Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.2K резултата
Човекът и Луната
Отдавна човекът гледаше нагоре към Луната. Откакто се помнеше, мечтаеше да стъпи на нея. И през целия си живот се стремеше да я достигне.
Когато един ден най-сетне се качи, откри, че там няма нищо. Човекът искаше да се върне на Земята, но вече нямаше сили. Тогава той легна в прахта и каза на Луната: ...
Когато страдаш за момче и болката не спира,
сякаш това момче нож в гърдите ти опира.
Опитваш се сълзите си да спреш,
а предпочиташ от мъка да умреш.
Оставаш за него неразбрана, ...
Непрекъснато те чувам в ума ми.
И тази нощ ти пак посети съня ми.
Дойде при мен и ме прегърна.
С цялата си любов ме обгърна.
Погледна ме с твойте тъмни очи. ...
Ще запитат: как през живота да преминем?
Отговаряйте: като по струна над бездната -
красиво, внимателно и стремително.
"Агни Йога"
Ликувам днес, когато търсещо, сърцето, ...
Не ме докосвай никога с ръце,
понечиш ли с тях друга да прегръщаш!
(Невинна съм и чиста по сърце -
във блудница не смей да ме превръщаш!)
Не ме прави по-черна от пръстта ...
Отражения 2
Тъй като е невъзможно да се издигне до нивото на превъзхождащия го човек, нищожеството ще се постарае по всякакъв начин да го събори в калта до себе си.
Георги Гълъбов
Нима възможно е да си червено?
Нима да си открита ти е позволено?
Нима блянът на червените листа
е цинобър в твоята душа?
Ръмят мечти, идеи в червено. ...
Във въртопа на съня ми ще възкръснеш.
> Под палмите танцувам гола...
Пристъпващ, тъмнината ще разпръснеш,
а за теб морето ще разтворя.
Ще се гмурнем в дълбините, ...
Руши се всичко, дори недокоснато,
във пепел се превръща туй що си градил,
с любов мечтаното намираш проснато
по очи и във кал, обръгнато от живота немил.
1. В този миг, когато те желая,
настъпват моите най-съкровенни часове.
Аз хвърлям се в обятия от страсти
и няма нищо, което може да ме спре.
2. Изправям се пред удоволствието и коленича, ...
Гледам, гледам и още не мога да повярвам. Не искам да повярвам...
Тази грозотия, този кошмар! На едно от най-хубавите плажчета на прекрасното ни Черноморие се роди този мастодонт, това чудовище от бетон. Роди се от нищото, за една зима. Роди се от човешката лакомия, общинската и държавна корупция, п ...
Помня те...
Ти бягаше с мен, настигаше ме, усмихваше ми се...
В началото те помислих, че си смахнат,
но като те опознах, разбрах колко си неотгатнат.
Свикнах с теб и ти си тръгна, ...
Ти всеки път ме учиш как трябва
да съм силна. И всеки път, когато
гласът ми потреперва в безсилие,
ти просто се усмихваш.
А на страната ти една трапчинка - ...
Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни ...
Обичам те толкова много,
че се страхувам да бъда мила!
Ти никога не ме допусна до себе си.
Така аз не ти дадох любов открито!
Когато съм груба с теб - ...
Аз зная, обичаше всяка, която
за цвете едно те покани у тях
и знаеш ли, всичко ми беше познато,
бягаш от мен за поредния грях.
А аз бях в къщи приспала децата, ...
Не ми пиши!
Защо ми хвърляш прах в очите?
Не виждаш ли - без теб не дишам,
не живея, не копнея, не мечтая и не желая.
Не, не те желая, защото ако го направя, ...
В търсенe на Рая
Да загубиш всичко в стремежа си да постигнеш щастието.
Да градиш, а всичко да се срине сякаш направено от прах.
Да прегърнеш любимия, а той да се стопи все едно е скулптура от лед.
Да не ти остане нищо, освен едничка капчица надежда. ...
Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...
Светът е мой и няма граница радостта ми от живота!
Моя е свободата, в усмивката ми без край!
Тя е единствената моя посока,
подаръкът, превърнал живота ми в рай.
Обичам да пея пиян от удоволствие, ...
Не разбираш ли, скъпи, тя ме намразва.
защото умните разбират какво гори вътре, надълбоко.
А тя иска те, но страхът я полазва.
Очите и пронизват моите убийствено жестоко.
Не разбираш ли, скъпи, себе си намразвам. ...
Качих се в автобуса с обичайната си бодра крачка и слънчева усмивка. Не мислех за нищо, просто ми беше готино и някак свежо предвид настъпващата пролет. Нямаше свободни седалки и трябваше да седна до една жена. Беше на средна възраст, скромно, но стилно облечена. Дрехите й бяха черни, траурни, от тя ...