И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
да седна малко там да се посмея
на нашата човешка глупост от душа.
Да видя ясно горе - отвисоко, ...

Сега
Щом стъпките са по оголените нерви,
а ръбът на всяко нещо ни порязва,
трептенията са ужасно морни,
а думите полепват като сол на язва. ...

Зная толкова много неща!
Знам защо завъртя се света,
знам защо заплака небето,
знам защо прелива морето.
Знам къде се крие съдбата, ...

В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.
Но гробна тишина е завладяла ...

Такава страст, такава близост
не съм изпитвала с никой досега...
Толкова чист и толкова нежен,
като кристалната роса...
Ти си реалност, не мога да повярвам, ...

Нищото
Нищото ме пробуди в утро неделно
и единствено остана с мен в дъжда...
въздишка, стих и сълза,
набрала бързо скоростта ...

Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена ...

(за Ивелина)
... а как искам в очите да ме гледаш
и така до сутринта,
когато всичко свърши...
и чакам пак нощта... ...

Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои, ...

От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея. ...

Моя любов в минало време.
Често се хващам, че мисля за тебе.
Че се опитвам да гледам през твоите очи.
И да видя как те нараних.
Да разбера как любовта става омраза, ...

Опиши ме само с устни,
само с тръпнещи ръце.
Не, не искам да те пусна.
Сгрявай с пламнало сърце
нашата любов – жарава ...

Когато чувствата се врязват в мен
като вълна докоснала ме ураганна,
осеяна в искри звезда
в душата ми припламва.
Когато теб те милва утринта, ...

Беше с черна риза
и брада, едва набола.
Бе така изискан
и с това ще го запомня.
Покани ме до него, ...

Тя ми каза толкова неща.
Показа ми дори любовта,
въпреки че в нея се криеше и тъга,
може би по неосъществена мечта?!
От една страна толкова шарена и игрива, ...

Независимост – ж.р., свобода, самостоятелност (дали?)...
Да започнем от 1018 г. – Византийско робство. До 1185 г.
1393 г., 1396 г. – Османско робство. До 1878 г.
22.09.1908 г. - 2008 г... – Независимост.
Ако анализираме думата „независимост” и нейните синоними – „свобода” и „самостоятелност” може би ...

Упойващо сладко ухаят липите
и свежият въздух потрепва едва.
Повдигат се плавно и волно гърдите
и нежно потрепва печална душа.
Свободно кат птици се реят мечтите, ...

Но как и защо,
как смъртта дойде и те прибра?
Как гаснеха очите черни - мътни от болка и мъка,
мъката в последните ти дни!
Знаеше сърцето натъжено, усещаше промяната! ...

От младата ми плът бе упоен
и мислеше, че имаш власт над всичко,
което е у мен и покрай мен.
Не ме попита дали те обичам.
В това се спънах и назад погледнах: ...

Защо ли има толкова мъка по света? Всичко е толкова различно. Живях си с розови очила, но кой ме накара да си ги сваля? В момента, в който ги свалих ги изгубих и разбрах, че нищо не е такова, каквото виждах Аз.
Приятел - това бе най-важната дума за мен. Давах и правех всичко за тях, но уви защо? Едн ...

Лъч надежда в сърцето ми се впи.
Като стрела прободе ме в гърдите.
Бяла стрела, която бавно изтри
от лицето сенките и сълзите...
Лъч светлина, еднопосочна- ...

Прегръдката
Миризмата на вкусна пилешка пържола проникна директно в дробовете на русия, голобрад младок. Той изпитваше известна трудност да борави с нож и вилица, но след нeколкоминутна битка със съдържанието в чинията започна да се справя по-добре. Малкото ресторантче отдавна не бе гощавало с комфо ...

Денят на равносметката ще дойде -
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим ...

РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...

Не ме лекувай със измислени целувки!
Аз нямам нужда да съм по-добра.
С разделите съм свикнала. И с всичко,.
болката в гърдите ми е вече тишина.
Постой за миг до мен преди да си отидеш, ...

Под небето гори ада -
ада на сивите души.
Пържи ги бавно на клада,
докато всяко чувство не се изпари.
Кондензацията невъзможна - ...

>
>
> Отворих очи - слънцето блестеше.
>
> Като дете невинно ти до мене спеше. ...

Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...

И нужен ли е смисъл
на нещо
така обречено!
Така случайно...
И така съдбовно. ...

Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...

Любов,
какво печелиш
като правиш сцени?
Хитруваш
и се извърташ... ...

Прогноза
Пак е нощ
и с очи обгръщам
небосклона.
Звездица търся ...

Кървящите ръце, държащи сърцето ти.
Зелените очи, проникващи в главата ти.
Страхувайки се от това, в което се превръщаш -
изцяло загубил контрол.
Отново в началото, отново в пепелта. ...

Сенки в нощта -
празни бели листа
с мене си говорят,
а може би вече спорят!
Не знам?! ...