Цяла година,
а само за малко есен...
Смокинята -
кога ще я видиш такава:
топли, уморени листа. ...

Не искам да съм силна аз,
не искам и не мога,
природата ме е дарила
да упоявам сладко със любов красива!!!
С сърце, с любов изпълнено, ...

С гумичка изтри
следата...
не се замисли,
че това е
пътя... ...

Заплетен вятърът по пръстите
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят. ...

Аз съм никоя...
Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен... ...

Моята любов
Любовта сладка прегръщам
и назад във времето се връщам.
Към щастливи дни се устремявам
и със спомени се забавлявам. ...

Погледни навън и виж живота си - като пейзаж, като една картина. Всеки е художник на своя живот - от него зависят цветовете, щрихите, вдъхновението - за всеки един е различно. Някои картини са красиви природни пейзажи, а други - черно-бели скици. Всеки сам избира цветовете на своята картина, всяка е ...

Обществото днес поставя ни в шаблони,
прекършва поривите ни от раз,
изгражда образи и еталони
и задушава истинското нас.
Поклонници на етикет, на маниери, ...

С душа от лед
Вече пада мракът на нощта
и тръгва тя по улиците, все едни и същи.
Догаря бавно пламът на свещта,
но тя не иска да се връща вкъщи. ...

Сънувах утре.
Разрових всичките му часове,
за да те търся
в пустошта.
Горяха свещите без теб ...

"От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си. Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога. Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва."
Из Алхимикът ...

Неусетно
И нейде там, в сърцето ми,
разрих жаравата и те открих.
И нейде там, в душата ми,
отворих портата и те намерих. ...

Остави ме да потъна във съня си...
Не искам повече да съм сама!
Остави ме да приема гибелта си...
Не вярвам вече във света!
Не вярвам в Сляпата Неделя ...

Не знаеш колко те обичам,
как силно сърцето ми тупти,
не знаеш, че от всичко се отричам,
за да останеш във живота само ти.
Не знаеш как спейки във нощта, ...

Живот, който те въвлича
в трудности и те привлича
към дъното на океана,
падаш, от жестокост уморена.
Свят на мрак и пустота, ...

ВРЪБНИЦА
Отрупан е храмът в зелени клони.
От тях мъзгата плаче и кърви.
За Христос ли сълзите пророних,
или за вехнещите тук върби. ...

В тъмната, безплътна нощ, седя на покрива студен,
две сенки, може би на лутащи се птици, заблудено кацат в миг до мен.
Почваме да спорим за цвета на Луната и те твърдят, че е жълта,
аз пък мисля, че от толкоз болка по Света, Луната скоро ще е мъртва.
"Червена е", прошепвам им унило, "Ранена, подгизн ...

Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините ...

Повярвах в скрижалите ти вечни,
построих им в душата си храм,
не бяха ли молитвите ми горещи,
че разруши ги живот ти сам?
Остави в душата ми руини, ...

Искам да ме искаш,
искам силно ти да ме притискаш,
да ме галиш жадно, жадно
да целуваш влажно, влажно.
В погледа ти само жар да срещам, ...

През сълзи
Недосънувани,
любовните импулси
пресипнаха от викане
по мене. ...

Падналият
Нямам сили вече,
не мога да понасям повече.
Вече нямам крила,
падам дълго и много боли, ...

Летен дъжд.
Вместо дъга,
изгърбени разноцветни чадъри.
+ + +
В окото ...

Безкрайна и несекваща,
разрастваща се
с времето
игра...
на страх. ...

обичам мисълта ти
по ръцете ми да лази
съмненията
да са откровени
тезгях да нямаме ...

Съвременното възпитание
(ЕСЕ)
Съвременното възпитание не отговаря на изискванията, отправени към родителите, за добра педагогическа подготовка и не може да се посочи за пример на подражание. Още много време ще трябва, за да се внедри отново онази атмосфера на добро поведение и обноски, респект и при ...

Като сън си спомням наште нощи,
филм прекрасен, трескава мечта,
но не съм готов за тебе още,
непосилен лукс е любовта.
Моя обич слънчева и лятна, ...

Целувай ме нежно,
докосвай ме смътно,
изпивай ме бегло,
прегръщай ме бавно...
Накарай ме силно ...

не повече систър
Бог има да ти каже нещо
Силия пее
всяка нощ на незабравките
нацъфтели по бордюра ...

Когато вятърът целува се с морето,
една вълна се ражда да ме отведе.
Там във дебрите, където
по-страшно е от разсърдено небе.
Тогава всичко мътно е, ...

Залепна ми устата от лъжи.
И не иска да ми служи. За награда
сърцето ми самотно пак тъжи.
Камък е заседнал. И не пада.
Как да се отърся? Със сълзи ...

Умори се душата ми - скитница...
Умори се да търси.
Не остана по нея местенце без рана.
Живот не остана...
И проклинам съдбата, ...

Врабче на пистата измръзнало примира.
Крилца подвило. Склопило очи.
Нищожна топчица в разхвърляната зима,
в която още сърчице тупти.
Край него, като вихър прелетяват ...

Вратата изскърца в мрака. Отвори се.
В коридора тъмен - сляпа съм. Спирам.
След мен тя пак затвори се.
Само светлината в огледалото съзирам.
Сама съм. Тъмно е сега наоколо. ...

Шепнеш тихо тез слова лъжливи,
шепнеш, през полъха на рози диви,
шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!
В тишина, без думи, навеки ме обричаш!
Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?! ...