Пролет
Навън дърветата напъпват,
децата рано, рано тръгват.
И играят радостни, засмени,
и се завръщат уморени. ...

Коледна шейна препуска,
смело пори през снега,
здрач навън се вече спуска,
грейва сребърна луна.
Медени звънчета пеят, ...

Самотата е вечно в сърцето,
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън. ...

Когато се целуват две сълзи
в гнездото на мига,
а вместо радостта вали
най-жадната тъга…
Когато младостта ранена ...

Нямам име...
Нищо и никаква.
Измислена като нещо средно
между залез и утро.
Дори не знам дали ...

Коледа искри
в душата ми.
Повтаря ми спокойно -
не тъжи.
Под елхата погледни, ...

Анализирайки remer
Отваряме профила на remer в сайта “Откровения”. Вместо снимка се мъдри ретро изображение на куфар, очевидно свалено от някоя база в Интернет. Ще го преглътнем. В края на краищата никой не е длъжен да публикува ухилената си снимка, освен, разбира се, ако не е 19-годишна девойка с а ...

Момчето живееше само със своята майка. Беше труден животът им и когато майката се разболя и легна на легло, стана още по-труден. Грижеше се момчето за майка си - вода да ù донесе, компрес на челото ù да сложи, но много, много тъгуваше. Бдеше над нея и през деня и през нощта. Не знаеше как да ù помог ...

Наперена, с ръце на кръста,
разхожда се Лъжата тлъста,
захилена, нахално-дръзка,
доволна в низката си същност.
Пари назаем никога не дава, ...

ГЕРОИ
Стоя на поста и се ослушвам като гърмян заек. Не, че някой ще нападне погребите, а началникът на караула е фатмак. Някъде от влашките села, а те, нали ги знаеш, умират за служба. Понякога той излизаше извън оградата и там дебнеше да хване войника, поседнал на пост. Ние, войниците, не бяхме про ...

Седя и се чудя,
мисъл моя
се лута...
Колко е красиво...
Безброй светове... ...

Яви се в небето пурпурен дъжд.
Засия над земята зора от цветя.
С полет на мисли пресече нощта.
Клада от чувства изписа в дъга.
Сърцето докосна вълшебна ръка. ...

Още помня онзи ден,
когато бяхме двамата със теб,
когато разтрепери всичко в мен.
Помня думите ти,
а когато затворя очи, ...

Когато Коледата наближава –
това май знае се от всеки –
три духа, един след друг се явяват
да изправят криви пътеки.
Старец сърдит, зловещ и навъсен ...

Дъхът ти е близо до мене,
заспиваш за миг...
след това -
необятно поглеждаш без време,
без теб, без мен... ни следа. ...

* * *
Бъдни вечер е...
Пристъпи мъничката към елхата,
загледана в зелените игли,
малко листче стискаше в ръката ...

Вяра
Разтуптях пробождащо импулсите ти -
в мислите ти черен гръмна адът,
търсейки поредната илюзия,
нужна ти при всяко твое падане! ...

Заключена в безкрайната вселена,
с простори във очите подивели,
аз търся същността си похитена
на феникс в пепелища посивели.
Изгубена в мечтания отвъдни, ...

островърха Снежинка
върху бодлива тел
взаимна ноктопластика

Поредният бял празен лист ме чака, за да изпиша всяко негово свободно пространство с меланхоличните си думи. Да запечатам любовта си върху него и вече да не я нося с мен.
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...

Отлита времето, започва равносметка
за толкова неистински мечти...
животът ми показва тлъста сметка
и стряска мe: Не чакай, а платù!
Какво ли търсих толкова години? ...

Получих си целувката насън.
Пореден път откраднах нещичко от теб.
Насън си разрешавам само да приема,
но не от страх, а от вина. Но ти това го знаеш...
Благодаря, че пазиш тайната неизречена дори ...

Спомням си,
когато малък бях,
как хората говореха за тях!
Така, че чак гласовете им изпълваха се с гняв!
Как живели? ...

…
навярно ще избродя себе си
и някъде все пак ще се открия
и в пролет теменужена по пясъка
нозете си с плътта ти ще завия ...

защо има толкова много деца
които нямат дом и храна
те си нямат никой на света
но те са нашите деца
защо ги оставяме сами ...

Безвремие
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...

Коледно съчинение
Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки, докато омекнах.
Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах.
И да ви кажа, олекна ми.
В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах, ...

"Някога казваше, че каквото
и да се случи между нас,
ще си останем приятели."
/от писмо/
Непревземаема крепост съм, ...

Абортът и правото на живот!
Началото на всяко есе, „леещо се от душата ти”, винаги е много трудно. Имаш толкова много неща да кажеш, но просто не знаеш откъде да започнеш, или просто не можеш да измислиш подходящо и до някаква степен „оригинално” начало. Няма и да се опитвам да започна темата с няка ...

Ти си толкова властна жена,
за която аз винаги съм мечтал!
Караш ме всеки ден, като съм с теб,
да се чувствам, все едно ми е за първи път.
Само една ще е причината за това. ...

В заветен пост на мъртвите
кошмари
- някоя легенда ще те съжали,
за тебе нов и предан -
твоя страх ще приюти, ...

Предателството е едно ужасяващо нещо, което всеки от нас рано или късно преживява. С всеки изминал път предателствата стават все по-подли. Човек е способен да предаде както някой свой приятел така и принципите си само защото е подведен от лъжливото изкушение.
Когато си предаден се чувстваш ужасно и ...

Да тлее Бъдникът -
сега и догодина -
във утрото сред пепел оцелял...
Да топли цяла нощ
и до амина, ...

Гореше борът с кървав пламък,
оттатък залезът гори
и оцеляхме трима само
от осемнадесет бойци.
Прегърнахте я вие, братя, ...