Въпросът ми е прост: Обичаш ли ме???
(На Иг.)
И мълчат телефоните ни… И забравихме гласовете си… Забравихме и себе си някъде по пътя да избягаме един от друг… Аз исках да избягам от това, че теб те няма, а вместо това отчайващо те търся на мястото, където за последно те видях… И думите не стигат да ...

Театрален дебют
Дори когато говорим за висши и низши видове удоволствия,
изкуството стои пред нас с каменно лице, защото то иска да
се движи във висшето и в низшето и желае да не му се
пречи, щом успява с това да доставя удоволствие на хората. ...

Погледни навън, снега погледни,
той всичко затрупа, земята е бяла.
Стопени снежинки - бистри сълзи,
от стъклото изтривам с ръка отмаляла.
Погледни навън, снега погледни, ...

Те бяха еднакви. Вълци единаци. ТЯ беше висока, обичаше живота, искаше семейство и деца, а той издаваше първия си албум.
Нещата са еднакви. Театърът беше за Мина "светая светих", той смяташе дома за свещен.
Обичат да се излежават до късно. ТОЙ обича да я прегръща дълго и топло, иска я дълго в леглот ...

Диско-парче с елементи на поп-фолк - мисля, че този стил най-добре изразява основната идея на текста, в който са добре познатите герои на нашето време. Песента е написана през 2000г., когато сменяхме паспортите, но сега пак тръгна подмяната им и това ме навя на мисълта, че още е актуална...

Вървя
по стръмната пътека
към черепа Адамов,
към върха
пристъпвам боса, ...

Мисли,
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи ...

The Offspring -- Staring at the Sun
Maybe, life is like a ride on the freeway
Dodging bullets while you're trying to find your way
Everyone's around, but no one does a damn thing
It brings me down, but I won't let them ...

Той беше Строител. Винаги бе мечтал да бъде такъв. И когато мечтата му се осъществи, започна да строи. Мечтаеше да построи целия свят. И затова обичаше своята професия. Работеше много. От сутрин до здрач. Влагаше в работата цялото си сърце и душа и тя му се отплащаше за това. Богато му се отплащаше. ...

Без букети от цветя изнизват се гладко-сладко дните мъжки.
Зеленина и цвят в друга сфера... - Венера намираме.
Силует от пълноцветни-заветни, обещания-предания природни,
в един пакет неясен-прекрасен, ярост-радост имаме.
Предимно картинни-фини образи земни, ...

ЗАЙО-ДЪРВАР
Зайо Байо от гората,
със дървенца под ръката,
вече чак не може да държи,
но накрая се реши: ...

ГЪЛЪБЪТ
Там, на улицата,
предвестник малък на мира,
глава с мъка мяташе,
червени очички въртеше, ...

Пробудена
Очите от портрета смеят се...
Но скръб немилостиво плисва –
вина-лавина ме притиска,
а спомените-битници ...

Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?! ...

Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях,
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
И пулсираше тръпно под върха на езика ...

Мислите препускат някъде из преживяното, думите напират да се докоснат до клавиатурата, надеждата чака, затаила дъх дали ще бъде забелязана, скрита зад сивотата на ежедневието. А времето си лети, без да го усетим.
Не, усещаме го по наивността на старите спомени, по красивите усмивки, запечатани на с ...

Омотва ме дъхът на прясно печен хляб –
търкалят се сусамените семки,
търсещи си пътя през босилек,
през зидове от слънчогледи
и прижурящата мараня... ...

"Остани"
Искам да почувствам силното ти рамо -
да се облегна на него за миг само.
Да погледна и да видя твоето лице
и с това за утеша изстрадалото си сърце. ...

По пътека от миди
вървя…
изпратило ги е морето
през нощта.
И слънцето във тях ...

Ще ти говоря за... страдание,
а ти ме слушай -
дори едно болезнено дихание
на твой любим човек
мъчително и тежко е, повярвай... ...

Близо до теб,
усещайки аромата ти.
Близо до теб,
държейки ръката ти.
Близо до теб, ...

Капки дъжд в усоя тих чертаят
така магично твоето лице
и по мократа ми кожа ваят
ласките на влюбени ръце.
За секунди вече си пред мене, ...

светлина прелива от корена към върха
чисто многоцветно движение
достолепие на мъдрец пред снопа пръчки
ефирност на конски опашки в бяг
поток надежди прехвърля връх Шипка ...

От лимони сладко
ял ли си? -
Аз ще ти направя.
Захарни тръпчинки
по твойте бузи ще оставя. ...

„Моя страна, моя прекрасна родина, ще се върна...”, с тези думи, може би би започнал всеки, който обича и почита родината си – страната, в която се е родил, в която е отраснал, в която е създал свое собствено семейство. В наши дни, всеки ден България губи стотици чеда, заминаващи в чужбина от немоти ...

Живот ли е това, кажи,
без тебе как да дишам и живея?
Живот ли е това, кажи,
щом с теб съдбата ни разделя?
Живот ли е това, кажи, ...

Анук иска цял живот да бъде на 10,
Лу мълчи тягостно, оплетен в лъжи и няма смелост да се разкае.
Някакво безлико безгласно и безусловно бездарно безумие се депресира, защото роклята не стои добре.
Майка ви на всичките.
Плаче някъде, забравена и използвана. Спукана. Инедоизживяна... ...

много звукови картини... има и шепот, и писък, и какво ли не.

Философ,
Глупак,
Скулптор,
Дивак,
Счупен, ...

Ти си в мен
и ръцете ми бавно допират небето.
Няма нужда от взор,
няма нужда да гледам към теб.
Аз те нося в сърцето ...

Небето пие синьото море.
Звездите се превръщат в раковини.
А вятърът дарява ми криле
и устрема на бързите делфини.
На кораба са моите мечти! ...

Не искам да драскам нахвърляни думи. Искам да разкажа и да почувствате с мен тези мисли, изписани с треперещи пръсти. Това е историята за едно приятелство, едно силно приятелство... за отражението на себе си в друг. Аз почвам:
Той я срещнал случайно в изгубеното време и с неловки думи. Били в света, ...

САМОТА
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...