Дори самотна,
страдаща
и наранена...
Дори разплакана
и натъжена... ...

Звездице, пътя ти ми покажи!
Моля те, две години аз се лутах.
Ако знаеш колко много ми тежи,
че в неговите думи аз се вслушах!
Дай ми мъничко от твойта светлина.. ...

* * *
Мисъл без път -
гладна хиена.
Тлееща плът -
сянка строшена. ...

Не говори
Изглежда, че си отиваш.
Но, ако е истина, аз не искам да знам!
Какво се случи с нас, така и не разбрах...
Не говори! ...

Призраци, Любов, Русалки... клоуни,
морски чудеса и болни птици,
за каквото и да пиша, недоволна си,
но вечно ли ще ме държиш под прицел?
Ти търсеше любов и ти я дадох, ...

Да ти кажа или не?
Не виждаш ли светлината в очите ми?
Не чувстваш ли тъгата в гърдите ми?
Че те обичам искам да знаеш,
но как трудно е, когато се колебаеш!... ...

Морето на любовта
Пустинно жаден съм... Мираж!
Лазурно хубава жена!
Аз съм затоплен, като плаж,
а ти красива кат' вълна. ...

Всички тук пишат поезия.
А какво е поезията?
Поезията е нищо.
Кратък миг
колебание между две стъпки. ...

Две цигари време път, а единствената мисъл, която се удря в слепоочията ми е: „Искам любов... толкова ли много искам?”. Всъщност са две мисли...
Три цигари време път и виждам едно момиче, влюбващо се в таралеж. Спирам и я заговарям:
-Твой ли е таралежа?
-Не - лаконично и с усмивка казва тя и продълж ...

Тиха нощ.
И протяжна
до скучност луна.
Нямо до лудост небе,
с изпочупени светещи ...

Любов - тъй сладко звучна,
нежна, истинска - лъжа,
събуди в мене красотата на деня
и жажда пареща в гърдите - да живея.
Но, вместо в ореол от чистота ...

...Gloria mundi
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна като в картина на импересионист. Разсейваше се и ...

Имало е време, когато за загуба на девствеността преди брака са наказвали жестоко. С времето „съдът” става по-милостив. А днес, днес по-скоро е престиж момичето да е „по- ошлайфано”. Е, това не значи, че няма определения като „курва”, „шафрантия” и т.н., но ... пука ли му на някой?!
Имах две приятел ...

Една красива песен ме грабна...Дълго не ми дава покой. Чуйте я.
Без моя стих тя е все така хубава...А за мен е спомен от нежна мелодия и красиви очи.
В светлината на Луната
с нежни чувства ме дари,
дълго галих ти косите, ...

Love was taken from a young life
And no one told her why
Her direction has a dimlight
From one more violent crime
She innocently questioned why ...

Под лунните лъчи
на лазурен бряг
влюбени очи
срещнаха те пак.
В нощта омайна ...

Настинка
Ставам сутрин призори,
но уви - нещо стяга моите гърди.
С ръка бързо проверявам
и ето, че челото ми гори. ...

Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга, ...

Как си, Бай село? Отегчен ли си от живота? Оплакваш ли се от живота си? А какъв живот живееш ти... Живот, изпълнен с интриги, егоизъм, алчност, арогантност... Кого залъгваш... Мислиш ли си, че като сложиш 2 тона желязо на врата си... имаш патент на безсмъртие... И за какво са ти тези БМВ-та, тези МЕ ...

Страхът ужили
мечтата
по ръцете ù - спомени.
Със сълзи-рими
заплака ...

Александър Петров Славков, младо и плахо студентче, на 21 години стоеше тихо и кротко в квартирата си, гледаше някакво предаване по телевизията или по-скоро бе пуснал телевизора да ломоти, за да не му е прекалено скучно, каквото всъщност му бе. Бе първи курс и когато дойде в непознатия град, очакван ...

Отровна анонимност - ревността ти -
непознати светове, негледан филм.
Абстиненция жестока, от която
всеки мозък би се вцепенил.
Найлонени стени на твойта съвест - ...

Къде си и защо си там?
Защо не си до мен сега?
Далеч си някъде, скиташ сам
или може би пак си с нея.
Как се казваш, аз защо не знам, ...

На прощаване
И любовта ни сякаш по е свята...
Димчо Дебелянов
Сега е време да се разделим,
за да остане любовта ни свята. ...

САМА
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Н ...

Дочувам плач в мрака.
Може би твоето момиче отвън на прага чака.
С тъжни, сини очи, тя сега пред теб седи.
Защо я нарани?
Лесно ли ти беше, кажи? ...

Мислите ми побелели са отдавна
и дъхът ми целият е в бръчки.
А смъртта, откак се помня, все е бавна.
Жажда за живот, но друг, ме мъчи.
Болестта ми само неразбраните ще разберат, ...

Очакването
Кръв... съществуваше ли нещо по-зловещо и в същото време по-примамливо от нея? Той не можеше да ù устои.
Колкото и да се опитваше, всяка негова мисъл водеше към нея. Припомняше си тъмния ù, на моменти почти черен цвят. Припомняше си лекия ù аромат. Припомняше си металния вкус, който остав ...

Когато те обичам,
душата ми е глина.
В твоите ръце се стичам
разтопена и почти жива.
Когато те обичам, ...

Дали
Дали ще бъде всичко ясно.
Дали ще бъде толкова прекрасно.
Дали ще бъдем заедно,
или на групички, сами. ...

Наричам те така,
защото си ми нужен
както в дъжда - подслон.
Наричам те така,
защото те очаквах, ...

Нейните мръсни думи
стичат се по бедрата,
лепя долните ù кадри
по тъмната страна на луната.
Танцува гола и счупена ...

Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.
Времето лети като импулсите в тялото ...

Пресъздай ме
във глътката вино,
да разлея
във теб топлина.
Да се стичам ...

"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...