хубаво е че нямам сини очи чарли
бих могла да ти разбия сърцето
представите за света
кафето сутрин
трудните ритми влизат ...

Може би за последен път ти казвам това.
Може би за последен път говоря ти така.
Може би за последен път мълча в тишината.
Може би за последен път премълчавам нещата.
Може би слънцето отново ще изгрее. ...

Искам да съм локва,
легнала върху земята,
с поглед към небето -
а от мене отразени
всичките звезди да светят. ...

МАСКАРАД
Задават се новите избори.
Започва балкански маскарад.
Вода носи политик от извора.
Шепти: Аз съм двайс'ти карат. ...

Нощта се спускаше над гората и я обгръщаше с черна, непрогледна тъмнина. Големи, черни бухали нарушаваха мъртвата, тягостна тишина със своите заглушени крясъци.
Изведнъж се чу тих детски плач. Малко, може би шестгодишно, момиченце клечеше в шумата около висок, дебел дъб. Лицето на момичето - бледо и ...

Щастливата жена се разпознава -
след нея се усмихват под мустак,
а тя пристъпва, без да осъзнава
на силата си тайнствения знак.
Щастливата жена е мълчалива, ...

"Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда." Лука(12.33)
Накъде ли си тръгнал, човече,
с тая пълна и тежка торба?
(Вътре - разни змии, буболечки
я разяждат троха по троха.) ...

Красавица
“Най-хубавите ябълки
свинете ги ядат.”
С неземна хубост тя е надарена,
за всеки мъжки поглед е магнит. ...

Ден и нощ
Има едно цвете, което баба ми нарича "Ден и нощ". Не съм сигурна дали това е истинското му име, вероятно не, но не искам да развалям магията, докато търся официалното му наименование. Това цвете е зелен храст, който цъфти с ярко жълти цветове... На пръв поглед е обикновено цвете, но само н ...

Буря. Клоните на дърветата се разпиляха като косите на млади и буйни момичета. Листата им трепереха като сирачета.
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато св ...

Валеше много силно!
А ние с теб стояхме на дъжда -
там за първи път се роди любовта,
как топли бяха прегръдките, целувките…
И днес отекват дълбоко в мен. ...

Каква тъжна картинка виждам в огледалото.
Защо сърцето ми е толкова празно?
Къде отиде топлината от одеалото,
каква е тази постеля от омраза...
Вярвах, че има за какво да се боря. ...

Обиколих света,
но не избягах
от звука на влаковете.

Малко неудобно се получи. Не трябваше да се срещаме пак. Бях ти казал, че не е добре да имаме общи познати след като решихме... Последната ни шега, трябваше да си разпределим сферите на влияние, нашата Ялтенска конференция... Тях пропуснахме, не мислех, че някога ще те поканят да се видите, но явно ...

Тишини неизбежни,
като сънени влакове,
се топят безнадеждно
в черно-бяло очакване.
Непосилни обрати, ...

Полегнал във ковчега, чух
сонати от тъгуващи хлебарки.
С Отца и Сина, и Светия дух –
в последна схватка и последна спарка.
Полегнал във ковчега, чух ...

Страхувам се да не те забравя,
да забравя теб и любовта.
Страхувам се от самотата,
нещастието, на което ме обрече.
Не искам да изпускам мечтите си с теб, ...

ВЪЗРОДЕНО МИНАЛО
Остана в съзнанието ми случка,
там - на мъхчето, на височината
с изглед срещу планината,
се запечата като снимка едно сияние прекрасно. ...

Беше прекрасно утро. Небето бе лазурно синьо, а слънцето галеше нежно цъфналите дървета.
Седях до прозореца умислена, замечтана и чакаща, с очи вперени в безкрая.
Мислех за живота, за любовта и всичко преходно. Осъзнавах колко много съм изпуснала, колко много съм грешала. Исках да съм друга или оназ ...

Дори когато аз се смея,
в очите ми се вижда тъга.
Дори аз теб да обичам,
друг е в мойта душа.
Дори без теб да не мога, ...

Недей, Вятърко!
Това не е прах,
а пепел…
Пепел от нещо,
на което държах… ...

Днес те чаках. Напразно бе всичко...
Необмислено времето спрях.
А пък исках да бъдеш едничка
моя радост... и в болка, и в грях.
Много чаках и много обичах. ...

Да можех времето назад да върна!
Да можех всичко аз да променя!
Да можех сърцето в камък да превърна
и любовта с безразличие да заменя!
Защо така силно те обичах? ...

Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.
Настъпва скучна еуфория ...

Душата ми изгаря в безутешност
заради самотата в мойте дни
и мойта вечна безнадеждност
не стихва, в мен кърви...
Аз искам само мъничко любов, ...

Големият ден
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...

[Krayzie - 2x]
I talk to myself (myself), when there ain't no one to talk to
[Tiffany]
Ever wonder just what it's like talkin to yourself every night?
Will I ever make it through the day? ...

Лошите качества у познатите ми
ме разкрасяват с чиста любов.
Важно е, че аз не проявявам лоши.
Това ме обогатява най-много.
Животът ми е хубав, когато обичам. ...

Паднал ангел
Неземно красив и невидим,
с букет от щастие в ръка,
той обикаля и търси
копнеещи за обич сърца. ...

Не ме интересува жив ли си в този миг!
Не ме интересува! За мен отдавна мъртъв си!
Все ми е едно какъв е живота ти...
Ти не заслужаваш дори омразата ми!
Приказки за любовта вече не жадувам! ...

Под пръстите ми нежността струи,
по устните усмивката ми тича,
Светът не вярва на очите си дори,
че някакво момиче го обича.
Примрял от суета и гръмки фрази, ...

Усмихвам се, а в очите няма и следа от сълзи. Силна съм! Продължих напред, както ти ми пожела. Искаше да бъда силна, нали? Ето! Сега съм такава. Сега се справям сама с проблемите и болките си. Сега не плача за теб. Сещам се за миналото ни с усмивка. Липсва ми начинът, по който ми говореше и ме прегр ...

Повелителката на нощта
Последните искрящи лъчи
от земята откъсват се с неохота.
Спуска черна завеса нощта
и небесния подиум обсебва луната. ...

Щом не съм до теб
По слънчев лъч целувка ще ти пратя -
мечтана и събрала нежността
на дъхави цветя и на водата...
Родена от усмивка и сълза... ...

Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...
И убиваме всичките спомени, ...

Понякога на всеки се случва
да иска така да живее,
че да стигне звездите,
за които толкова копнее.
Но осъзнаваш, че си сам ...

Ако с теб се изгубим...
От очите с уплаха се спускат
две болезнено болни сълзи
и прорязва сърцето ми спусък -
"Ако с теб някога се раним?" ...

По пясък стъпки не кънтят,
остават само няколко следи...
Милиони песъчинки не звънят,
но изписват: „Тук те са били"...
и спомените пазят... до един ...

Сънуваше ли ти моите сълзи,
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,
сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла. ...