отиваш си
а вятърът ме пита
защо крещят вратите
незаключени
защо от извънредност ...

Гълъбов полет,
две преплетени съдби,
любовта струи.
***
Душата шепне, ...

Любовта е борба
и усилие.
Подвиг!
Намерение да пиеш
от жива вода. ...

В тези времена - толкоз трудни и жестоки, тежки,
пет красиви дами разрешават чужди грешки.
Те са мили и добрички, саможертвени, от класа,
проблемите обсъждат - рицарки на кръгла маса!
От мъдростта и силата им трябва всеки да се учи, ...

Имам нужда да крещя,
да се боря и да победя.
Това е моята война,
гневът зад моята тъга;
моят път назад, ...

Значи интересува ме дали си струва да продължавам историята по някакъв начин. И искам да отбележа, че главният герой всъщност беше момиче, но бях посъветвана да го сменя. Вие как мислите? Моля ви за искрени мнения :)
Излязох от вкъщи, изключително много бързах. Естествено, закъснявах за пореден път, ...

Змия се надигна от полето,
змия в устата си с много отрова.
Ухапа него в сърцето,
със змийкия си език в пръстта заровен.
Море от черни слъзи поля планините, ...

Лази, лази,
паяк лази
и на земята,
и на небето.
Лази, лази, ...

С теб сме толкоз различни, че чудя се
как сме заедно толкова време.
Ти - горяща във вихрени пламъци,
аз - студен, и практичен, и земен.
Страстни танци танцуваш и пееш, ...

ГЛУПАЦИ...
Глупаци има тук и там - навред.
Глупаците живота си живеят.
Глупаците, те знаят и защо.
Глупак да бъдеш, ееех, но има за какво!!! ...

Дните в съня ти
Ще идвам в съня ти като страшен кошмар!
С чудовища и зли духове.
Ще се будиш уплашен, с викове страшни!
С болка и сълзи ще си спомняш за мен ...

§§§§§§
Би бил ужасен,
ако имаше смисъл,
но е прекрасен.
§§§§§§§ ...

– През две и дванайста ще свърши Светът,
че Дяволът, сложил под Глобуса прът,
през дупка озонова пъхва ръка,
напряга с все сили да кривне оста.
Продай си на сметка живота, плътта! ...

Реквием за една баница
И пак ядеме ние баница
Голяма колкото раница
Ние зяпаме я някак неизбежно
Разкъсваме я нежно нежно ...

Из "Неизползвани мъдрости"
Всъщност ние трябва да сме устроени да вървим напред. Не "трябва", а е задължително, защото иначе идва прекалено много онова, което трябва да понесем. А не си струва, и защото животът е кратък и защото… имаме неща в настоящето, които така или иначе се налага да преодолеем. ...

***
На кръстопътя
пътеките са много -
пътят е един.
*** ...

„Бате, бате, дай стотинки!
Моля те бе, бате!” –
цигане, като картинка
хубаво, ръката
дърпа ми. Обуло босо ...

За съжаление все още дори и в България, дори и в 21 век, млади хора
прибягват до самоубийство - най-често поради несподелена Любов!
Жалко е, когато един живот угасва толкова рано - преди дори да е
усетил мириса на... Живота!
Ти преминавал ли си - линията Тънка, ...

Иди си
Кълнеше се, че за тебе
на света съм единствена аз
и думи любовни шептеше
с най-омайния глас. ...

Рожден ден
Не зная под каква звезда роден си,
с каква харизма си дошъл на този свят,
но ти си ярко светеща звездица,
огряваща навеки моята душа. ...

И такава се помня. Невинна
като първия полет на птиче,
като вятър, люлеещ тревите,
като влюбен сезон на момиче.
И такава се помня, любими, ...

В очи зелени всеки ден се будя,
усмивка срещам най-красива и сгушвам се по детски в две силни, мъжки – хубави ръце.
Любимият ми мъж е с мен и ето - денят ми става ведър и неповторим.
Приятел и любим в един човек намерих аз.
Живота си живеем двама трудно – ...

Далече си, но някак вътре в мене,
там, в детството на моето сърце.
На островче прекрасно, без проблеми,
с гальовно слънце, пясък и море.
Със тебе бяхме влюбени русалки. ...

В забързан темп, във опит за живот,
червило и чергило и оставащо,
за мен, за теб, за лудия ни светоглед
и онова отлитащото ставащо,
което някак твърде самовлюбени ...

Прегърбен и изморен
чуваш в тригласие
"Мини насам бе, пречиш ни!"
Неон виждаш в тъмнината,
чувстваш, ...

Рисуването е сериозен разговор с останалия свят
И. Бешков
Някои казват, че изкуството е съвършенство, което се явява като мост от смъртното към вечното. Други го намират за загуба на време, но изкуството е по-скоро като една "приказка", която ни отвежда от грозотата на реалния свят и ни въвежда в ед ...

На равно място се издига този камък. Камък като камък си е. Не е канара. И скала не е. Голям камък. Като че ли гигантска ръка го е поставила тук. Има си и име - мечият камък. Разказват, че всяка зима тук идвала една мечка. Качвала се на най-високото място, изправяла се и гледала. Гледала в далечинат ...

Отново сънувах...
Сънувах тревата –
със капки от лунна роса...
С петите си боси почувствах земята...
С очите си – тез небеса... ...

Тук всичко е преди;
тревата, слънцето, въздухът дори...
Уютно са сгушени къщите стари,
трева се провира от вехти дувари.
Цветя се ширят в дворове китни ...

Всичко е въпрос на отправна точка, ако отправната ти точка е, че трябва да ти е топло, сито и уютно, тогава, когато това не е така, се чувстваш недобре. Ако обаче отправната ти точка е настоящето ти състояние - то ще е много по-лесно да приемеш това, върху което не можеш да въздействаш и да се конце ...

Усещаш ли ръката ми, как сраства се със твоята?
пращящи кости чупещо наместват се в една...
Боли!... А тази болка е в душите параноята,
изгаряща на клада от греховни заревà.
Усещаш ли телата ни, покрити с обща кожа, ...