Колко трудно е да замълчиш,
когато думите напират в теб.
И колко сили трябват,
за да можеш да ги спреш.
Истината дълго не остава скрита. ...

И казваш...
много ме обичаш -
без мен животът ти ще спре!
Защо прогони онова момиче,
което тичаше със вятъра напред?!? ...

ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...
Трупаме вещи, лъскави съдове.
Мъкнем ревниво полезни неща.
Тежки, претежки диплим чеизи.
И в раклите с тях се зазиждаме. ...

В дъждовни утрини,
във мрачни дни,
лъжовни устреми
прокрадват се в сърцето
и боли... ...

Ще бъда с пуснати коси.
Ще бъда боса.
Ще бъдат въглени очите ми.
Живот във себе си ще нося.
На пътя ще оставя роза бяла, ...

Тракат токчета по асфалта
и пронизват листата.
Колко страстно мантото
разкрива стройни бедра.
Може ли малко до Вас? ...

… днес е зима
и нищо че потичат
есенни листа…
там някъде
и теб те има ...

Кой, кой?
Прекрачих оня ден и аз оттам,
но, заслепен, си казах - чакай малко,
аз долу още не съм съвсем сам,
ако политна, кой ще каже жалко? ...

Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му ...

...защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
Н. Вапцаров ...

Една игра играем. На диван
като пред лекар или пък пред бога
психоанализа си правиш сам.
Приятели помагат, ако могат.
Въпросите се сипят. Говори, ...

ТАНЦУВАЩИ ДУШИ
Обичаш да ме будиш на разсъмване.
Обичаш изгрева, смеха в очите.
Обичаш всяка част от моето пробуждане
и слънцето, докосвайки снагата ми. ...

... А ти си различен...
с усмивка различна...
в очите различно искрата блести.
Дори и гласът ми сега е различен,
за тебе различно красиво звучи... ...

Да не бяхме слушали акъла на Жеката и Цвета, сега щяхме да сме си на топло вкъщи пред камината. Ама не, като имала глава да пати... В четвъртък вечерта Жеката звънна да ни каже, че Дочето и Пламен от Нова Загора са ни поканили на освещаване на новия апартамент, пък и нали в събота е Ивановден, а Ван ...

Тръгвай,
аз вече съм далече -
една луна очите ми обрече
и звездите ми се наредиха,
мечтите ми се умориха ...

П У С Т И Н Н А Р О З А
Съзерцавам
как
вятърът
вае ...

Погледнах го и изведнъж милион звезди избухнаха пред очите ми. Падат, стават и пак се връщат на небето. Очите му бяха сини, но не грозните и така характерни за мъжкото съсловие воднисто-синкави на цвят, като разтечено блато, а хубаво синьо, почти тюркоазено… и чакай. Не са ли лещи?
Така е, така е, л ...

Любовта... това е най-чистото и най-святото чувство на света. Любовта е нещото, което придава смисъл на живота и ако не я изживееш, няма да си усетил нищо от него.
Всеки човек мечтае да намери истинската любов.
Но защо? Какво ни дава тя?
Любовта ни прави щастливи. Хубаво е да се чувстваш ценен и оби ...

Самотата е ужасна...
Спри!!!
Не ми я обяснявай!
Болката е страшна...
Не желая да я опозная!!! ...

И ако слънцето за мене не изгрее утре.
Ако вятърът косите ми не пръска...
Ако ли птиците замлъкнат, онемели,
значи ли, че... съм дълго отсъствие?!
И ако сутрин росата във кал се превръща. ...

Имаше ли...
Угасна и последният пламък любов
и знаем вече, че всеки е готов.
Тръгваме двама в различни посоки,
дори и раните да са много дълбоки. ...

Камикадзе
Къде се скрихте, вий, страхливци
с дарба и талант голям?
Нали се перчехте, че сте щастливци
и Господ мъдрост ви е дал? ...

в памет на Минко Занковски
(алпинист, планински водач и учител)
Крилете му прекърши леден вятър
и черна самота душата му обви,
а нейде там, дълбоко под земята, ...

Жаба жабурана
стана сутрин във зарана
и с голямата уста
голям концерт направи тя.
Всички птички и тревички, ...

Спиралата е оставила
петна от грим
в зеницата на окото ми –
гримаси, маски,
рок и фолк - ...

(Родопите, Огражден... детски спомен)
Военните са точни. Всяка седмица е киното.
След грохнала „молотовка” търчат хлапета,
а населението се преоблича за „казанито”
- едни в шалвари... горският поставя си каскета. ...

Предсказание
Помниш ли ти, мой приятел и брат,
кръстосвахме с теб този свят непознат
и се срещахме винаги в трудни минути,
нали? Болката спираше така да боли. ...

Много време мина,
откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах
смисъла в това.
Сълзите си с ...

Нещастна
си сега,
затворена,
сама -
в очакване ...

Не мога
Обичах те, но ти си тръгна!
Не успях да кажа даже спри!
Опитах да те върна,
но падаха единствено сълзи. ...

Звънецът би. Учителката едва успя да ни укроти, за да ни каже, че трябва да напишем есе на тема “Моята молитва”.
Вероятно тя смяташе, че това е много интересна тема, защото всеки човек иска нещо от живота си и има за какво да се помоли. Един би помолил за здраве, друг може би за щастие, любов, а защ ...

От огън бликнала
сълза.
От обич,
скършена мечта.
От вяра, вятър ...

Вече нямам сълзи да изплача самотата;
вече нямам глас да извикам към съдбата;
не зная вече какво е усмивка,
с отправената ми към теб последна въздишка -
вече не зная какво е да обичам... ...