Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 507 резултата
Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...
  1024  18 
И любов голяма, и болка, и тъга -
това ми даваш, мили, това е моята съдба.
Красиво ме целуваш и до смърт раняваш ме,
но каквото и да правиш, без теб не мога - не!
Ту безкрайно мил си, ту си много лош. ...
  720 
Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.
Наляво тръгнеш ли - сълза ...
  586 
Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи ...
  656  15 
Търся нейде кофата,
пълна със боклук.
Там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Със капака и ръждата ...
  614 
С "Добро утро" чакам аз
в ранни зори да ме събудиш,
да ме целунеш, да ти кажа в ранния час,
"Обичам те" - не искам да те загубя.
Когато слънцето се издигне, ...
  570 
Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма, ...
  899 
Кристалчета спомени,
завъртяни в овехтял калейдоскоп.
Бързо променящи се фигури...
Коя от тях е най-истинската, най-моята...
* ...
  864 
(на приятелка)
Очите -
сладкосочни
потъмнели вишни,
все по-често ...
  784  14 
Красив си. Някак прекалено.
И твърде добре си го осъзнал.
И твърде дълго стоя до мене.
И донесе твърде много самота.
И взе, което не е твое. ...
  537 
Червените поляни на града,
по покривите птичи,
прескачам локвите и скачам,
тичам,
а някъде пред мен , като заспало цвете, ...
  521 
Част 1: Фалшив живот - игра за пред света
Защо? Не, не ме гледайте така. Знам... празни са очите ми. Нима? Нима нищо не е останало? Щастлив блясък и детска наивност? Не, нали, няма нищо. Нима? Нима е възможно да съм си играла на Живот, да съм се лъгала, че живея истински?
Истински ли? Какво всъщност ...
  4541 
Гръм скова небето
мълчаливо,облаците бързат,
небе, размазано от
разливащи се сиво-синкави
нюанси. ...
  733 
Емоционална,
банална,
красива,
но жална...!
  713 
Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред ...
  495 
Слънцето от изтока изгрява,
развързаха ми и очите,
от тази нощна пелена,
която тъй прикриваше душите.
Готов да тръгна към брега ...
  607 
Обича ми се откачено,
без разум, като на шега,
налудничаво, забранено
и провокиращо.... Сега!
Обича ми се неморално, ...
  1491 
На кораба на самотата
пътува моята душа
и търси твоето сърце!
И вглежда се в луната
да види твоята усмивка, ...
  572 
Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...
  851  29 
И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е. ...
  409 
Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната т ...
  1685 
Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.
Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока, ...
  714 
Някой леко ме докосва,
гали ме със нежна топлина.
Кой ме буди
и иска да отворя очи сега?
Слънцето ...
  539 
Просто нещо, което написах тази сутрин...
Живот мизерен – зла прокоба.
Един момент, изпълнен с злоба.
Безкрайно лутане из коридори празни.
Размирици с лица и идеали разни. ...
  621 
Притихва нежно морският бриз.
Една неволна усмивка остава.
Сред силния любовен каприз
морето тайно утеха ти дава...
Морето от мен се отдалечава. ...
  478 
Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
  853  27 
След раздялата
В свят от бури и ветрове
отведе моето сърце.
И сякаш изчезна любовта
от нашите влюбени лица. ...
  527 
Цяла вечер ме държиш в ерекция,
чакай малко, утре съм на лекция.
На тебе ти е лесно - до обед ще ми спиш,
но като те гледам - на четвърти тек държиш.
Да не отказвам - от малък съм научен, ...
  1650  22 
Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността, ...
  808  18 
Тъй плаха съм и тъй несъвършена,
сравнена с нея, просто съм една
не будеща желание и земна,
подобие на сянка на жена.
Не съм красива с чар на Афродита, ...
  516 
Болезнено се уча да обичам,
да съм всеопрощаваща и блага.
С прищевки любовта да не отричам,
на чувствата юзда аз да не слагам.
Болезнено се уча на смирение - ...
  1543  18 
  3728 
  2007 
  2229 
  1430 
  2199  28 
Мираж ли беше ти,
мираж или хиляди сълзи?
Къде съм аз, къде си ти,
къде страстта кипи?
Път ли няма или ослепях, ...
  720 
Как обичам
до мен
да седиш.
Тихо, тихо.
До моето ...
  727  12 
На страха очите са големи
Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.
Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята сенки на хали ...
  5107 
* * *
Спомените са архив за равносметка,
за нещо минало - билО,
на пазара на живота в "клетките"
всеки ги продава на килО... ...
  1094  23 
Предложения
: ??:??