Тишина ли си и ще ме заболи ли от теб? Или аз ще съм твоята болка? Ти ли си красивата сянка, застанала на прозореца ми, която ме наблюдава от часове? И какво откри в мен, откакто си там? Какво харесваш в мен и с какво те отблъсквам? Искаш ли ме сега? Да, знам че ме искаш. Аз ли съм рисунката ти? Или ...

Ария - Возьми Мое Сердце
Слепая ночь легла у ног
И не пускает за порог.
Брожу по дому как во сне,
Но мне покоя нет нигде. ...

"Къде съм? Нима умирам?" - гласно мислеше Светлана. Не, не може да бъде. Да умра от любов за този, който си отиде. Замина си, като че ли нищо не е било. А колко ме преследваше, докато ме постигне. И всичко било, за да ме има и да ме захвърли. Като мръсно коте ме захвърли. Нещо не остана. Къде отиде ...

Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки ...

Усмихване във старото – досада.
Усмихване във старото – забрава.
Усмихване във старото и търсене
на новото във новото остава.

Как се става голям?
Понякога питат ме млади поети:
"Кажете ни, моля, как се става голям?"
А аз отговарям: "Тука май сте объркали -
малък съм още и не мога да знам. ...

Късно е... дълго потеглям -
чака ме крив път, невървян.
Тъмно е вън. В мен е мръкнало.
А небето е бяло -
сякаш топла тъга. ...

СКУЛПТОР
Длето забивах във камъка -
раждаще се лицето на жена.
Под острието пламна пламък.
На тялото бях дал - живинка. ...

... как...?
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак. ...

Гледам кръглоликата луна.
Заедно я гледаме със тебе.
Влюбени. Щастливи. Замечтани. Да.
Но не можем да се хванем за ръцете...

Герой...! Кой определяш, Ти, за герой? Мама, татко, баба, дядо или…? За да се счита някой за герой, трябва да е безкористен, да вярва в себе си и в идеала си. Той (героят) е смел, верен на това, за което се бори. Помага винаги и с каквото може на кумира си или на тези, които цени и уважава... с една ...

Добър вечер, моя уморена любов,
откъде се завръщаш тъй късно?
Бе измислено лято и един птичи зов
те подмами да тръгнеш набързо.
С тесни джинси и със широко сърце ...

Гримирах те, живот!
С изкусни пръсти
го направих.
Започнах първо с
фон дьо тен, ...

На Ангел ми приличаш,
а може би си божество,
или същество, което
носи винаги добро.
Затова ти пожелавам да имаш ...

Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 год ...

Бих искала да се отказвам от мечтите си,
поне толкова лесно, колкото ти от твоите,
поне толкова бързо, колкото ти се отказа от мен.
Искам да продължавам напред
и единствените щети, за мен, ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ I: ХОРЪР
- Спри ма, како, поспри са, ша ти гледам на ръка, ако искаш, магия ша ти направя. Ей тука ша ти я направя, истина ти казвам! Спри са, не ме отминавай!
Марина мислеше да отмине циганката, както правеше винаги. Беше и противна дори мисълта да види отблизо устата ù, пълна с изгни ...

Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите, ...

Самота, тъй страшна дума.
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите, ...

"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...

Защо
Защо мисълта светът да е по-добър
сега е една малка искрица?
А защо всеки човек е зъл
и надежда за добро грее като далечна звездица? ...

- "Убийства за слава" влиза в сборната книга на Буквите - "Алманах Проза".
Разкажи ни за този разказ?
Това е авторски разказ - стил криминален. Става въпрос за млад автор, който
извършва убийства по своите публикувани книги. Целта му е да нашумее, за
да може да се продават книгите му, а може би и не ...

Никой не ни учи да бъдем родители
Българска школа по психоанализа
Ричард Алън Гарднър е професор по клинична психология. Известен е с откриването на Синдрома на родителското отчуждение.
Според Гарднър, СРО е смущение, при което „детето в контекста на родителските конфликти, поглъща изцяло негативнит ...

Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. ...

По време на турското робство турците са го нарекли Мус Аллах, високо до Аллах, с годините "х"-то е изчезнало и е останало Мусала, така се казва и до днес.
Повеждам ви отново натам, двадесет години по-късно.
Последната събота на август, само девет сутринта, а опашката пред кабинковия лифт е около 100 ...

Много думи забравих и вече
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах. ...

Ти подари ми любовта,
ти даде ми горещи ласки.
Дойде в живота ми ти на шега,
дори не вярвах като те видях.
Ти тъй далеко си от мен сега, ...

Много отдавна и толкова някъде,
колкото много по сто.
Бяхме момчета, щастливи приятели,
то беше просто - живот.
Блесна звезда, после огън запалихме. ...

Есента е тъй красива,
аз съм млада самодива...
Дълго време си мълчах,
хули и злини търпях,
даже доста поридах... ...

Нощ бленувана, вълшебна -
последен полет към звездите.
Фалшиво щастие измамно
отнема смисъла на дните.
Страст, копнеж и пепел ...

"Да починем, братя мои...
и повече да не отплаваме
от тук..."
Тенисън
Слез, капитане. ...