Мразя понеделник и петък,
това са ужасни, отвратителни дни,
в които се будех с надежда,
а заспивах с разбити мечти.
Понеделник очаквах със трепет, ...

Не разбирам какво става, сякаш съм в бездънна яма,
няма край тази мъка силно разяждаща ме отвътре,
слънчевият ден ми се струва мрачен, луната - черна,
хората... ходещи пионки!
Вече няма никой да си спомни за мен и за моите ...

В ранна утрин
росата
събирал съм в шепи,
всеки слънчев лъч –
в слънце от светли мечти... ...

Някога... когато няма да ме има
и когато много те боли,
погледни в безбрежното небесно синьо,
за да видиш моите очи.
Потърси ме в огнения залез - ...

Става късно, отивам си вече.
Няма смисъл от „сбогом” дори
за раздяла в последната вечер...
Всичко свърши. Или пък... почти?
Става късно, кажи ми „довиждане”! ...

За таз, която знам, че ще изпита
дали за теб на всичко е готов
и чашата на вашата любов
дали до дъно вече е изпита.
За таз, която нишките изплита ...

КОЙ
Кой ни накара да сложим решетки
по прозорците
и по вратите?
Кой разполага със нашите сметки ...

- Чакайте ме, какво сте се разбързалиии – гласът идваше заедно с тракането на ниските токчета по паважа на стръмната улица. Обърнаха се и я видяха. Тичаше, смешно замятайки крака, дребната й фигура беше облечена в черен шлифер от мачкан лак, разкопчаната дреха откриваше къса пола, около врата се бел ...

Педераст ли?
Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и в ...

Семейни войни
Не случих на жена и това си е. Дълги години избирах, подбирах, класирах и накрая к'во? От големия чувал с тиквите извадих пиперка. Ега ти късмета!
Ей го, снощи си прибирам каталясал от работа, но пък иначе свежарка и викам на жената:
- Мило, да вземем да се ситураме в спалнята и да отх ...

Хроника на разпадането 1: Криптонската симфония
или обикновената история на Анди Торн
Затворът за тежки престъпления "Кънгстън", Западна Виржиния!
Аз и Анджи работим за списанието ''Лайфзоун" и пишем хроники за животът на затворниците и тяхната съдба! И тук, както и навсякъде живеят и добри и лоши х ...

Защо плака тази нощ, Ана?
Уплаши се от съня ли?
От онзи, Невиждания сън,
който те напусна преди близо година?
Още ли го търсиш в нощите си, Ана? ...

Сок от мандарина
И тече, тече
сладкият сок от мандарина
по устните,
нежни като коприна... ...

Морето на вълните донася
древни ритми от древна земя
и оставя по топлия пясък
невидима своя следа.
Тук Парис целувал Елена ...

Сбогом, 2009 годино!
Отиде си унила -
с надежда заченала,
но късмет не родила.
А беше добра дружка - ...

Сърдечни струни
трептят вече в съгласие -
„Пулсен марш”

Магията ти ще усетя ли,
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?
Кое е сън, кое е явното? ...

Беше сам. Изплашен до смърт, отчаян и беззащитен стоеше в най-гъстата, най-тъмната, най-злокобната част на джунглата и трепереше. Отляво се кискаше хиена. Отдясно тракаше зъби някакъв хищник. Дебнеха го. На рамото му се стовари тежко нечия лапа и той, той... се събуди.
Отляво Гинчето разказваше виц ...

Човекът е същество до болка необяснимо.
Понякога е силно, а понякога лесно ранимо
и доста често потъва самò във заблуди,
поддавайки лесно на страховете си луди.
Животът като даденост сякаш усеща, ...

Любов - изтръпване и слабост,
любов - емоция без грим.
В живота си частица радост
дори за миг, неуловим!
Връхлиташ в сърцето уморено ...

Когато любимите хора
са само спомен от снимка...
Започва...
времето,
вододела ...

Обичай ме с очи,
не говори,
прегръщай ме с усмивки,
без ръце,
другото, ...

Непознато дете
Пръсти стрелят
В небето
Стари страхове
И мечти ...

като пускаш реките
да плуват из нарисуваните небеса
разбъркай следите си вързани на възел
и в кутия за писане
дръж чай ...

Дали пък да не взема да ви се представя? Ами да, щом толкова говоря за себе си... Както и да е. Казвам се г-н Г. Всъщност трите ми имена са Г.Г.Г., а галено ме наричат Г., на работното си място съм г-н Г. Та така. Работя като учител в една шибана гимназия. Мога да кажа със сигурност, че искрено мраз ...

измамно слънце
остарели украси
година нова
...
кал киша и прах ...

40.
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...

Защо ми трябваше да му разказвам вица за тъщата и двата зъба?! Защо, като го знам какво е леке?! Заврян зет, милият! Пита ли ме мен какво ми е, дето съм между чука и наковалнята? Сега на всички задава въпроса:
- Колко зъба трябва да има една тъща? Ами два! Единият, за да отваря с него бирата на зет ...

Глъч, веселба и стотици замени лица. Само аз като мрачна сянка бродя среди тия опиянени люде. С тежък грим съм прикрила следите от плач, черните кръгове под очите и бледостта на обезкървеното си лице. И виното във чашата гори, изгаря ме като горски пожар. Ръката ми трепери от безсилие, краката ме пр ...

Дишай с мен
Като камък съм студен
Дишай с мен
За да съм жив
Не ми омръзва да съм див ...

СРЕЩАТА
С нея се срещнахме случайно. В очите ù се четеше тъга. Напираха сълзи. Седна до мен и си поръча кафе. Погледнах я. Тръпка на болка пролази в гърдите ми. Минута мълчание и изведнъж нещо се отприщи в нея. Сълзите сами потекоха от очите ù. Навярно в мое лице беше срещнала приятел, на който може ...

На домино така приличаш,
живот, на точки подреден.
Ту мразя или пък обичам
чета по плочките от клен.
Или в колони лъкатушат ...

Между деня и нощта
Притихнаха птиците по разцъфналите клони,
слънцето полегна зад зелените планини.
Един след друг заспиват прозорците,
забулена в облаче, бледоликата луна се появи... ...