Изписах перото си.
Пресъхна мастилото.
Хартията изгорих.
Зарових папирусите.
Тежко бездумие. ...

Като пукната диня усмихва се август
и на захарен сок ми тече по брадичката.
Зрели ириси мята, разпръсква жарава
и твърди, с тънкокора уста, че различна съм.
В календара си цветен, направил ми място ...

Бяла тишина.
Пърхащи пеперуди.
Любов назаем!

Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки. ...

В мен живеят две страни,
две съвсем различни жени.
Едната - волна и замечтана,
другата - мрачна и угнетена.
Едната - добра и свята, ...

Боже, нека да не се предавам,
нека радост да искри край мен,
нека мога обич да раздавам
и добър да бъде моят ден!
Нека мир да има на земята, ...

Какво е петък, 13-и - мит, реалност или просто суеверие?
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...

Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...

Прости ми, че те търся,
че жадувам и копнея аз,
че думи пламенни изричам,
че искам да усетя страст.
Прости, че те намерих, ...

не ще запълнят
болката ни
думите
и раните не
ще превържат… ...

Плачи и ти, земьо,
плачи и ти в този ден.
Знам, че и ти изгуби надежда,
сега и ти страдаш като мен.
Плачи и ти, земьо проклета, ...

На този свят ме ти роди
и с много обич ме дари!
Научи ти ме да се боря
и превърна ме в героя!
Когато имам аз проблем, ...

Едно забравено от бога тяло
Тя беше малка и крехка, отражение на сянка. Не се движеше. Не и когато се приплъзваше. Не говореше, не шепнеше, а само наблюдаваше. И изучаваше. От инвалидната количка. Като принцеса на собствен трон. Имаше всичко, което й трябваше – здрави ръце, новомонтирани колела и 12 ...

Заженил ми се млад Стоян,
дор трийсет бели тъпана,
дор трийсет тежки краллета,
дор трийсет коня с дарове,
три пъте толкуз сватове. ...

През това време мъжете от селото дебнеха момента, когато жените са заглавичкаха и се хващаха на бас за дамаджанка вино. Кой ще успее да открадне пропореца или гуглата. Беше голям джумбюш. Чуваха се весели гласове и закачки. Дворът на хана оживя. Чу се наново песен: "Турчин върви през горица зелена, ...

1. Делчо Атанасов Топалов (ръководител на експедицията) - ПК „София”
2. Павлин Димитров Димитров (технически ръководител) - ПК „София”
3. Константин Стоилов Стоилов - ПК „Академик”
4. Димитър Людмилов Фотев - ПК „София”
5. Борислав Руменов Алексиев - ПК „Витоша” ...

Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.
Без утеха, без приятелско рамо.
Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.
Останах си с надеждите само.
Надежда, че вече съм открила ...

Един ден всичко ще се разпилее,
вятър ще отвее жълтите листа.
Един ден тишината ще говори вместо нас,
дъжд ще ромоли вместо сълзите в нашите очи.
Сълзи от любов, от радост и от тъга може би... ...

По болката се стига до ръба,
в отвесното от който да надникнеш.
Стрелочникът е градусът в кръвта -
дали да изтечеш, или да бликнеш.

Хората небръснати.
Груб и весел смях.
Ведрина над къщите.
Но какво са къщите?
Къщите са прах. ...

Заключих!
Успях!
След 20 години
разтворени портища
и прозорци, пропяващи ...

Всеки лъже, че живота му харесва, аз лъжа себе си дори,
опитвам се лъжата да избегна, но тя в сърцето ми пламти.
Лъжа се, че мога да обичам, лъжа и в живота си се вричам,
лъжа се, че мога да живея, лъжа се - из облаците аз се рея.
Заобиколена от надежди и мечти - блян неизживян, ...

Горска дива
Мен гората е родила
под буки белостволи
и очи с вода умила
от ручеи дългополи. ...

Калинка хитра невеста
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...

Личен Мироглед
Дори алкохолът изгуби своето предназначение – забравата идва само със смъртта - далечна като луната и близка като полъха на вятъра.
Понякога си мисля, че живея живота си сред една тълпа от мъртъвци – безизразни, загадъчни (никога няма да ги опознаем), но движещи се и всяващи своето бе ...

Две полутония,
в няколко мига събрани.
Върху листа за ноти,
с четвъртинка луна.
Доближили ...

Последен танц. Последното парче
на дансинга е вече отшумяло.
Ти вкарваш малка водка и кафе
в душата си, изчерпана нацяло.
Очите си затваряш - светлини. ...

Тя и той
Аз тая нощ съм древна хубавица,
а ти си моят звездочел юнак.
Под стряхата на тежките ресници
два нестинарски огъня горят. ...

Не се надявам. Чакам да се случи,
избавена от всички избавления.
Живея просто. Както пее ручей
и както Господ прави Сътворението.
Под клоните на есенна смокиня ...

Очаквам с някого
много щастието.
Затова се старая
и изпипвам всичко.
Надявам се с обичта ми ...

Купи ми остров във Егея -
ела при мен и забрави за "нея".

Скръб
Живея в мечти,
сърцето ми мълчи.
Поглед нещастен лъчи.
Самотен съм, уви. ...

Nunca me he sentido tan perdida
y a ti - tan lejos de mi...
Първородният ми син ще носи твоето име.
Косите му ще ухаят на нощ,
а в очите му ще се спотайват есенни следобеди. ...

Просто един час… само един.
На фона на цялата вечност, на която ме обричаш,
oстани с мене за час… само един.
Остави ме само за час да си мисля, че ме обичаш.
Иска ми се да бъде истина, ...

По средата на стаята свири виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А по лампата
закачалки за хора се стрелят с очи.
От тавана виси мойто малко плашило. ...