Да си до смърт изплашен, но да не бягаш.
Да можеш лоша клетва да простиш.
Да поискаш чужда участ да изстрадаш
и да не желаеш славата да подържиш…
Със сърцето си ако сънуваш да се смееш ...

Ще се превърна в нежна фея,
еликсир любовен аз ще сътворя,
така ще чувствам, че живея,
и че раздавам много, много доброта.
Ще взема нежност от цветята, ...

Живея аз като животно,
мръсно, гладно без намордник,
без стопанин, гладен, подъл,
за огризки в земята ровя.
Надминавам свойте врагове, ...

Очакваме с вълнение
с голямо нетърпение
подаръци цял кош
във Коледната нощ.
Послушни бяхме всички, ...

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Останах в плен на тайната вечеря.
Не бях на нея Юда, ни Христос.
Със хората познат съм не от вчера.
Сега приеха ме за близък гост. ...

Пет стрели са забити
дълбоко в сърцето ми.
Пет вечни добродетели
осмислят битието ми.
Трима бяха влъхвите - ...

Нагоре, надолу. Само две посоки
и бързи разминавания наоколо.
Тези малки мигове само пазя,
защото всичко останало мразя.
И нагоре... ...

Ти превърна всички горящи мостове
във път, и премина по тях,
без да спираш. Всички залези
бе оставил зад себе си,
и пое към изгрева да ме дириш... ...

За миг дори не иска да досажда,
ех, можела да е полезна?!
Сърцето и ще иска смазване,
не спре ли да разглезва.
За миг дори не иска да нахалства, ...

Пешката не става царица,
камъкът не става рубин.
Беше ти една огърлица,
но вече не си, вече не си.
Нека съм жила, нека боли, ...

Хей, ти помниш ли как бе преди?
Как мечтаехме да се слеят нашите души...
Помниш ли онези дни,
изпълнени с толкова красиви мечти?
Да... аз помня! ...

Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена, ...

Коледа отново наближава.
Приказна, полирана във бяло.
Ние с нетърпение очакващи я,
пак да съедини ядрото в цяло.
Утре ще настъпи Бъдни вечер, ...

Колко още трябва да се боря ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...

Сенки изпълват празно сърце,
докато любовта си отива.
Тъга изписана върху бледо лице
болката бавно попива.
В гърдите копнежи те стягат. ...

Не, не се плаши! Усмивките умират,
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират ...

Пей, творецо на икони,
накарай ме пред теб да замълча,
създай за мен неписани шедьоври,
пред които просто да се поклоня!
Пей, излей си в стих душата, ...

Не съм писала от цяла вечност и наистина се чувствам като Евтим Евтимов, когато пише "цяла пролет стих не съм написал/сякаш досега не съм живял...", та това стихотворение е ужасно неизпипано, но все пак..
Най-поезийната Коледа
на мама (:
Получих стихове за Коледа -
най-вечният, най-хубавият дар. ...

Там всички са добри
С какво запомних твойто име?
Естествено със “Красота”,
ела при мене, прегърни ме,
да идем в моята страна. ...

Как нежно отронва се пухкав снега и още не омърсен от земята разнася аромата на Коледа. Притихнала е улицата в предпразнична мъгла. Вятъра довява непозната миризма на чудна утринна роса. Тих звън на камбана, зимно, коледно. Витрините на магазините са отрупани със суета, кафетата претъпкани с маски и ...

Поставено в ъгъла самичко стои
чудно хубаво коледно дърво.
Цялото с играчки и гирлянди украсено,
Бъдни вечер, Коледа и Нова година посреща.
Сякаш точно там му е мястото - ...

I
Бъдни вечер!
- вечер свята по земята
се разстила в многоцветен пласт.
Тъгата неусетно губи свойта власт. ...

Гасне последната искра
от уличната светлина
и изчезва с нея всяка топлина,
зъзне просякът в мъгла.
Седнал на прашен кръстопът, ...

В очите ми не се надявай
сълзи да видиш от тъга
и няма да усещаш нищо,
освен забождащи се стъкълца.
Безжалостно душата ми ще късат, ...

Истинска е само болката.
Затова и сълзата е чистота.
И само тя от мъка отронена
може да разкрие човешката ни страна.
И всяка сълза ...

Да посрещнем светлината,
бликаща в нощта тъй свята,
да отворим с обич ний сърцата,
да дарим един други топлината
и тогава ще се сбъднат чудесата! ...

Погледът влюбен те спомнят си още,
виждаха се денем и сънуваха се нощем.
Всичко свършваше, но те нехаеха,
краят близко е и те го знаеха.
И ето, свърши се и животът раздели ги, ...

Коледа е...
в студения ден в сърцата ни гори!
Коледа е...
тя в душите ни свети!
Коледа е... ...

През колко огъня трябваше да мина,
през колко любови и разбити сърца,
и колко пътища трябваше да измина,
за да дочакам слънчевите лета...
И падежа на колко звезди трябваше да пропусна, ...

„Денят е тъй тъмен,
когато си в гроба.
Там вижда се блясък
на мъртви очи.
Там (бързо забравен) ...

Един обикновен ден -
всичко нормално лети..
Едни обикновени дихания -
всяко на различни страни...
Съвсем обикновено всичко - ...

Детските очи
Погледни във детските очи,
все още мили и наивни.
Не знаят те да бъдат сами,
все още толкоз безгрижни. ...

Вратата вярна за мен отваря се, когато ми не трябва.
Врата от чуждо въображение махагоново оцветена,
отзивчиво застанала на любимото си място,
точно пред туй, що някои наричат стая, а други - душа.
Вратата вярна е като вярната жена... ...