Изхвърлих страха от очите си.
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял, ...

Преди да те срещна
се лутах безцелно.
През мене преминаха
дивите граници
на необяснимото. ...

Аз и Тя
Проза
Далеч, далеч от любовта, разплакана е Тя...
Любов и щастие, само за миг са тук и за миг се изпаряват...
Аз, чакам! Какво? Любов или Щастие? Не знам...! ...

erlast- Saving Grace
One time around the block
two times around the clock
three time don't cross the little lady
So pretty and oh so bold ...

Каменно лице - отражение на нейното лице,
перфектните черти, нейните са чуждите очи,
всичко в нея, подредено тъй добре,
може ли камък, човек да разбере!?
Всеки иска теб да одобри, ...

За вас готова съм
живота си да разпилея
и пак за вас
да го събирам къс по къс.
За вас ...

ВЪРХЪТ
Върха изкачи ли в живота?
Погледна ли пътеката отзад.
Какво постигна ти, човече,
в своя бърз неспирен бяг. ...

Тази петък вечер се проведе голямото ежегодно есенно поркане на котешкото общество в Околията. Ко Та Рак, като уважаван член на обществото му се наложи да участва, въпреки резервите си, придобити на базата на минал опит с подобни събития.
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...

СЕНКИТЕ НА БЯГАЩИТЕ ДНИ
Стоях на брега на реката и гледах как бавно, със спокойствието на Сизиф влачеше мътните си води на изток - към морето. Част от нея продължаваше да изчезва в него при всяка целувка със солените му вълни. И това се случваше от векове. Беше невероятна всепоглъщаща любов. Без въп ...

Насън ни се явява заплакалата болка,
с очите си студени като остър трън,
а щастие некръстено стои само навън,
то птица е...за новопокръстен полет,
да литне с мен, да се опази от душевен смут, ...

Капките забарабаниха по дългата стреха. Отначало бавно. Някак мързеливо и eдинично, сякаш жена бърка в котле и ръси плочника, за да премете. После ритъмът се усили, капките затрещяха. Вертолетни перки по покрива. Дъждът нападна езерото, наби го, то се гърчеше в напразни опити за съпротива, капките д ...

Просто спрях. Сърцето спря.
Смъкнах тапетите с въздишки по теб.
Измъкнах те от ъглите на моята душа.
Сега си просто свален от стената портрет.
Не знам как. Безумно те обичах ...

Мразя те!
Не мога да те гледам,
честно... признавам.
Ти ми я взе,
от ръцете ми отне ...

Животът, казват, на море прилича.
Един обича, друг пък е обичан.
Един се дави в горест и тъга,
а друг, сърфист в житейската вълна...
Един като делфин умело плува. ...

Нощта е безкрайна до лудост.
Стрелките на часовника спират.
Гледат ни от стената учудено:
Какво ли пък тях ги събира?!
Колко съм див те не разбират. ...

*
Дори и без да се събличаш,
през образа ти променен,
аз виждам любовта как диша
във всяка клетка и във мен. ...

Есента ще премине в Коледа, есента ще премине в Пролет...

Моето небе е пусто -
птици вече не летят...
Спуска се мъглата гъста
и не виждам ясен път.
Моята земя е твърда - ...

Ненужна...
Ръцете ни пързалки са за думи,
сърцето недостигащи мълчат,
отровно-кални от безумия,
виновно-лаещи послания сечат!... ...

Откъсни ме -
вместо ябълков цвят и
скрий ме в долапа,
при своите чувства.
И ме вдишвай, ...

Свистене на гуми. Трясък. Стъкла.
Някой няма да види как изгрява денят,
той, животът, приключи, какво е денят...
В тишината зловеща,
само линейка проплака. ...

КРАДЕЦ-НАРКОМАН
Малкото момченце Гари
събра се с лоши то другари -
оплакват се от домсъвета,
че разбива чуждите мазета. ...

За тогава,
когато сега,
ще бъде някога...
Страхувам се от времето
и минутите тиктакащи, ...

>>> По "Славеят и розата" на Оскар Уайлд.
>>>
>>> "Преписах" за един виртуален приятел тази приказка така... и реших да споделя "преписа" с вас.
>>>
>>> С поклон пред гениалния Оскар Уайлд! ...

Да се разбием по селски...
Да се разбием по селски,
с алкохол и цинизъм!
Да потърсим си повод
за наший Страх, ...

Къде ли останаха милите думи?
(Само две знам сега)
Вече не мога да говоря в рими.
(И не мога да отговарям веднага)
Кой ще ми покаже стария път? ...

Ще се издигна бавно в небесата,
там не ще догони ме тъгата.
Ще отпия и от виното червено,
за да стопли сърцето ми студено.
Студено е, да, ...

Върви си, тръгвай и не спирай.
Не се обръщай, не плачи.
Не искам пак да чувам
колко ме обичаш и колко много те боли.
Не съм за теб, момче, разбра ли... ...

В миг на щастие
　
Красивото в света, човече,
след мъка само се цени.
Преминал трудности безмерни - ...

Сред душевните руини
лежи тъмна любовта,
оплискана със кърви -
разкъсана и обезчестена
в блудства и разгул! ...

Отражения 29
Компанията на простия човек е за предпочитане пред тази на простака.
Георги Гълъбов

Моралът на моето поколение
Що е морал? Произхожда от латинските думи „mos" и „mores", които в превод означават „нрав", „нрави". От тук можем да приемем, че моралът е съвкупност от нравите и нормите на различни общества, устояли през вековете и запазили своята значимост като критерии за допустимо пов ...

Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.
И аз една звезда да стана, ...

Без душа.
Без глас.
Без път.
Вдишвам.
Издишвам. ...