Nikos Vertis-Pos tolmas
Allázis kardiá díhos lógo kanéna.
Matá ap' óla aftá pou ého káni yia séna, típota.
Allázis zoí skotiniázis sa níhta.
Telióni étsi aplá me mia kaliníhta, típota! ...

Любов?! Какво е това чувство , което ни кара да летим в облаците и да се чувстваме така странно? Хората всекидневно се опитват да си отговорят на този въпрос и да дадат най-правилно обяснение за появата на това чувство. Описват го като най-блаженото нещо, което може да се случи на двама души, като н ...

Breaking Benjamin - You Fight Me
You fight me, flat on my lonely face I fell.
Finding in the end I live well.
In light of the life that I have found,
It's coming down. ...

Artist: Five
Song: Don't Wanna Let You Go
[Chorus]
Don't wanna let you go
We just wanna tell you ...

Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...

>
>
> * * *
>
> Каква тишина! ...

колко ли време е
нужно, за да чуеш
гърмът
на тишината

Писна ми от разправии. Ще взема да абдикирам и ще тръгна на стари години да паса козите по чукарите на Олимп. Ама няма кой да ме замести. Гледам ги и им се чудя на тези моите олимпийци.
Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.
Викам му на онзи вманиа ...

Вземи тези прекършени криле!
Вземи ги и полети!
Вземи това влюбено сърце!
Вземи го и забрави!
Вземи тези угасващи очи! ...

Отекват тежки стъпки
по прашния неравен път
и слепи погледи на воини
пронизват тъмен хоризонт.
Синовете на една страна ...

Незнаен час сред звездна жарава,
луднал безкрай, бледа луна.
Нещо се случва гръмко, взаимност,
времето спира, спира света.
В очите ми светиш, светя във твоите, ...

МЕЧТАТЕЛ
Къси ми станаха нощите,
сега не ми стигат дните.
Годините пилея си още.
Клонят на старост везните. ...

Есенция
Защо докато спя сънувам,
защо докато съм буден аз бленувам?
Може би затуй, че животът нищо не предлага,
може би затуй, че илюзията ми е само блага. ...

Ех, Соломоне...
„Духовното излишество е ключът към
материалното благополучие" - Соломон
Ех, Соломоне!... Добре си го казал -
утопия светла за вълчия свят! ...

Болеше ме! Когато някой пак си тръгна,
оставил като другите печат,
обещах си в този ден да не желая
никой повече на този свят...
И камък бях! ...

Поредна дата в календара?
Не! Всъщност почва се от нея.
След петвековните шамари
трибагреникът горд се вее.
И въпреки че по Балкана, ...

"Земя - като една човешка длан"
Аз с мойта длан не мога да те меря -
че малка съм, далече съм... Но знай:
животът ми без тебе е химера,
илюзия е всеки земен рай. ...

И ненужен, и сух, и безизразен
стана моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и в реката - без думи, без вик.
Ами нивите! Място не стигнало - ...

Научих се да чета тишината,
да виждам черните букви на черен екран;
научих се да посрещам душата ти,
пропътувала до мен пътя с виртуален керван.
Ето какво ти ми „казваш": ...

От щастие
понякога се плаче.
От щастие
дори боли.
И тези мигове - ...

Едно
- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм! ...

Ще затворя в бутилка всички зли духчета,
дето все ме смущават насън.
Ще ги пусна, тогава, когато реша.
Ще я скрия на тъмно в мазето.
В прашен ъгъл, със паяци страшни. ...

Днес ти казах да си тръгнеш.
„ИЗЧЕЗНИ” – ти изкрещях,
но не те погледнах във очите,
за да не видиш моите – там има СТРАХ!
Не ми остана много сила ...

Игри на думи,
игри на чувства,
във водевил забърках се,
и си съчувствах.
Напуснах пътя си, ...

Различна съм - по-щастлива отпреди...
Различно е, всичко в миг се промени...
Различни са спомените, дори и тъгата,
различни са кътовете и местата...
Всичко се промени, различно е, разбери, ...

Частица любов
Дали аз живея,
или животът съм аз,
дали минутите ще пропилея,
или съм часовник, часовникар и час? ...

Сянката си вграждах в изляти бетонни колони.
В тях скривах и душата си понякога. Защо ли?
Нейде в стомните, да се надвиква със мълчанието,
и да лъже истината, след признанието.
Онова, що не би отронило сълза дори, ...

* * *
Празно е.
А празното боли...
Празна е душата ми гореща.
Празното вали, вали, вали... ...