Петъчно
Посветено на Георги Костадинов
Във морната вечер на петъка,
когато слънцето,
окървавено от работа, ...

Едно сърце не може да излъже,
защото е политнала стрела,
то злото с примка може да завърже
и да разсее черната мъгла.
Едно сърце преструвки не умее, ...

на Виолета Радкова
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река. ...

Бледо лице с черни сенки под очите,
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето. ...

От нощното небе
за теб откъснах цвете -
най-искрящата
и пурпурна звезда.
Закичих го ...

Странникът разкопча бавно ризата си,
обагрена от кръвта на утринната зора
Бледата луна му беше майка,
а пустинният вятър - баща.
Хаотични мисли проникваха в съзнанието му. ...

в този вариант шумовете са изчистени и някои неща са махнати, за да се запази цялостната идея.

Тръпка, стон,
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало ...

Спомени
Посветено на прекрасните ми моменти.
Спомени минават през ума ми,
сякаш вчера са били.
Всеки миг сърцето ми пълни, ...

Поезия... - и плясък камшичен
в душата ми
в мрака утробен
има надежда и смисъл -
не казва защо е заченато ...

Северно премръзнах -
решението ти ме стопи.
До кърваво раздирах -
слепите звезди.
Птиците отлетяха - ...

ПАРАДЪТ НА СМЪРТТА
Това не е приказка за прекрасния свят.
Това е просто химнът на един кървав парад...
Не го знаеш, нали? Всяка нощ под мъглите
пирува злобата и мачка душите, ...

В очите ми роди се есента...
Дъждовно е! Студено е и мрачно,
и мислите са скъсани листа,
зареяни сред утрото невзрачно...
В сърцето ми неистово вали ...

Нервен съм... броя, треперя...
Не мога място да си намеря...
15... 10... 5... и ето -
в небето литва Факултета!!!
Професори тичат, от страх пощурели, ...

Ходя по моята пътека, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Поглеждам наляво, където до мен върви Шира, а отвъд него стена от мъгла. Викам му, но нито звук не се чува, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Хвърлям поглед надясно - там върви Ръмжачът, след него пълна тъмнина. Тръгвам към него, кр ...

Онова момиче
Ти помниш ли онова малко, наивно момиче?
То вярваше в чудесата на света.
То обичаше така невинно и красиво,
но в кошмар превърна се любовта... ...

Пак сънуваше. Как лети. Но сънят беше черно-бял, мътен, мъглив, с тягостното чувство на обреченост и загуба. Странно - този път имаше дори криле! Преди само разперваше ръце, скачаше от покрива на някоя висока сграда - и готово. Политаше. В синьото. В безтегловност. В хармония и спокойствие. Така пре ...

небето смръщи вежди към поетите
те го записаха
небето ги стрелна изпод вежди
с ослепително боровинков укор
те го записаха ...

След още миг - ще се разстрелям
с куршумите на твоето мълчание,
май сам насочих револвера
с прибързаните си, любовни обещания.
Май раничко от теб поисках ...

(две в едно... krasimira1 и Етчи )
~
Вълна съм... Бурна, силна, страстна,
разбиваща се на капки ситнопенни
във вълнолома с осанка властна... ...

Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.
Падат белите снежинки, ...

На полянка със трева като пружини.
Проснат мечо със буркан малини.
Лапа с лапа и се цапа.
А до него ручейче тече.
Напук на него слънчо от инат пече. ...

Сънувах те, ти бе до мен,
бе зима, вън валеше сняг,
догаряше денят, а здрачът озарен
ни молеше да спрем на неговия бряг...
А ние и не чакахме молба, ...

Ти нямаш идея дори, колко ми значиш.
Колко остави след себе си, колко отне.
Че из живота ми още ден по ден крачиш,
като сянка, ала в бяла одежда с боси нозе.
Ти нямаш идея дори как помня вкуса ти, ...

Гробище. Мъгли.
Увяхнали цветя.
Следи от стъпки
след една съдба прекършена.
За рая изпращат без радост ...

Пуста поляна.
Сама калинка търси
стръкче от любов.

Вятърът ми е сърдит!
Мръщи облаците в сиво-черно,
скрива слънчицето
и не дава да наднича.
Мята клоните без милост, ...

Не искай да ме имаш утре,
щом днес не можеш да ми угодиш.
Погледнеш ли очите ми са утрин,
която в твойта нощ по навик не боли.
Не искай да ме имаш вечност! ...

Моят съвет
Когато някой ти каже
колко му трябва на човек,
не вярвай никак даже,
заблуда е това от миналия век. ...

Заедно
Аз искам в следващия ми живот
да бъдеш моя, както във мечтите.
Да те деля единствено със Бог,
със слънцето, луната и звездите. ...

Когато назад се обърна
и припомням си детските спомени,
искам към тях да се върна,
към невинните сълзи отронени...
Когато се сърдехме лесно ...

16.09.2008
Да бъда с теб, но не и поетеса,
а да те любя страстно и горещо,
косите и очите – всичко, що е в теб...
Да бъдеш с мен, но не и омагьосан, ...

Когато...
Всеки път в очите ти дълбоки
аз надничам любопитна.
Когато всеки път
във тях оглеждам се, ...

Просто едно откровение
Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме пок ...

В нощта студена пак сме двама,
усещам мириса на хладна влага,
тишината в мрака ме докосва,
блясъкът в очите ти ме омагьосва.
Страхувам се да не те изгубя, ...

Преди да кажа
колко ми е тежко,
се изкушавам
просто да мълча.
Да бъдеш слаб ...