Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393.4K резултата
ГМО стихотворение
Протести срещу ГМО кипят като море!
Но те са модни – а пък мода не може да се спре!
Нас непрестанно ни облъчват със ГМО програми,
прекъсвани на четвърт час от ГМО реклами.
А ето че се появяват и ГМ стихове! ...
Пролетен сън
В пролетно слънце разцъфват лъчи-
по български розови, с нежни бодли.
Сред мирис на люляков вятър ухаен
лети аромата хвърчилно безкраен. ...
Търся те, мечтая те във всяка моя глътка въздух!
Мечтана си любов и си велика!
И трудно срещана си, но си истинска!
Аз търся те и ще те намеря!
И ще вземам с пълни шепи, ...
Едва ли е правилно, но ето, че днес,
заслепена от звуците на странен куплет,
спрях бързалото и зарязах дела -
важни, всякакви… за да направя беля!
Грабнах палтото и под шапка се скрих, ...
На сянка се вирее трудно, оцеляват плевелите и съвсем малка част от култивираните растения, онези с по-щастлива съдба. Но това не е урок по ботаника, нито пък някакъв друг вид урок.
Никой не мисли за собствената си сянка, за това каква е, къде е, кога идва, кога си тръгва. Сянката е едно от нещата, ...
1.
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...
Любовта и човекът,
движеща сила, живот, страдание и болка,
истина и посока, без нея заникъде и със нея пак за там,
кой може да живее без нея, а този, който може, е беден и сам,
има ли смисъл, определено няма, ...
Ти едва ли знаеш какво е да боли така,
от безнадеждност да не си намираш място.
Едва ли знаеш колко ми тежи, когато,
щом тръгна си, не се опитваш да ме спреш.
Когато слушам между думите ти... да открия знак, ...
Той беше там, когато бях сама,
когато беше в твоите прегръдки тя.
Когато нищо нямаше значение,
дори да беше провинение.
Той искаше ме само за нощта, ...
Лекарят и сестрата се отправиха към отделението за хронично влюбени. От стълбището се чуваше младежки смях, който ставаше все по-силен и по-неприличен. Д-р Чародейски се обърна към Фръцкова:
- Кои се смеят там?
- Пешо и Мара. Ей сега ще отида да ги предупредя, че идваме по стаите... - отговори Фръцк ...