Съвсем мъничко смях -
колкото просено зрънце,
маса, два стола (в кафене),
чисти погледи,
едно тихо: „Здравей!” ...

Like anyone would be
I am flattered by your fascination with me
Like any hot-blooded woman
I have simply wanted an object to crave
But you, you're not allowed ...

На Ена
В краткото затишие пред буря
с гръд дълбоко въздух си поемам.
Оцелявам пак като по чудо
с болката, пулсираща до време. ...

Позор какъв настана -
страната без ченгета!
Бат ' Бойко как да хване
престъпните момчета?
Те шетат си на воля, ...

Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...

doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж. ...

"Не пиша за битки епично трагични,
сражаване рамо до рамо -
на бойно поле е войникът безличен,
инстинктът говори му само.
Не пиша за пропасти, зейнали гладно, ...

Развилняха се
северните ветрове.
Минзухарите
танцуваха два по два.
На смрачаване... ...

Интерпретация по Joseph Rudyard Kipling
Ако можеш (Интерактивен текст)
Ако можеш на своето его сред руините
Да започнеш отново своя градеж
Ако можеш богатство с труд придобито ...

Тази нощ отново съм самотен,
вгледан в пълното с звезди небе.
Образът ти като нежен полъх
носи се във тъмната ми стая.
Защо трябваше да си отиваш, ...

Рошави мисли-дяволи
за опашката дърпат страха.
Казани-съмнения стягат,
за да убият стиха.
Тъга-змия се извива ...

Светът се сипе
като пепел от жарава,
очите ти го виждат
и не смеят,
не смеят да се подиграят. ...

Полупрозрачно
перде,
кацнали по него
белите цветя,
като илюзиите, които ...

Знам, че не мога и знам, че не трябва.
Съдят ме хорските думи,
но тази любов ме топли и сгрява.
Ние сме с тебе безумни!
Тя ми е нужна в студените дни. ...

Юлето & Канибал
Един човек се влюби в мен!
Омръзнаха ми скучните жени,
изкуствени, надути, празноглави -
във тебе аз се влюбих до уши, ...

Тя дойде с тиха стъпка, с усмивка.
Дълго чакана влезе у нас мълчешком.
На надеждата огъня, още нестихнал
анонсира я - лидер на нашия дом.
Срамежлива и кротка и съвсем непорочна, ...

Ти тук си, но така миражен
и толкова различен, сякаш друг
стои на ъгъла. И маловажен
е всеки поглед, всеки жест и звук.
Ти тук си, но така далечен, ...

Пак вали,
спомени оглеждат се във капките.
Сърцето ми тъжи,
мечтите давят се във локвите...
Пак мрачно е, ...

Обичах те! Тогава не ти признах това, именно защото те обичах. Знаех, че ако разбереш, щеше да се почувстваш неловко, ти просто копнееше за друга. Моят избор обаче беше ти. Обичах те, когато страдаше за нея, обичах те, когато беше щастлив заради нея, обичах те въпреки всичко и всички... Горчива обич ...

Аз не исках много,
не исках целия живот...
Исках просто малко време
и мъничко от твоята любов...
14.11.09 - от много време пиша разни любовни стихчета, но на тази дата написах това и осъзнах, че точно тези 4 изречения описват как се чувствам от години.

Пъстра дъга появи се,
докато валеше летният дъжд,
аз зная, вълк се развежда,
а мечката взема си мъж.
Блести дъгата красива, ...

Беше тиха и спокойна есенна нощ. Луната тъкмо бе изгряла, и сега озаряваше всичко със светлината си, която шареше наоколо, като пускаше малки, кръгли светлинки по листата на дърветата, а вятърът тихо шумолеше наоколо, като леко раздухваше клоните на дърветата. Като всяка есенна нощ и тази не бе изкл ...

Локва в небето
В една локва човек може да види какво ли не: къс небе, облак, къща, птица или самолет. Дори себе си може да види. Колко малка е, като помислиш, а събира в себе си цялото небе, със слънцето и звездите барабар. Локва-вселена.
Така че, понякога се оказва, че има полза не да летиш в облац ...

Обича я до ъгъла на тротоара.
Самотна е до следващата пряка.

С всеки ден все повече се чудя,
обичах ли те, или себе си залъгвах...?
И до днес не мога да си отговоря...
Някаде навярно с тебе се обърках...
Без теб дните ми са сиви и безкрайни, ...

Kафе и дим,
а аз презрян стоя и преправям стари лъжи.
Нагласям ги, дори и вярвам им
и ето, май по-малко боли?!
Но във мене крещи, ...

В далечното минало забит като пирон,
като чернобяла снимка скътан, стар, забравен,
но също тъй е цветен на сивия, еднообразен фон,
от други спомени избутан, тих, сподавен!
Споменът за малката ни среща, ...

Мрак, тишина. Две кукли във нощта.
Едната... ни жива, ни мъртва.
Другата стиска със малка ръка,
във ъгъла пак я замъква.
Толкова тъжно. Тъй малка е тя, ...

Проглеждане
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...

Отивай си, годино ялова!
Омръзна ми да ти разчитам знаците,
да гледам как погребваш смисъла,
как гроб копаеш гърбом във шубраците.
Отивай си! Аз вече нямам сили ...

Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят! Именно за него - за Света, творецът създава своето изкуство.
Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго! Но изкуството е самотно занимание, защото човек твори най-добре, когато е в компанията единст ...

Ти ми махаше с ония поздрав,
с който топлото в мене откри,
аз се криех от тебе на остров,
и иззидах го с тежки стени.
Много дни аз се крих, но разбрах, ...

Уморих се да тичам след тоя живот,
да мечтая за лукс, да мириша на пот,
да сънувам Париж, англичанка да бъда,
но случайно съм тук с доживотна присъда.
Уморих се да бъда все на ниво, ...

24.03.2003
От това, което видях,
можах да разбера,
че светът не свършва тук, където спрях...
Продължавай да вървиш напред, ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ II: ЕРОТИКА
От самото начало Милена не го изпускаше от поглед. Висок мъж с прошарена, но иначе непокътната коса. Тънък аристократичен нос и дълбоки очи, които подобно на морски фар сканираха лицата в малката коктейлна зала. Може би имаше 50, може би дори повече, но Милена не бе виждала ...

Рухва небето в изтръпнали клони –
вятър разумните мисли изрони.
Пътят се губи в посърнала шума:
стъпките шепнат изсъхнали думи.
Празни контури витаят в мъглата, ...