Събори всичко в мен
и малката надежда за щастливи дни,
и малкото копнеж останал ми,
и малката искра любов замря...
вече не тупти. ...

Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...

Не виждам смисъл да остана!
Отиваш си, а аз не виждам смисъл да остана...
Искам само да крещя... Да извикам "Върни се".
Но мойте викове остават нечути.
Загубих вяра в любовта... В любовта и в живота. ...

23 ноември
Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско. ...

Надежда крехка паяжина плете
в душата ти обезверена,
с мисъл тайна в нея да вплете
вярата в мечта осъществена.
Нагиздена в пурпурни одежди, ...

Есен
Есен е...
Листата капят.
Толкова жълти, някак навяващи самота.
Отпивам от чая, за да се сгрея и ...

МОЯТА ИЗМИСЛЕНА СТРАНА
Скоро излезе книгата със същото заглавие на Исабел Алиенде „Моята измислена страна". Докато я четях бях изумена от близостта на чувствата и сантиментите, които изскачаха от редовете и. И ме провокира въпросът - измислена ли е и моята страна или я измислихме такава? Почувствах ...

Не ме карай да чакам! Не мога!
Ела, като порив във здрача,
свойта топла длан ми подай.
Ти, огън мой и наслада - жадувам
твоя пулс, твоя дъх, твоя вик. ...

(Посветено)
Какво остана ми на този свят?
Проклети... Тъжни времена,
в един обречен кръговрат,
открих света си във жена! ...

Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи, ...

Защо на мишките им е студено?
Коледа е в Парламента. Всички вярват в духа на Коледа. От всички страни пристигат празнично украсени лимузини със зачервени от студа климатици, до една пълни с народни представители със зачервени от предпразнична възбуда носове. Празник е, всеки е донесъл, каквото е мог ...

Прозрачната стая
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,
елате да чакаме заедно края,
и заедно всичко докрай да делим. ...

- Изчетох много книги.
Сега знам много...
- А знаеш ли какво има в една тъжна сълза...
... или във въздишката на старица?

В черно-белите
ласки на вятъра
търся смисъл
за хубаво време.
И сляпа в стъклата ...

Исках да съм с теб до края...
Да бъдем заедно в безкрая...
Да си шепнем тихичко в нощта,
а след това...
Исках само любовта си ...

Отлетяхте...
така внезапно...
както се и появихте...
птици мои!
Първо една... ...

Изпълнен с вълшебство небесен миг.
Обич моя, искра от щастие засияла,
отекваш в душата като радостен вик.
Ти си ярка звезда за мене изгряла.
Заслушани в космически ритъм тих, ...

Всеки ден сърцето ми се
разбиваше на хиляди парчета
и всяка вечер аз ги събирах и сглобявах отново,
но никога нищо не беше както преди.
Всеки път частица от моя разум се изгубваше, ...

Няма те
Изгубих те, но колкото и да плача,
няма да те върна.
Сега от болка по земята се влача
и те проклинам за това, че си тръгна. ...

Снежинки - леко падащи в морето,
красиви, нежни в своят леден воал!
Гледам ги - падащи прекрасно и меко,
в реката откриват своя вечен олтар!
Едните падат загубени във вълните, ...

Аз търсих любов в нежни лица.
Красота, изпълнена в женски тела
и физическо привличане,
и плътска наслада.
За мен всичко беше външния вид. ...

На Тебе
В съня ми влизаш всеки път
безшумно и тихо.
Прокарваш пръсти през къдриците ми.
Разрошваш ги... ...

Върхът на дървото люлее небето
и целият свят се завърта.
Начева октомври с дъждовни откоси
и серпентините жълти.
Овесва се грозде, наливат се дюли, ...

Не ме обърквай
със сладникав пай...
Обичам те.
Преминах земетръси...
Достойно те понесох. ...

Цяла нощ за теб си мисля
и не мога да спя.
Не съм те виждала отдавна,
а все си ми в ума.
Ако те видя, ...

Моята кула
(лирично)
Моята кула - кула с илюзии,
в златно, в сребро и брокат.
Моята кула протяга снагата си - ...

В есенния студ сърцето се е свило…
Обърква се животът, Слънце мило,
и пет минути в косите да те няма.
А вятър чопли стара рана със свойто жило.
12.11.2008г.

Глобалното заличава или подчертава локалното
Темата за глобализацията се превърна в един от най-актуалните (и несъмнено наложителни) дебати през последните няколко години. А в началото на новия век това е едва ли не топ-проблема не само в медийното, но и в културо-социалното пространство.
И макар за ...

Обич моя
Беше се изгубил, обич моя,
та бях дълго време аз сама.
Луташе се сляпо из безкрая
на своята същност във тъма. ...

ХИМН
Теб в живота те спира един –
за любов те молиме двама.
Между нас твоето тяло е клин.
Съвестта ни е драма! ...

Звездите гаснат в тъмнината,
като свещи умиращи в нощта.
Мъгла стеле се на земята
и скрива нейде любовта.
И питам се сега дали ...

Тя беше едва на 15 години, когато преживя огромно разочарование за дете на тази крехка възраст. Петя се отегчаваше до смърт в летните месеци, когато протичаше ваканцията и всеки ден преминаваше като вчерашния, а същото я очакваше и в утрешния.
Беше чувала доста за това, как по-големите от нея се зах ...

Най-боли закъсняла въздишка
и неказана дума на глас,
няма път към прекъсната нишка
и обрат към залезлия час.
Недокоснато слънчево време ...