Преди с извечен път
вървяла е земята.
Някога
без теб,
без нас, ...

Толкова дълго се гледах в познати очи,
че се изгубих в макета на "себе си".
Вечно забравяш се, щом те привикнат да си
грозното пате, сред ятото лебеди.
Падна снегът. И ме дръпна да падна и аз. ...

Обгръщаш ме,
галиш ме,
пречистваш ме...
Отпускам се,
сливам се, ...

Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...

Мигове потайни
Най-прекрасни мигове за мен са,
когато чувствам те до мен,
мигове взаимност, топлина -
на любов така очаквана, желана. ...

Завий ме с тишина. И нека да е бяла.
И нека тихите ми стъпки да приспи.
Тази нощ беззвездно-ослепяла
ме дави в черното на своите очи.
Тази нощ разказва за безкрая ...

Къде?
Стрелях, ритах, ръгах,
светлина видях и до храма спрях,
въпрос зададох,но себе си излъгах,
че няма отговор и нищо не разбрах. ...

Силна съм! Не ме пази!
Преживявам трудности
и загуби,
но оцелявам!
Не съжалявай, и не ме щади, ...

Лунният сърп
отряза небесния купол
хиляди ръкойки искри

Любов от пръв поглед
С толкова момичета играехме на двора,
в един клас учехме, лудувахме,
срещахме се с много и различни хора,
растяхме, спортувахме, танцувахме. ...

Без думи останах, без глас съм дори,
животът замина си, а с него и ти.
И търся те вече, остал аз в безкрая,
не си толкоз далече, ала дали ще узная,
Дали си желала да си ти със мен, ...

Съвет
Покорство и благоволение -
това е правилния знак,
в приятелското отношение,
когато чудиш се за брак! ...

От колко време любовта е сляпа
и се превърнаха в ръце крилете ти?
Аз зная, мила, усещам в теб тъгата,
капак човешки има пред небето ти.
Виждам нощем как вятърно си тиха, ...

Съществува ли компромис, или какво по-точно означава това. Как намира своето място в ежедневието ни? Има ли го, или е някакво извинение, за да се самоизтъкваме?
И все пак всеки ден се сблъскваме с него...
Но какво по-точно изразява, ако не самите нас...
Ще си зададем въпроса защо именно нас. Всеки з ...

Бряг ли съм?...
Преоткрих само истини - своите,
в безконечно нестихващо лято,
и прозрях, че на Бога покоите,
в зимен сън ги потули Луната... ...

Заставам пак на кръстопътя -
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...

Не ме отпращай днес! Не!
Не гледай ме с болка в очите!
Нека цветя ти донеса поне,
че отдавна пресъхнаха сълзите.
Векове изминаха от последната ни среща. ...

Обсебени във делнично всевластие,
разпиляхме любовта си, някак на шега.
Забързани, погълнати от работа,
неусетно ни застигна есента.
С шеметна вълна помете ни ...

(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела. ...

Обречено
беше познанството ни.
Нима?
А не беше изречено.
Отречена ...

Ти ме караш да желая да живея.
Ти си въздуха и ти си моят ден.
Ти си нещото, което всеки миг копнея,
ти си всичко важно и съществено за мен!
Ти си моето несбъднато съществувание... ...

Детството не се сбогува
Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича... ...

Света дълго ме ухажваше,
преди да може да ме обладае.
Живях много преди да осъзная,
че вече не съм дете.
Отдадох се на болката, ...

ЕЙ НА ОНЗИ ПРОТИВЕН ЗАВОЙ
ТЕ ПРЕГЪРНА С РЪЦЕТЕ СИ МРАКА.
АЗ ПОВИКАХ СЛЕД ТЕБЕ: "ПОЧАКАЙ, ПОСТОЙ!", НО
ТИ ПОТЪНА В НЯКАКЪВ ВХОД, БЕЗ ДА ЧУЕШ, ЧЕ АЗ ТЕ ОБИЧАМ!
ОТТОГАВА НЕ ВИЖДАМ ЗА СЕБЕ СИ ...

Старият квартал
Старият квартал "Вароша".
Мрачен и прохладен ден.
Старец някакъв набожен
кръсти се пред некролога на дете. ...

Грехът е относително понятие
В една тиха, празна стая
жена седи навела глава.
Спомня си за оная
вечер, когато и се преобърна света. ...

Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!
Не…не искам още…
Не искам още самота!
Ще спра тук… ...

СЛИВАНЕ
Капка по капка сталактитът се стича.
Знае долу ще стигне някой ден.
Хиляда години любов той срича –
да се слее със сталагмита студен. ...

Мен ли питаш? Добре съм. Е, може би малко отнесен.
По-добре замълчи. И седни. Слушай моята песен.
Беше пътят ми лесен. И животът бе детска играчка.
Две зелени очи. Ме плениха. И всичко се смачка.
Я недей се подсмива. Да не мислиш че... Аз съм си в ред. ...

Магията на малките неща...
Какво ли толкова във тях се крие?
Защо ли целите, горещо чакани,
очакването често ще убие?
Магията на малките неща... ...