ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ХАЗАИН
Жоржета дълго се чуди какво да купи. Кайма или кренвирши, кренвирши или кайма?! Накрая взе, че купи един замръзнал бройлер. Бял, на жълти петна, кльощав и малко настръхнал.
Докато я чакаше пред магазина Кирил видя хазаина.
Той имаше син папагал на рамото си, бомбе, лачени обувки ...

Намразил времето, в което чакаше,
застанал гордо сам със самотата му
и мислеше си пак за нея, плачейки,
в сълзи, избликнали от суетата й.
Във сложното направи нещо просто, ...

Всичко е пари и слава
в този леден свят
и на никого не давам
своя нежен цвят.
Всичко е лъжи и сметки ...

Седях си аз на компютъра и гледах филм. Изведнъж някой почука на вратата. Аз спрях филма и попитах:
- Кой е?
- Аз съм – отвърна непознат глас.
- Кой си ти?
- Непознатият глас – представи се той. Аз станах и му отворих. Отвън стоеше динозавър с шапка. Не беше голям. Колкото човек висок, но имаше опаш ...

Идват нови надежди.
Сбогом, стари кресла.
Пътят е като прежда,
ред е на младостта.
Ред е на свободата - ...

* * *
Пролет е.
Може би е нашата пролет.
(Не обичам да късам цветя.)
Магазините сега са затворени... ...

Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:
"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мр ...

Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна! ...

Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела! ...

Вече двама човека ми дават два привидно различни, но напълно сходни съвета. Единият човек е Г-н К. Т., преподавателят ми по Български език и литература, който през първия час от новата 2009 година пожела на всички момичета да намерят момчето, което ще ги обича, независимо дали те самите изпитват тов ...

Любов в угаснала жарава,
леко парещи искри хвърчат.
Утихват бързо - раждат пепелта
с надежда отново да горят!
В още топлата и черна пепел ...

Нещо просто
Можеш ли да вземеш нечие сърце,
но без да си отключил със златното ключе!
Да отвориш вратата на душата,
но с помощта на словата! ...

Както си пиехме кафето, комшийката ми подхвърли: „Що не пуснеш обява в Интернет? Може и да излезе нещо от тая работа..." Не знам защо винаги съм се отнасяла с резерви към подобен род неща. Каквото ти е писано, ще стане - мърдане няма. Проблемът е, че на мен май не са ми писали никакъв мъж. Разбирам ...

Искам да докосна с устни
лицето ти, по-меко от коприна.
Искам да не съм закусвал,
когато тялото ти аз ще вкуся.
Усещам как във всеки миг без теб ...

Посветено на Кремена...
Искам да обичам като теб, момиче.
С онази жар, със страст която удивлява.
Ти можеш... покажи ми как се обича...
Как за любовта се всичко дава. ...

Объркано, без стил стихотворение,
захлипа в захвърлена тетрадка,
написано без никакво умение
не поезия, а подигравка жалка.
И едната строфа се намръщи, ...

Случва се
Случва се да бъда отвратителна
и безмълвно ледена. И мнителна.
И крещяща думи обвинителни.
Случва се понякога. В мечтите ми. ...

Втурни се палаво като дете
в зелените полета на очите ми,
докосвай с мене звездното небе,
когато с теб душите си събличаме.
И потопи се в звънкия ми смях, ...

Разбирам, ако беше богиня и
само с мисли можеше да ме контролираш.
Или всяка твоя тайна сила,
използвала би за да ме провокираш?
Но ти можеш да ме владееш просто, ...

Защо се усмихваш, любов?
От мойте чувства изпепелени
останаха само прашинки разпилени,
играчки на вятъра суров.
Защо се усмихваш, любов? ...

Зимата на Горбачовата перестройка в Москва бе повече от страшна - кучешки студ, гарниран с абсурдна заповед да не се продава алкохол повече от бутилка. Бях студент последна година в Техническия Институт и сесията беше към края си- една от най-тежките в моето следване. В общежитието цареше хаос и гла ...

Събуди се Сънчо Сапунчев. Отвори плахо очи. Не искаше отведнъж да се разбужда. Извъня му алармата - вече час дрънчи. А той се прави, че не я чува. И дори не направи опит да я спре. Още малко само, още мъничко понеее. С един замах отметна чаршафа – „Тъй не става, трябва да се става!” - помисли си той ...

Всеки ден в очите ми разцъфваш,
карамфилено ухаеща и непримирима.
От сърцето си живот ми вдъхваш
и знам, че мен и утре ще ме има.
Ангел си, а също си и дявол, ...

Ще бъда винаги до теб.
Ще те обичам и ще те пазя.
Прости ми,
че казвах, че в краката ти лазя.
Ще бъда до теб, ...

Една случайна среща след толкова години
и споменът се връща, но ти не си отивай!
Ще седнем пак на кея след толкова години,
на нашата любима пейка, но ти не си отивай!
Ще върнем спомена след толкова години, нали, ...

Трябва ли да ми липсваш?
Трябва ли да плача?
Трябва ли да страдам
и да ме поглъща здрача?
Трябва ли да слушам ...

Инфлация
Думите изменят смисъла си,
когато хората губят морала си
и думите губят смисъла си,
щом хората изменят на морала си! ...

ЗВЕЗДНА ЦЕЛУВКА
Събудих се усмихната в съня ми,
погали миглите ми лъч от светлина,
за миг от щастие замря дъхът ми,
пред гледката на хладната луна. ...

Свежи капки спускаха се по листата
и уханието на росата се дължеше.
Девойка спускаше се край реката,
млада и унила беше.
Сълзи търкулваха се по лицето, ...

Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях, ...

Няма смисъл
Не се усмихвай-няма смисъл!
Не плачи, не обичай и не мрази -
нищо вече няма смисъл!
Всичко някога приключва ...