юбоффта копеле ше спаси света
ако не цъфнат много рано хортензиите
и не завали Oня дъжд от небето
да ти разстрои графика на движението
ю ...

Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...

- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...

Мадригал
Изглежда болна бе вратата –
посрещна ни с гласа си дрезгав.
И, подчинена на ръката,
пред лекар (сякаш) се изплези. ...

Остарял дрешник - Животът -
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...

В такава есен, тиха от тъга,
реши и... просто си отиде.
След теб безлистна, пуста самота
обгърна в паяжина дните...
Каданс... забравен в две ръце. ...

Остаряваш ли, моя Любов?
Не искам ти да старееш !
Живот с теб да деля съм готов -
съдбите в една да слея.
Отдавна не минавам за млад, ...

събуждам босоноги утрини
по сенокосите щурец досвирва звездна песен
отеква пеперуден смях
росата ме усеща и възбужда спомени
тича рояк панделки сред ширинèто ...

НА МАЙКА МИ
Най-горчиви са сълзите, пролети
над гробове заради неизказани слова
и неизвьршени дела.
Хариет Бийчър Стоу ...

Да си призная честно, гледам Перла. По-точно гледах. Даже си кръстих котката Айча, което сигурно означава, че с крехката ми психика е настъпил необратим сакатлък. То аслъ като няма какво друго да гледаш, ще гледаш насила това, което без да искаш ти наранява съзнанието, но пък е вървежно, комерсиално ...

днес сърцето няма значение
защото светът е наобратно
днес светът няма значение
а моето сърце е празно
мислите ми са барабани във молитвения храм

Понякога във мен валят порои
и никога не мога да ги спра.
И десни, леви - хиляди завои...
Зад всеки се усмихва есента.
Аз карам лудо своята каляска, ...

Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях. Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи неверо ...

Когато реши да си тръгнеш от мен,
не помисли за това, че ще ме нараниш.
Тръгна в онзи дъждовен ден,
без много неща да ми обясниш.
Остави ме - с куп въпроси ...

Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...

Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...

Аз се взирам в очите на хората:
има сини, зелени... има и черни...
Но в никой от тях не намирам лъчите
на онeзи две, по арменски верни.
На Е.О.С.

Би трябвало да съм се научила за тия трийсет и две години: започне ли се с „`Айде, бе, к`во толкова може да стане?!”, нещата в девет от десет случая приключват или с полиция, или с доктори, а нерядко с представители и на двете професии. Когато пък в сценария има и посещение „по женски” в някоя местн ...

Един замах и от плътта
избликва кръв, като думите
резки към приятел,
чиято цел е пръв да атакува.
Никой не пие за краля ...

По асфалта прогизнал чуруликат листа.
Отръскват калта спомени от септември.
Простуденият нос и премръзналите крака
хванати за ръка пристъпват с ноември.
Може би по-скъп ти стана със нещо поетът... ...

Падат есенно листата
като в приказка - мечта.
В злато къпе се земята
и в неземна красота.
Песенно валят листата... ...

Среднощни монолози
(на Л.Л.)
„Кой би искал – болката да е всеки ден
в душата му, нима е спътник земен
и без да пита, се настанява трайно ...

Случайно я открих - Мемориалната гробница на загиналите съветски бойци. Беше ранна утрин. Едва се развиделяваше. Нямаше никой по улиците. Само вятърът влачеше с тихо стържене окапалите есенни листа по асфалта. Гъстата мъгла покриваше с призрачния си воал София. Когато неочаквано пред очите ми изплув ...

Само листата на асмата,
долу,
на двора
са пожълтели.
Но душата ми е някак си ...

В три пътя се разпилява душата ми:
Единият се е свил в кошницата –
при букета от диви метличини;
Вторият – дрипав и безпомощен
бяга след вятъра... вятърничаво; ...

I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...

,,Свърши се.
Беше като умиране.''
Станка Пенчева
Завесите паднаха.
Светлините угаснаха. ...