На дъното, сред счупения рулер,
въртяха се акулите нелепо,
старите пирати, вместо с думи,
обстрелваха един по друг със шепот.
А корабът потъваше сред нищото ...

Някой моменти...
Минават покрай нас толкова бързо,
че едва успяваме да разберем,
едва успяваме да премигнем,
едва успяваме да осъзнаем какво става. ...

Бясна
Като торнадо си,
водена от своята омраза.
Все фучиш,ревеш
и рани правиш с всяка фраза. ...

Тишина и звук в едно,
попиват шепота на думи неразбрани.
Думи, които не помагат болката да спре,
нито времето назад да върнат.
Спомени в нас напират и бушуват. ...

Човекът,
който запали листата
не е големец,
не е някой, за когото сме чували -
художник не е, нито важен си някой ...

Е, добре, щом си рекъл,
да седнем на прага.
Умълчал си се нещо -
дори не въздишаш.
А във стаята душно и тежко - ...

Съблякох душата. На прага оставих
чувства ранени. В прахта.
Вървях със надежда. Много заложих.
Търсех с очи любовта!
Празно и тъжно. От мене струеше. ...

Недей забравя!
По каменна пътека стъпвам бавно
и чувам всичко, че мълчи -
поспряло, сякаш да поплаче
с твойте хубави очи! ...

Бури
бушуват
изгарят
изпепеляват
искрят ...

В двора на детската градина се вклинваше малко полузапустяло дворче.
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...

Трески се забиват тъпи в плътта.
Не разсичат. Даже не кървят.
Върховете дълбаят в греховете.
В очите с болка, сълзите мълчат.
Един грях сторих. Седем кръста носих. ...

Ще заплача, когато си тръгнеш,
ще заплача, защото боли,
ще се моля при мен да се върнеш,
там – във моите нощи и дни.
Ще изчезне смехът от лицето ми, ...

За какво ли си мечтае тайно лятното небе?
Може би - листата на всички дървета да са ръце!
Нежно да го милват и да събират сълзите му,
докато слънцето го прерязва с парещи лъчи
от безмилостна обич през средата, на две...

И така, предполагам, че вече и на кокошките им стана ясно – изправени сме пред поредната световна заплаха в лицето на ужасяваща грипна епидемия. Уморила е вече има-няма сто души в световен мащаб. Много си е, дума да няма. Вярно, че в началото на ХХ век Испанският грип е убил към 20 милиона души, ама ...

* * *
”Това е Голямата ми любов”
- твърдеше ти преди време
Къде Голямата любов отмина?
Да беше като кана, пълна с вино, ...

В черни облаци се лута пак душата,
отмъщението е чакана отплата.
От спомени подхранвана омраза,
изпепеляваща и смъртоносна кат` зараза.
С очи от болка потъмнели ...

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто слънце, което грее и се смее. В средата нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, жълто слънце, което грее и се с ...

Майната ти, обич моя,
ти не си за мен!
Писна ми да ти се моля
всяка нощ и всеки ден!
Любовта ти ли да прося ...

Ще спра да говоря,
да ми вярваш няма да те моля...
Ще повикам момичето диво,
дето те обича мълчаливо...
Любовта за мен е и страдание - ...

Замълчи, отдавна не те слушам!
Замълчи, не ми пука за теб.
Искам с теб да се сбогувам
и да започва без теб всеки ден!
Замълчи, не казвай "обичам те", ...

Животът ми мъждука като печка,
разпалена със мокри стърготини.
Добавях бавно, клечка подир клечка,
изминалите
тридесет ...

Отворих килера, потънал във прах,
забравени детски мечти си намерих,
изпаднал във ъгъла звънкия смях...
... крачета, с които скалите катерех...
И плахите пъстри очички... и тях ...

(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...

Ден трети...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянк ...

Създадох те от моите мисли,
създадох те от моя зов,
създадох те, защото
исках мъничко любов.
Сега си истински, реален, ...

ТЕАТЪР
Започва театърът.
Завесата се вдига, закърпена
от бели и черни дни.
Действие първо - сив блок. ...

Несбъдната целувка
Красиви са Родопите. Всеки, намерил малко време да се поразходи до там ще замълчи, омагьосан от този край, целунат от Бога. В здравата му прегръдка живеят и много легенди, които са нашето минало – основата на по-красивото ни бъдеще. Ето и една от тези легенди.
...
Преди много, мно ...

Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги ...

Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната си захвърлена, сякаш изтървана от небесата, та се пръснала дето й видят очите. И са се пръкнали от тоя посев на Всевишния ями и баири, тук-таме покрити с мъх и някое оскотяло храстче, и търчат разни пещерняци, катерачи, май ...

Самолет се забива в
Облаците и
Избухва нов залез в
Прозорците му
А пред мен ято от есенни листа ...

Спиш ли, мое слънце ненагледно?
Търсиш ли ме нощем във съня?
Аз съм тук до тебе, неизменно!
Сляла съм се с пулса на кръвта.
Силна съм - света ще преобърна ...

Всяка нощ сънувам
как ме хващаш за ръка
и в съня си аз чувам
стъпките ни под дъжда.
Че мокри сме за миг забравям, ...

Ще те боли. От разминаване.
И в звуците ще чуваш мен.
Ще тръгваш, просто заминаване
и стъпките са част от мен.
Ще любиш пак и пак ...

Н О К Т Ю Р Н О
Някога си, някъде си -
кой знае къде, кога и как,
се срещнали веднъж случайно
някак си Зората и Дъждът. ...

СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг. ...

Вървя по стъпките ти,
усещайки вятъра в твойте коси.
Долавям аромата на твоето минало.
Сега чак разбирам, че съм ти сянка.

На първата целувка
Момче - момче на нейните мечти -
един ден в живота й се появи.
За ден физически от закачки я нарани,
а на втория вече любовта си й подари. ...

... прати ми ги -
всичките
нека в лилаво
да стеле нощта...
теменужена ласка ...