Най-хубавото нещо в живота ми!
Нещото, което обичам повече от всичко останало.
Бледият лъч светлина в тъмната нощ,
малката пътечка, която ме извежда
през безкрайния лабиринт от улици... ...

Отварям прозорците
И знам че системата диша
Още малко напред
Още стъпка
И тичам в последната зима ...

Провокирано от стиха "Мъртво море"
Дарина Дечева
Пресъхна ми жаждата...
Точно когато се скъсаха дигите
и се втурна вода, ...

Искам нещо да ти призная.
Нещо, което скоро разбрах.
Тук, в тази празна стая,
сърцето си на парчета разпилях.
Давайки ти тогава втори шанс ...

Едни очи - потъващи в безкрая...
Очи без цвят, но със мечти!
Всичко казващи на онзи, който ги познае;
на онзи - с блясъка на техните мечти...

онези зеници
не точно като моите
по-малко мътни
някак по-далеч
от фокуса ...

Дали НИЩО е някой, или НИКОЙ е то?
Дали нещо го прави, или то е само?
И не знам той къде е, как живее, с какво?
Дали земни закони го владеят? Защо?
Да не би всичко земно да е НИЩО в тоз час?! ...

Лирично
Огледа се в златно огледало,
все още тя бе красива.
Макар и леко избледняла,
още е кат самодива. ...

Почуствах те отново,
неканен дойде в съня,
сънувах те в сиво
и как исках да дойде денят.
Пристигаше като видение ...

Бягството ли е твоето спасение,
да залееш пламъка с огън,
да удавиш вълните с вълнение,
отнасящо последния болезнен спомен?
Решаваш ли проблемите с проблеми, ...

Любовта е измама
Любовта ти вкусих
горчива
и сега тя бавно ме убива.
Защо бях толкоз доверчива? ...

Когато трябваше да избирам,
аз тръгнах без да се обръщам назад.
Какво искаше да разбирам?
Това, че ме остави с лек замах?
Нападна ме безчувствено, жестоко. ...

ПИСМО
Ти знаеш ли, живея в град.
Далечна каменна пустиня.
Там само слепи кактуси растат,
самотни кактуси с ръце бодливи. ...

Защо ме остави грешен
в черна забрава - в гробище
на мечти и блянове нощни...
... презрян! Меланхоличен!
Изгубен в Морето на Края ...

Не стой на прага, заповядай,
едва ли скоро дъждът ще спре!
Студено е, мокър си… но сядай!
Чай желаеш ли... или питие?
До камината се отпусни! ...

Не бе любимец на съдбата,
сирак израснал в калта,
той бореше се с нищетата,
да оцелее беше му целта.
С тежък труд години след години, ...

Старата любов е ръждясал самолет,
включен на автопилот,
непредвидим и опасен полет.
Старата любов е избухващ вулкан.
Огън от страсти и болки. ...

За теб ми беше тъжно до днес, когато
проверих си картата в банкомата
и оказа се, че навреме
заплатата ми са превели.
И в първия срещнат магазин ...

Тревата нищо не помни,
попитай белите камъни.
Падаха нощи огромни.
Душата мразеше тялото.
Скубех опашки на дяволи, ...

Аз обърках всичко сега.
Защо излъгах те така
и забих ти ножа в гърба?
Ти ме остави да умра.
Исках малко топлина ...

Изпържи се до бяло слънцето.
Препече облаците на филийки.
Водицата им сръбна за прокарване
и прати гръм да се оригне.
Аз прималях под навес в кафенето ...

"Греховна си! И ненаситна! Жадна!"
Д.Дамянов
Греховна бях! И ненаситна! Жадна!
Уви! По пътя на живота
човекът винаги греши. ...

ИЗХОД
Ти казваш - тъй ми е добре -
не дириш нови светове,
а чакаш бъдещето ново,
но то не идва наготово. ...

Искам да те опаковам в красива книжна опаковка, да ти залепя красива пощенска марка и да тe изпратя. Може би адресът ще остане непопълнен - може би писалката просто ще липсва или безразличието ще напише някакви координати, с които ще постави края на началото? Печатът поставя клеймо и датата е налице ...

Какъв прекрасен ден... колко много красота!
Някъде далеч се вижда пъстрата дъга.
По тревичките се стича, още топлата вода,
от дъжда, облял земята, стигнал нейната душа.
А цвеята, малки, пъстри, знаят всичко за това. ...

С всяка твоя дума нараняваш ме,
с всяко твое действие бавно ме убиваш,
аз накарах те да страдаш,
но ти с жестокостта си прекаляваш!
Защо толкова те обичам? ...

Какво си ти за мен?
Какво си ти за мен?
Хладен повей, дъжд в летен ден...
страстта и болката изгаряща,
самотата и любовта пленяваща. ...

Черното и бялото зърно: взаимно свързаните две звена, които до такава степен се преплитат и размиват в нас в нюанси и сенки, в ясни стонове и безпомощни възгласи... И всичко изрисувано в един перфектен кръг: наполовина бял, наполовина черен, а в бялото черно и в черното бяло, така наречените според ...

В тъмнината
на страха,
сгушила се
в безброй есенни листа,
тя тъгува ...

Ще дойда внезапно, не пропускай мига.
Аз над теб ще се спусна като цветна дъга.
Ти за мен разтвори се, попий ме докрай,
в лудост тръпна, но спри ме, да не мина отвъд.
И във плът да превърна безплътността на мига. ...

Ти
Преследваш ме още
откакто се помня -
момиче, девойка, жена.
Тъй здраво се вкопчи ...

И мойта смърт отново я отменям.
И пак съм жива (без да те живея)
Преболяло времето ми стана гущер
и скри се под поредната неделя.
Звънци на изгрев ми рисуват дните, ...

Напиши ми! С устните пиши!
Думите ти вятърът ще носи.
Говори ми! С пръсти ме реши!
Не задавай никакви въпроси!
Във бутилка листчето сгъни ...

...
Понякога се чувствам
като смачкана хартийка
от страници на вестник, недочетени,
наситена със спомени - мастилени петна. ...

"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...

От потайностите на загадъчното
в безвремието на очите ти
Слънцето е над порядъчното,
обгърни ме с косите си.
И пътищата са забравени, ...

Най-желаната жена
И да хъркаш,
и да мъркаш,
все си ти една -
най-желаната жена! ...

Не ме докосвай, моля те, недей!
Не разрушавай всичките стени,
които толкоз време съм строила,
за да забравя всички наши дни!
Не искай да се видим, моля те, недей! ...

OZZY OSBOURNE – I DON’T WANNA STOP
I don't know what they're talking about
I'm making my own decisions
This thing that I found
Ain't gonna bring me down ...

Risin' up, back on the street
Did my time, took my chances
Went the distance, now I'm back on my feet
Just a man and his will to survive
So many times, it happens too fast ...