Приказка за феята, която убиха
Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре
умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв... ...

Страст
Твоите нежни ръце ме прегръщат,
По кожата с трепет усещам ги аз
Очите дълбоки дъха ми поглъщат
Спира сърцето, изпада в захлас...

Един човек, когото обичам,
един човек, на когото в любов се вричам,
един човек перфектен и отличен -
един човек толкова обичам.
Един човек, за когото не съм достатъчно добра, ...

Не ме буди за нищо на света,
дори земята с гръм да се продъни!
Убежище при теб ми е сънят,
нощта е съучастник на греха ни.
Възглавницата- дневният ми спам - ...

За какво
Заченат случайно, роден си неискан.
Проплакваш: ”Какво да направя?”
Растеш. В махалата децата те бият.
И удряш – какво ще ги правиш. ...

Как исках любовта ти... цялата,
пламтяща със недоизказани слова,
сърцето и душата давах ти,
пред теб така покорна бях.
Потапях се, изгарях и изстивах ...

Защо всички си мислят, че отвлечените принцеси искат да бъдат спасявани?!
Ами не е вярно, да ви кажа. Не всички искат непременно да бъдат спасени. И точно това се опитвам да обясня на онази сбирщина идиоти в подножието на крепостта. Чучнали са там от месец вече и не дават никакви признаци, че ще си ...

ДЪХ НА ОРАНЖЕРИЙНИ ЦВЕТЯ
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач... ...

"Да дадеш свобода и да бъде оправдана... безценно!"
Събудих се с разбито сърце.
Бях сънувал кошмар, ужасен кошмар!
Огледах се... бях сам.
Боли. Болката прераства в страх. ...

http://www.youtube.com/watch?v=exaX5OVVJUU
Със сънени очи се върнах от съня си.
Купих ти жълти лалета от цветарския пазар.
Ако те нямаше, аз нямаше да мога да дойда тук.
Нямаше да обикна този град, да разбера езика му. ...

Бяха минали две седмици, откакто тя се беше върнала вкъщи. Всички я намираха променена, разхубавена, отпочинала. Тя цъфтеше, беше изпълнена с енергия. Беше влюбена. Мислите й витаеха далеч от тук. Спомняше си, мечтаеше. Никой не я дразнеше, нищо не й пречеше. Често се улавяше, че дори в присъствието ...

На Тебе!
В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки ...

Есенна слана.
Листата се ронят,
но не от нея -
птиците ги няма
и дърветата плачат ...

Не хвърляй прах в очите ми,
не ставай от приятел враг,
спомни си нявга дните си,
когато идваше на моя праг.
Не похабявай всичко, за което, ...

В днешния ден пак погледна само за миг към мен,
желаех да ти кажа "обичам те",
че желая те тук и сега, на мига!
Много варианти мислих да ти споделя,
че с теб желая да изживея - любовта! ...

Вярвате ли в чудеса? А имате ли мечта? Да, да, зная: писано е толкова за това, че вече звучи отегчително... Предполагам, че всички сме гледали филм, в който главният герой иска нещо толкова много, че накрая, въпреки всичко и всички, успява. Но си казваме- „Та това е само филм...” И превключваме кана ...

По лицето ми бавно дъждът ромоли,
водопадно се сипе в косите.
Не е вярно, че както преди
днес ще мога отново да тичам.
Тихо гаснат в очите ми вечер звезди - ...

Изгърбен насред житните си ниви,
посичащ ги със острия си сърп
и падаха те, сякаш живи са,
ранявани за сетен път.
Полето бе наситено със свещи, ...

Ще викам, ще крещя...
и ще те търся.
Ще се разкъсвам
и горя...
Ще те намеря. ...

Гледам тъмните доспехи
и се чудя как така...
Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.
Кръв е бликала от рани ...

Есента бавно почука на прага ни
и нахлу, дори в моето сърце,
осиротяла и хладна за нежност помоли
и сякаш с нея посърна и мойто лице!
Златна, посипана със звезди закъснели, ...

Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище ...

Исках с нови думи,
думи неизказани,
да опиша болката,
любовта, омразата.
Исках с думи силни, ...

След обед…
Поизморени, поспираме работата. Побъбряме. Де за това, де за онова.
И Пантелей обича да чете. И си споделяме.
Чешем си езиците…
-Ти, - вика ми той един ден, - наистина ли считаш, че това е най-хубавата ни книга? ...

Късно е!
Късно е вече за изповед!
Късно за прошка и късно за мъст.
Моят живот е отдавна покойник -
прах от прахта - ...

С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен, ...

Изнизват се годините лъчисти,
за миг не спират своя ход,
редят се - кехлибарени мъниста
от броеницата живот.
Тъй бързо и задъхано минават, ...

Душата ми е извор
неизплакани сълзи...
Дръзнах да обичам!
Любовта ми бе
огнена клада; ...

Безлюдна и самотна
се почувства в нощта.
И леко се прокрадва
малката сълза от любовта.
Насмешка над света ...

- Винаги съм се възхищавал на бръмченето ти. - каза комарът на пчеличката.
- На моето бръмчене се възхищаваш? Я, чуй бръмбъра. Чува се, че идва.
- Да бе, благодаря- кацна до тях бръмбърът. - Чуйте истинско бръмчене. Отдалеч се чува и не е като нас - мъничко, дребничко - а е птица. Чували ли сте, виж ...

Спри! Постой! Не говори!
Чуй тишината помежду ни...
... от нея повече боли,
ненужни са ни вече думи...
Послушай... дъжд май заваля... ...

Когато в съня си
покорно се сгуша
на тихите пазви
в нощта,
аз чувам дъха си ...

Късат се струните на листата.
Есен моя!
В погледа ти има огън.
Обич моя!
Днес небето плаче. ...

Ти си ми като ябълка
в джоба на просяк.
Вървя през пазара
и често се пипам,
за да съм сигурен, че те нося.

Дъжд.
Тъмно.
Сухи клони.
И вятър невъздържан, шумен.
Отивай си! ...