, пред райските порти
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”, ...

Да се помолим за дъга в сърцата,
за младост в изтерзаните души,
за милост там, където на Земята
деца живеят в глад и руини...
Да се помолим за гореща вяра, ...

Можеш ли влака да хванеш,
този - среднощния, тъжния…
От тревата по-ниско ще паднеш,
танцуващ с божествена мълния.
Пристигаш на своята гара, ...

Есенно-зимно (л)ято
Накацали, като на жици птици,
безчет чадъри, шлифери и шапки,
с червени от умората зеници
и, вместо длани, с куфари и папки. ...

Така обичам те,
така си хубава,
така привличаш ме,
от страст възбудена...
Така целуваш ме, ...

"Пиши: "LATINKA-ZLATNA обича мен..."
Чуто на глас
Ти трябва да ме забравиш.
Да освободиш от мен духа си.
Не искаш? ...

Трите се спряхме за миг на алеята, около нас вървяха хора, а други бяха насядали по пейките. Погледнахме се и се усмихнахме леко, някак тъжно.
Лятото беше към края си, скоро започваше новата учебна година. Нямаше вече да сме в един клас. Вървяхме по същата тази алея и си обещавахме да останем прияте ...

- В това няма логика! - възмущаваше се Черната Пантера Ра. - Какъв е смисълът да го нарекат "Лагер по-близо до природата", а да ни дават да ядем... това... как ги нарече?
- Консерви - помогна й Но Щен Вълк.
- Точно така, консерви! - продължаваше да се пеняви пантерата. - И какво точно е природното н ...

из цикъл "Смърт"
***
Безшумно се плъзна по пода и се стопи в мрака като дъх от целувка.
Аз се вгледах пред себе си, но нищо не открих, освен блед намек за пълнолуние.
Тогава се заслушах в шепота на прашинките по стъклото и протегнах ръка за сбогом. ...

На тебе, Обич моя
Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват печал... ...