Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 507 резултата
Не искам!
И искам да го изкрещя.
Ето, крещя го: не искааааааам...
Чуваш ли - не искам илюзии!!!
Нямам време за тях. ...
И искам да го изкрещя.
Ето, крещя го: не искааааааам...
Чуваш ли - не искам илюзии!!!
Нямам време за тях. ...
1336
6
На две изгубени души
Дали ще се намерите
преди да завали
и вятърът от север
дали ще ...
Дали ще се намерите
преди да завали
и вятърът от север
дали ще ...
515
14
Звъни телефонът... Вдигни го!
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.
Но може би в глухото Ало, ...
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.
Но може би в глухото Ало, ...
1110
6
От толкова време те чакам
да се върнеш в предишния свят.
Не виждаш ли, аз никъде не отидох,
смирена от милиони зими, но как...
Как да вярвам, че не си ме забравил... ...
да се върнеш в предишния свят.
Не виждаш ли, аз никъде не отидох,
смирена от милиони зими, но как...
Как да вярвам, че не си ме забравил... ...
596
2
Как се яде портокал?
Когато бях на пет годинки, на Нова Година, мама и татко ме оставиха, с по-малката ми сестричка Дари, да гостувам при баба си. Общо взето си прекарахме добре всички - гледахме телевизия с кабелна, боричкахме се на килима в хола с дядо (който е ужасно забавен), ядохме на корем (и ...
Когато бях на пет годинки, на Нова Година, мама и татко ме оставиха, с по-малката ми сестричка Дари, да гостувам при баба си. Общо взето си прекарахме добре всички - гледахме телевизия с кабелна, боричкахме се на килима в хола с дядо (който е ужасно забавен), ядохме на корем (и ...
1024
5
Другата ще бъда, знам,
винаги със нея ти ще бъдеш...
Второстепенната ще бъда аз
и не ще ме ти погледнеш...
Не ще ме ти обичаш, както нея! ...
винаги със нея ти ще бъдеш...
Второстепенната ще бъда аз
и не ще ме ти погледнеш...
Не ще ме ти обичаш, както нея! ...
659
1
2
Очите ми... отворени са крепости,
в които погледът... живее,
искриците... от тях излитат,
дали във огъня им ти ще оцелееш?
Косите ми... са вятър във мълчание, ...
в които погледът... живее,
искриците... от тях излитат,
дали във огъня им ти ще оцелееш?
Косите ми... са вятър във мълчание, ...
555
8
Иска ми се да можех да избягам... някъде там...
Да потъна в самота, да се разхождам по брега, да усетя нежността на пясъка, обгръщащ ме с копринената си мекота...
Искам да погледам залеза, да ме погалят последните слънчеви лъчи, да ме дарят с топлота...
Искам вълните да галят кожата ми, по-нежно от ...
Да потъна в самота, да се разхождам по брега, да усетя нежността на пясъка, обгръщащ ме с копринената си мекота...
Искам да погледам залеза, да ме погалят последните слънчеви лъчи, да ме дарят с топлота...
Искам вълните да галят кожата ми, по-нежно от ...
840
1
"В твоя памет"
Нима е истина, че теб те няма?
Казват времето лекува, но дали?
Животът рано или късно все отваря рана,
но не знам кога ще спре да ме боли?! ...
Нима е истина, че теб те няма?
Казват времето лекува, но дали?
Животът рано или късно все отваря рана,
но не знам кога ще спре да ме боли?! ...
956
5
Чашата с отрова ще изпия,
която даде ми за из път.
И в страданието си с дявола ще се спогодя,
за да мога да ти отмъстя.
Ще пътувам с влака на забравените души, ...
която даде ми за из път.
И в страданието си с дявола ще се спогодя,
за да мога да ти отмъстя.
Ще пътувам с влака на забравените души, ...
613
6
Посветено на всеки публикуващ в сайта, който ще каже: „Това не се отнася до мен.”
Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.
Веднъж, когато слънцето така напече августовските дни, че се съсухриха и вятърът ги разпиля като прашинк ...
Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.
Веднъж, когато слънцето така напече августовските дни, че се съсухриха и вятърът ги разпиля като прашинк ...
3845
3
44
Най-хубавото може да се види само със сърцето
(разсъждение)
Независимо колко е богат и колко е красив човекът, ние не трябва да го считаме за истински приятел. Трябва първо да го опознаем вътрешно. Нямам предвид истинския смисъл на думата "вътрешно", а преносното и значение тоест, че човекът трябва ...
