Виждали ли сте я скоро? С прекрасна коса на вълни, която нежно обгръща раменете ù. Перфектно очертани устни, сочни и приканващи. А очите - живи, изпълнени с любов, жадни за обожание, сякаш казват на любимия мъж: „Твоя съм, но не бързай! Аз съм тази, която искаш и която ще имаш! Но трябва да се потру ...

... по улици мокри,
осеяни с локви,
потропват забързани токчета...
градът мълчаливо
в тълпата ни скрива ...

Аз съм другата...
и какво?
Ще ме съдиш ли?
Хайде, съди ме!
Както виждаш, ...

Вече нямам модел на подражание.
Вече НЕ слушам другите, АЗ сам решавам кое е (добро, лошо, правилно или неправилно) за мен.
Вече НЕ ме е страх от СМЪРТТА, умирал съм няколко пъти.
Вече НЕ принадлежа към никаква РЕЛИГИЯ, моят БОГ съм АЗ.
Вече НЕ се срамувам от собствените си МИСЛИ, а ги ОПОЛЗОТВОРЯВАМ. ...

БУКЕТ ЗА ЦВЕТНИЦА
На всички българки и българи, които
носят имена на цветя, звезди и съзвездия
Един светлинен лъч нощес си хванах
от погледа на Талевата Ния ...

НАУЧЕТЕ МЕ, МОЛЯ!
Хей, многознайковци,
макар че доста на този свят поживях,
все още има неща, които не знам и не мога.
Научете ме, моля! ...

Нека дъжд на гроба му вали
и тази почва смъртна упои.
И цветята свежи забрави,
дори и те са ненужни.
Нека дъжд на гроба му вали ...

Чернови, чернови -
все рисуваш празни картини.
Младини, ах, младини -
превръщате ни в машини.
Ти отразяваш небето в земята ...

Спри, поспри се поне
за един вълшебен миг,
обградени от чимширите на любовта,
впръсквайки ярка светлина.
Ти дойде на моя праг ...

Прости ми
Когато за последен път те видях,
повярвах в бъдното.
В прегръдката през последното утро
повярвах в прераждането. ...

Малка моя, пак си тъжна...
Булевардите мълчат
в стопения горчив залез.
Ръждиво-жълт тротоар.
Стъпки от отшумели разговори ...

На залеза в тихия пурпур
потапям се.
Там няма езици от огън
избухнали,
езера, изсушени от жаркото ...

Когато светлините
угаснат и
по тялото се плъзне
фин сатен... тогава -
събирам образи, събития, ...

В процес на разработка...
"Светът на различните"
В света има хора, които се различават с особен поглед върху заобикалящата ги среда. За останалите те са само вятърничави и глупави. Аз пък ги наричам хора на новото време. Хора, преминали през едно стъпало стълбицата на живота. Това обаче води до тежк ...

Когато обрисувах пред вас образите на няколко посредствени, продажни и абсурдни политици, пипалата на чиито господари са обхванали като октопод изнемощялата снага на клетата ни Родина, не можех да не си задам въпроса защо позволяваме да се случва всичко това. Предполагам, че в целия свят има корист, ...

Преди много, много време
морето ме изхвърли на брега.
Оттогава аз се слях с пясъка
и станах негова издатина.
Пъстри водорасли се заплетоха ...

Преди да разберат лозниците
зеленото предчувствие на вятъра,
в разпуканите клони на черешите
ще зрее вече слънчевата ябълка.
Когато недокоснатото време ...

Цялата мъка
в мойта душа
събрах в една
отронена сълза.
Пареща от горест ...

НЕЖНОСТ
Във стъпките ми вълчица пиеше вода.
На залез от ръката ми кълвеше птица.
След ласка - сърничка хукваше на свобода.
Подслон при мене диреше ранената лисица. ...

Крачката ми бърза мина
в слънчевата утрин
покрай аромат
пролетен и смутен.
Някак свежо стана в мен, ...

Акъл:
Много сложната частица
от човешката главица.
У някой е липса,
във втори го има, ...

Не успях да се
науча да живея
нито с теб,
нито без теб.

- Скръц скръц...
Сянка се люлееше в люлеещия се стол, четеше малко, но дебела книжка и често се подхилкваше под мустак.
- Скръц скръц...
Но Щен Вълк се полюляваше в хамака си и също четеше книга, тя бе по-голяма от тази на приятеля му, но за сметка на това по-тънка.
- Скръц скръц... скръц... скръц.. ...

Ето ме, идвам при теб в тишината на твоите сънища. Нощта е спуснала своя воал и е обгърнала с него всичко. Непрогледно тъмно е. Дори луната се е скрила и не смее да наруши това съвършенство от мрак и тишина. Аз поемам ръката на мрака и преминавам в съня ти. Безшумно отварям вратата на мислите ти и т ...

На випуск 1970 от Осма гимназия
Първият ми стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току-що привършили даскала. В "Правото" до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен, както винаги, и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги беше ...

Аз съм лесно раним и почти истеричен,
аз съм лесно раним, но какво от това?
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй, за минута ...

Тежи небе над мъртвите села.
Прибран е жертвеният сенокос.
Дъждовни станове тъкат платна
кенарени за неочакван гост.
Тъй рано тази вечер притъмня, ...

КРИЛА
За да заслужиш любовта,
от себе си е нужно да дадеш
крила на нечия мечта,
и силата и сам ще разбереш. ...

От грижи и от страхове замесено,
небето ей на оня стълб е вързано.
Аз от дете не знам какво е весело,
сега не зная и какво е тъжно.
Пак беше есен. И едно момче. ...

Във твойта нощ
ще се завърна като сън.
И мислите ти влюбено ще доразнищя.
В косите си ще те вплета -
като поличба. ...