Ревнуваш ли вечер?
Когато светлината угасне,
пак ти си любима.
По устните влажни
с движения бавни... ...

Катапулте мой, наречен живот.
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги. ...

Треперя, но не е от страх,
Треперя пред теб като глупачка!
На пътя си, щом те поздравя,
изпускам от контрола всяка крачка!
Безпомощно поклащам и глава, ...

Проклет да си, че ме остави да страдам,
проклет да си, че ме обрече на тъга!
Проклинам те да страдаш дълго,
да изгубиш вяра в най-съкровените неща!
Проклятието да тегне дълго, ...

пак хризантеми
тъжни усмивки в очи
изпращат лято
Деветият ден от деветия месец в Япония е ден на хризантемата.

Жрица на любовта
Бях от койнон тон тракон
до Августа Траяна.
Високопоставена от призрачни условности
и страдаща от херодотоумие. ...

Вчера се помолих за теб...
Помолих се да си помислиш за мен тази вечер. Помолих се, когато ме видиш oтново, да се усмихнеш и да ме поздравиш. Да се зарадваш, че си ме видял след толкова време, защото аз ще го направя... Ще се разтопя в очите ти отново, както някога. Знаеш ли колко ми липсва това усе ...

Както вятър трева, както слънце вода
неусетно дланта ми докосва.
Разпилява тъга, стопля дух и мечта
и с най-чиста любов омагьосва.
Сякаш фея добра ме ориса така - ...

Горделиво се перчи борът в гората,
букът до него, свил клони, мълчи,
че дошло е време да му капят листата,
дошло е време своя сън да заспи.
- Виж ме, колко зелен съм,красив - ...

Сърцето няма спирка и умора!
Сърцето - то в нощта не спи!
Скъсано, закърпва се наново
със игли от хукнали мечти!
Като феникс литва в небесата ...

Подай ръка
на Ю.
Подай ръка! Да кажем, че сгрешихме.
Безмилостно потъпкахме сърцата си,
на хиляди парченца ги разбихме... ...

Разговор на чаша кафе
Колата се носеше плавно по завоите нагоре в планината. Снегът валеше и затрудняваше движението, но пътят бе невероятно красив. Дърветата - покрити с воал като в зимна приказка. Върхът – близо и това, което можеха да видят оттам, си заслужаваше. От касетофона долиташе някакво ст ...

Днес е моят ден!
Днес съм бяла и щастлива!
Още час и ще си с мен!
Но душата моя пак се свива!
В моя сватбен ден гълъб долетя. ...

Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...

Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват. ...

- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...

ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...

Едноминутно мълчание
за еднооката жертва
и за едноръкия палач

Ако пак ме погледнеш
така,
ще обикна очите си,
че ти отвръщат,
овлажняват се, флиртуват, ...

Стъпките ми пропълзяват бавно
в застиналата тишина.
Синеещата сянка на луната
лежи в снега.
Сърцето ми, под нулата притихнало, ...

"Още сричам"
И няма пропасти, и няма драми,
всичко се заключва във делника.
Големите реки безспир са текли
и аз от твоите ръце ще изтека. ...

И ето - пак е есен, и ето - пак вали.
Дървета се оголват и вятър пак ечи.
Но аз съм тук, на топло и всичко в мен трепти.
Училище започвам с приятели добри.
Училището старо пак врати отвори, ...

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.
През хребетите някъде далеч ...

Съблякох самодивската си риза
след нощното хоро край твоя сън.
Оставих я. Дано да я откриеш!
И се прибрах, когато съмна вън.
Така съм уморена, мой любими, ...

В отговор на Весела ЙОСИФОВА
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...

Седя и коментирам.
С въпросите си провокирам усещане за красота.
Но всеки тук е заслепен,
Угрижен, сякаш заледен.
И вместо тупкащи сърца и нежни длани, ...

Без път не се върви.
Дори когато се съберат в очите
всички пътища.
Изгарят ме милиони кръстопъти.
И рушат в краката ми ...

Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:
- Аз, както знаеш, с ...

След тебe бяха вълчите ми дни.
Пресипнали, камбаните ридаеха.
Бях стананала на мъченица във две очи,
а някога за тебе се усмихваха.
Не светеха в небето ми звезди. ...

След тебе любовта ухае...
На пита, но омесена в сълзи.
От баба си отдавна знаем -
"Хляб за обич заран му меси"
След тебе небесата плачат ...

* * *
Само там горе
вместо мен целуни връх.
- Още веднъж!
* * * ...

Как ми се случи, как не подмина?
Дявол ли беше, влязъл във мене?
Лято ли търсех в студената зима?
Младост ли връщах, ей тъй - без време?
Грижи ли нямах, че нови търсех? ...