(разсъждение)
Независимо колко е богат и колко е красив човекът, ние не трябва да го считаме за истински приятел. Трябва първо да го опознаем вътрешно. Нямам предвид истинския смисъл на думата "вътрешно", а преносното и значение тоест, че човекът трябва ...
15368
1
4
Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...
691
8
Утрин бяла
Тъмнина. Сьс дъх и топлина,
останали за миг след твойто тяло.
Дълбока, хладна тишина.
Илюзии. Самотна утрин бяла.
Тъмнина. Сьс дъх и топлина,
останали за миг след твойто тяло.
Дълбока, хладна тишина.
Илюзии. Самотна утрин бяла.
785
5
Любовта е чужда крепост под обсада,
която ревностно отблъсква всеки щурм.
Стените й от удари не падат -
тя може да е твоя само с ум.
Ти опитваше със огън да я палиш ...
която ревностно отблъсква всеки щурм.
Стените й от удари не падат -
тя може да е твоя само с ум.
Ти опитваше със огън да я палиш ...
549
10
След 100 години ти ще бъдеш
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка. ...
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка. ...
821
5
А мислех, че съм счупено стебло,
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо ...
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо ...
894
10
Сърце от камък
Сърце от камък имаш ти,
сърце от лед и мрак,
душата ти - от дявола
пленена душа, ...
Сърце от камък имаш ти,
сърце от лед и мрак,
душата ти - от дявола
пленена душа, ...
762
1
СПОМЕНИ
Намерих се в спомени.
След дългия път.
Те искаха подкупи -
за да мълчат. ...
Намерих се в спомени.
След дългия път.
Те искаха подкупи -
за да мълчат. ...
853
10
738
6
Нестинарка
Танцува нестинарка млада
по въглените зачервени.
Изпитва сякаш тя наслада
под погледите възхитени. ...
Танцува нестинарка млада
по въглените зачервени.
Изпитва сякаш тя наслада
под погледите възхитени. ...
413
3
Невъзможна любов
Невъзможна любов
в този свят съществува,
когато, когото обичаш,
друга целува. ...
Невъзможна любов
в този свят съществува,
когато, когото обичаш,
друга целува. ...
626
5
Когото боговете обичат, погубват го млад...
Аз знам - не ще дочакам утрото.
Дойдох при тебе, за да си отида.
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката,
която толкоз време вече бавно ме убива?... ...
Аз знам - не ще дочакам утрото.
Дойдох при тебе, за да си отида.
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката,
която толкоз време вече бавно ме убива?... ...
738
16
С ръцете си подпрях небето -
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло ...
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло ...
885
29
Забравих ли те?! Не. Не съм.
Макар, че даже и не съм те помнила.
Видях те само в някакъв си сън...
От снимка може би, единствено...
Познавах ли те?! Да. На уж... ...
Макар, че даже и не съм те помнила.
Видях те само в някакъв си сън...
От снимка може би, единствено...
Познавах ли те?! Да. На уж... ...
487
8
Отново си в града на своето минало,
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш. ...
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш. ...
1994
3
Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи ...
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи ...
885
5
Турмалин
От камъка
изгрява черно слънце
с лъчи, пробили
твърдата му гръд. ...
От камъка
изгрява черно слънце
с лъчи, пробили
твърдата му гръд. ...
684
7
ТЕКСТ:
До скоро си мислех,
че инерцията
е вечен двигател.
До скоро... ...
До скоро си мислех,
че инерцията
е вечен двигател.
До скоро... ...
1421
20
виенското колело спираше винаги на високото
умирах от страх
виждах звездите долу
върху проснатите платна на художниците
държаха ги на открито дълго ...
умирах от страх
виждах звездите долу
върху проснатите платна на художниците
държаха ги на открито дълго ...
621
10
Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане, ...
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане, ...
614
14
Обичам дъжда...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...
993
2
Луна като бръснач.
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...
512
6
Интимно нещо тук ще ви призная.
Из еротични сънища витая.
В любовен огън през нощта горя.
Задъхвам се. От кадри се моря.
Сънувам тънки, разкопчани блузи. ...
Из еротични сънища витая.
В любовен огън през нощта горя.
Задъхвам се. От кадри се моря.
Сънувам тънки, разкопчани блузи. ...
611
8
Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш, ...
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш, ...
995
17
* * *
Като прелетни птици,
уморени от полети,
ще поспрем на полето.
Ще потърсим по голите жици ...
Като прелетни птици,
уморени от полети,
ще поспрем на полето.
Ще потърсим по голите жици ...
618
4
Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...
2450
1593
8
1312
3
782
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
