Познато ли ти е онова чувство?...
Да знаеш, че нещо няма да е наред,
да искаш да плачеш, но да не знаеш защо,
да слушаш поредната тъжна песен,
която сякаш е безкрайна и описва изцяло живота ти... ...

Круела Девил, Круела Девил,
имала тя художничка една,
която със молива правела чудеса.
Страстта на Круела, познайте каква била -
да убива животни за своя изгода. ...

... Дъждът изгаря бавно
в пламъците на мистерия една.
Капките превръщат се
във въглените на страстта,
ледът под тях пропуква се, ...

Ода за петела
Редактора ми каза, -Махни “петела”,
звучи тривиално, сложи чучулига,
но аз обичам рано, не да блее козела,
а петел сутрин (и от посред нощ) да ми кукурига. ...

Витаят моите съмнения,
блуждаят някъде с копнеж.
Те - ято сребърни мъниста
и вият се във приказната нощ.
На оживял декор са копия ...

Не остана време
Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.
Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше. ...

От бяла светлина измолен,
разстилан нежно привечер в ума,
безшумно дишащ и безмълвен,
промъкваш се дълбоко във съня.
От вятър - търпеливо пожелан. ...

Запознаха се, когато тя се премести да живее там. Беше лятото. Той се беше върнал от морето. Работеше на кораб. Градът беше до пристанището. Тя не знаеше това, а само, че е близо до океана. Малко тихо градче. Не обичаше шумотевицата и движението на големия град. Една сутрин излезе да се разходи, да ...

Безбрежна и красива.
Сурова и замислена.
Все утрото приспива.
Студена и нехаеща.
Нощта в сребро рисува, ...

Убий ме, обичам те...
Не се оказа мечтаният принц от сънищата ми.
Напротив, оказа се пълна противоположност на това, което исках.
Инат и упорит но въпреки всичко добър – дяволски добър.
Мислех, че си от онези, които леко одраскват сърцето ми и си тръгват... но ...

След сезона
Студът изчезна -
стопен от парещи лъчи.
Един сезон
изчезна толкоз неусетно - ...

По пясъкът личаха стъпките им.
Малки, изящни, все още недокоснати
от солената морска вода.
Слънцето точно изгряваше.
Жарката му осанка беше величествена, ...

САМОТА
Здравей, аз бях те позабравил,
но вижда се, че ти не си,
а Тя не ми отвърна нищо,
усмихна се и ме обви… ...

Не искам да съм Отговорност,
но такава съм в твойте очи.
Не искаш да си с мен!?
Добре! Не се чувствай задължен.
Прав си - има болка, ...

Всеки звук от старото пиано
впива се болезнено в моята душа
и често мечтая да изкрещя...
Грешна съм. Така е, защото
нямам вече и капка свобода. ...

Препусна в моя свят и го превзе,
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.
Запаляше със огън тез ръце, ...

Да не бях чувала
проклети думи...
Да не бях виждала
насилие, а само красота!
Да бях летяла до луната ...

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.
Чертаехме планове, мечти... ...

Коледно пожелание
Мъжът стоеше надвесен над парапета на последния етаж на МОЛ-а и наблюдаваше със зорко око върволицата от хора по етажите надолу. Ако специалист орнитолог го съзреше в този момент, навярно би намерил невероятна прилика между него и скален орел, гордо стъпил на върха на планината, ус ...

Коледни подаръци
Крис работеше в Централна поща вече двадесет и две години, но никога не беше си и помислял да отвори чуждо писмо. До онзи декемврийски ден, когато пред погледа му попадна поизмачкан и позацапан плик, надписан с неуверен детски почерк. Може би адресът привлече вниманието му: "До Севе ...

Денят ми зейва гладен,
бесило в пламъци проклина нощите -
легла ръждиви,
захвърлям шепа вятър във очите,
да сълзят, ...

Пиян.
Пиянството порок ли е, не знам...
Пиян -
в душата си се чувстваш издълбан.
Празен си отвътре, отровен си сега ...

Ако всички по целия свят
протегнем ръце - ще се срещнем,
ще остане далече назад -
студеният вятър и есен
и тогава надежда ще има ...

ПРАЗНУВАХМЕ ЛИ, ИЛИ...
Той дойде на земята в тази нощ, за да ни каже, че истинският празник за душата е мига, в който тя се докосва до Отца си.
И денят на Неговото рождение от земна, смъртна жена беше празник.
Но какво е празника и как празнуваме в тази тиха, светла, свята нощ?
Докосва ли се до съвъ ...

Не знам дали си струва
да говоря за ползата от това
да се общува,
но не как да е, а пълноценно,
защото точно тази характеристика ...

Пътя е дълъг ако ръката ти е обгърнала само зимния студ и се люшка безцелно край тялото.
Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.
По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.
Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, ...

Коледа е, сърцата ни празнуват,
душите ни край тях, ликувайки танцуват!
Исус е слязъл с приказните ангели тук, на Земята,
пожелайте си нещо съкровено
и ще се сбъдне на тези от нас, ...

Казват, че най-трудно било началото.
Да направиш първата стъпка.
Да се опиташ да разгадаеш тайните на живота.
Кармата! – Нея човек не може да промени.
Всеки се ражда и поема житейския си път, белязан от съдбата за добро или зло. ...

От своето небе спокойно, без да бърза -
милиони пъти в нежен танц се завъртя.
Пристигна.
Уморено се огледа - някъде да си почине.
Поседна на палто - прокъсано... на скитник. ...

Птича песен
Птиците навън са полудели -
сърцата им от обич ще се пръснат;
такива нежни песни са запели,
че мъртвите от гроба ще възкръснат! ...

Стоя изправена...
но не знам дали си струва -
смисъл има ли, когато
хората дори не съществуват?
Бавно по лицето ми път проправя си сълза... ...

Рушат ме твоите очи,
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?
Ти не можеш да тъжиш, ...

Път към рая
Поемам по дългия път към рая,
така прецених, че е правилно за мен.
Къде ще ме отведе той, не зная,
но ме подтикваше към утрешния ден. ...

Коледа е днес!
Снежко пак обсипал е земята.
И магията долита, носена от вятъра.
Коледа е днес!
Късно вечер отправяме молитва. ...

Взимай ножа и режи
Нека нека те боли
Пък каквото ще да става
Болката край няма
Смърт за всички депресирани ...

По пътя на щастието,
по пътя на радостта,
към тебе вървя,
драга моя,
тъга... ...

Попил дъжда на разочарованието,
не малко пъти гмурках се във свят измислен,
не малко пъти плувах в море от видения,
не малко пъти ангели ме носеха безсмислено!
Мрак и светлина, плач и смях, ...

Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват – ...