В една частица от времето позволи ми да се скрия,
искам да остана там, нуждая се от таз магия.
Искам пак в тебе да се сгуша, когато всичко беше толкова невинно...
Колко трудно е да продължиш, като умираш да останеш,
ала трябва да вървиш, скоро късно ще стане. ...

Аз те чаках... отново сама...
С полупразната чаша в ръка...
Но ти така и не дойде...
Остави ме с разбито пак сърце.
Чаках те години дълги... ...

Аз бях сама и ти дойде при мене,
протегнах в тъмното ръка,
докоснах те и всичко взе да стене,
не исках да оставам пак сама...
Погледнах в мрака, ...

Не рисувай днешния ден с цветовете на миналото. Не падай духом заради тленното. Не търси щастието сред звездите, когато не блестят. Не се дави в пресъхналия водопад на нечии сълзи. Не строй пирамида със счупено дъно. Не търси перла в окото на предател. Не гали слънцето в къдриците на славей. Не прог ...

Сърцето ми е килия,
отдавна заключена,
там всичко да крие
добре е научено.
Ти, кой, откъде ...

Ще ти докажа с думите си,
че сексапилът ти не ти трябва.
Суетността ти е напразно.
Не ме определяй
като нещо важно в секса само. ...

Не вярвам, ама грам,
че ще ти липсвам.
Че аз какво съм?
Едно нищо.
Една проклетница, ...

дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо? ...

***
И сянката, която ме прегръща,
понякога е виждала дъга...
В тъмата си сълзата си преглъщам,
закотвена във вечна самота... ...

Душата ми оголена, готова,
чакаща пристигащия прилив на любов.
Излъган пак, отново за пореден път,
доброто с дяволския рог проби.
Ти ме мами и ме хапа цяла вечер, ...

рисувам в бяло
гълъби
по жиците
по струните
на вятъра ...

Дъждовен ден в очите сини,
душата в пламъци гори,
къде са планините диви
и волни моите мечти?
Красивото изчезва бързо, ...

Внезапно трънлив е незримият път към сърцето:
той няма отсечка, в която по-малко боли.
И клюмва камбанка надеждата, хилаво цвете.
Пронизват ме спомени – мои отровни стрели.
Теб, мамо, затискат те тъжните паднали листи. ...

- И все пак - каза една вечер Ко Та Рак. - Трябва да има някакъв универсален принцип, чрез който да се решават възникналите проблеми, особено ако се затлачат.
- Сто процента трябва да има - замислено се почеса по носа Но Щен Вълк. - Обаче подозирам, че за намирането му ще са нужни повече усилия, отк ...

Да бъда огън ми отива -
сърцето ти запалих
и всички спомени
отдавна вече изгорих!
Да бъда вятър ми отива - ...

Щом надолу си поел,
стръмен е баирът.
С теб поне ще бъда смел -
десетина бири?
Лятото реши да спи. ...

Пред мен дилема поставяш,
да избирам своята съдба.
Искаш при теб да се върна,
искаш от мен невъзможни неща.
Искаш лентата назад да върна, ...

Сезони
Мразовито става,
слънцето залязва.
Птиците със своята песен
излитат всяка есен. ...

Тайните са скрити в свойте тайни,
загадките са скрити в свойте светове.
Аз съм скрит зад своето сърце,
същността е заключена
между стени от ледове. ...

ПЛАЧЕШ ЛИ, ЗАЩО МЪЛЧИШ,
нима сърцето те боли...
Нали мъжете никога не плачат,
поне така ми каза ти!
Виждам ги, нищо че е тъмно, ...

OGY THE OLD METAL
HEAVY METAL ROCK

Тишина… всичко е тъй тихо … Обичам вечерта… когато всичко заспива.
И е мрак. Тогава човек остава със себе си, със своите мисли, чувства и грешки…
Признанията идват сами - признания за грешките, които сме допуснали през деня.
Понякога вечер може да се чувстваме самотни, но на сутринта всичко се избис ...

Така ми се гази.
Бистрее с надежди
реката от сутринта.
До там ме отвежда,
макар свъсил вежди, ...

Днес написах стих.
И загадка в него скрих.
Който днес я разпознае,
награда утре ще получи!
Но докато това се случи, ...

Пристъпвам с меки ходила
по мократа с роса трева.
Бяла съм…
По-бяла от приказен гълъб,
прелитащ ефирно над късчета сняг. ...

Петлите ги заклахме на разсъмване -
и замириса селото на кръв.
Убихме с тях душите си на съмване -
в курбан принесохме ги - като стръв.
На църквата камбаната е глуха. ...

Капулети и Монтеки,
свързани от днес навеки,
за дечицата си мили
вдигат две масивни вили.
На Ромео до морето, ...

Сега, когато всички над сънят си бдят,
две не спящи, не зрящи самотни тела,
от стон и въздишки на жадни сърца,
превръщаха в огън кръвта на плътта.
Не спиращи лудия танц на страстта, ...

Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори ...

Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.
Отново изгаряш, изправен пред болката.
Катериш скалите, търсейки нещото
и пак си накрая на обиколката!
Тръгваш за нова, макар и без сили, ...

Има самота, която е самоизбрана – тя е ласкава и нежна, като лоно, което те обгръща и пази.
Има самота, която е наложена – като правилата на хората – може да не ти харесва, но я приемаш, в името на онова, чиято цена е тя.
Има самота, която ти намига по стечение на обстоятелствата – сбърчваш недоволн ...

Дух–хилядигодишен
- скитник съвършен.
От брод на брод,
на тма, на сън.
Ти, защо отпрати още приживе ...

Казваш, че си Светла? Вярвам, мила!
В мрака на тунела светлинка
кара слабия да сбира сила
и върви с протегната ръка.
И надежда, че когато стигне ...