И това е като да разбереш, че принцът на белия кон никога не идва (или ти се налага да го чакаш прекалено дълго), защото в повечето случаи идва само конят. Но нас това не ни устройва! Все пак и ние си имаме изисквания и те не са никак малко! Да не говорим колко е висока летвата в конното надбягване. ...

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,
скитник по онзи град изгубен,
върви с душа замряла,
в сянката си погубен.
Върви, викът му чезне в тишината, ...

Дали наричаме Рождество Христово "Коледа" заради някой древен местен бог, чието име е наподобявало названието на съвременния празник или е спомен от римските Календи? Или защото по това време на годината се изкушавам сериозно да заколя дворното куче (поради липса на прасе)? Съвсем не знам. Знам със ...

Очите ми отвръщат се невярващи от
твоята изречена молитва,
за допира, не питам колко искаш
и за следите, оставящ във душата ми.
Прозрачна пустота ме гледа от перваза, ...

Очите днес са тъй далечни.
Напира тежка влага. Тъмнина.
Изливат мъка - наедрели капки.
На лицето, без покана, спря тъга.
Засипа мрачен сняг сърцето. ...

Конфигурацията била е фатална,
когато закъсняло съм се раждала
и търсила съм в мястото си под звездите
да нарисувам съдбата си за обичане.
Избрала съм път с много разклонения ...

Когато се усмихваш безнадеждно
и сенките в очите ти полягат,
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...
Когато нощите във дни се сливат ...

Вятърът разплита червените ми коси,
а дъждът размива тежкия ми грим.
Не се крия от дъжда, само той ме обича.
Ледените капки в самота ме обличат.
Самотата е спасение за душата ми кристална. ...

Отново сенките се размиват
и ехото в ума ми се присмива,
отново онзи полъх на горчиво -
сякаш си отпил от свежо пиво.
Отново в дланите сърце трепери ...

Rev Theory - Broken Bones
Walking a fine line between wrong and right
And I know...
There is a part of me that I try to hide
But I can't win ...

отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна ...

I was caught
In the middle of a railroad track (Thunder)
And I knew there was no turning back (Thunder)
My mind raced
And I thought what could I do (Thunder) ...

Живото мълчи.
Лекьосан,
лек вятър,
Фройд – педал.
Изгрява ...

По майчински
погали ги нощта,
покри ги със завивка
теменужена,
дискретно скри ги ...

Плувам в океани от любов.
Морета от целувки обливат тялото ми.
Езера от нежност ме обгръщат.
А реки се стичат и ме милват.

Вдигни глава към нощното небе -
ще видиш
как върху тъмносиньо кадифе
малки възелчета от свила блестят.
Усмивките си там извезах - ...

Казаха ми, че когато времето минава,
когато годините в живота ни растат,
човек спира и забравя да вярва,
за огъня, с който от любов очите пламтят.
Казаха ми, че когато времето минава, ...

АКО ИСКАШ
Ако искаш да видиш дъгата,
трябва първо дъжда да почувстваш -
как облива лицето, снагата
и как бавно надолу се спуска... ...

(teikei)
По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
... ...

ПОСТИГАНЕ
Нагърбвах се със лошо и добро,
изстрадвах себе си и тебе,
надмогвах, надмогвах...
Изкачвах, пропадах, ...

Ех, това време! Знаете как е на границата между есента и зимата – нито топло, нито студено. Бе, с две думи - нямаш идея какво ще ти донесе времето утре. Но тези всички описания не са важни – важна е тя. Да. Ей, онова момиченце с дългата кафява като абанос коса. На не повече от 14-15 години е и, повя ...

Никой не слезе от нощния влак
от морето.
А и мъжът ми забрави вестниците
в купето.
Мидените черупки, от плажа събрани, ...

Търкyлва се месец,
нота по нота.
В една тиха песен,
събрала живота.
Свири цигyлка, ...

О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала, ...

Онази лятна вечер, сещаш ли се,
през юли, твоя месец…
(Господи, колко обичам този месец…)
Взе ме за едно кръгче с новата ти кола.
Да го отпразнуваме, ей така – ...

Някой сякаш обърка сезоните,
през декември - рози цъфтят.
Тази зима в портокалово свети
и пеперуди пъстри летят.
Тази зима е някак различна, ...

Дели ни една кокоша мрежа.
Сложих я преди години заради кокошките. Не толкова, че ще изкълват нещо, а защото цапаха поляната с курешки. От към мен е пусто и диво. Пущинак! Колкото и да се опитвах, не можех да надвия на буренаците, а пък и така ми харесваше. Нейният двор е истинска градина, стръкче б ...

Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...

Пълзя по гънките на времето.
Издраскана от ръбчетата
на бодливите и сенчести стрелки.
Стрелки замрели и показващи,
че всичко спряло е... ...

Едно листо самотно се отрони
от купола на златната липа,
премина през настръхналите клони
и бавно към земята полетя.
И в него аз съзрях - сред листопада ...

СТРАННИКЪТ - 19.06.2009
Страннико, само кажи ми:
Идваш от изток, нали?
После душата вземи ми,
в пепел я ти превърни. ...

Помниш ли ме, Хосе Луис?
Можех и да не питам,
но други надничат в мен
и искат да знаят
за... ...

Беше възможно,
за мене поне,
а-ха - на ръба -
да се случи.
Светнаха лампи, ...

В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...

И нека отново черните клавиши засвирят своята мелодия. Нека буквите се леят по листа и да рисуват грозни картини. Нека мъката да властва над съзнанието и болката, да притиска сърцето и да цеди яркочервени капки от него. Нека мракът властва, а светлината в края на тунела да е от идващия влак. Нека па ...

"За теб !"
За мен си всичко, знай,
ще те обичам винаги - до край!
Мечтите ми свършват там, където си ти,
където зървам твоите сини очи! ...