>
> Дали си струва да се обвиняваш,
>
>
> ...

Повярвала наивно, че е чайка,
в стремежа си да литне, се оголи.
Забили клюнове сред чужди тайни,
сновяха лешоядите отгоре.
Трапезата им - повече от пищна. ...

* * *
Сама съм...
Прегърната от тъмното.
Сълза съм...
Трогнала нощта. ...

Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.
Вятърът погълнал ме е цяла, ...

И ето, първата сълза кристална,
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.
Животът наш красив бе, ...

Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...

Шепотът на нощните птици
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.
Луната потъна в небето, ...

В очите ти студени прочетох като в книга,
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих ...

Музикантът си свири,
но кой ли го слуша.
Нос си навирил
и замислено пушиш.
Да си минувач е ...

Сама съм. Вървя сред тълпата от хора.Части от празните им разговори отекват в мислите ми. Нямам навика да се вслушвам в чуждите думи, но те сами се запечатват в съзнанието ми. Колите минават бързо по улицата, а хората около мен сякаш също са коли...
Безизразност. Цигарен дим.
Замислям се. Нима нямам ...

Под маската, с която се прикривам,
лъжлива като мен самия,
аз имам сърце да се боря
и съм благодарен за това.
В океан от хора аз плувам сам, ...

Отново е малко самотно.
Отново той мрази
и търси грешките в неговата душа.
Пак съм тъжен - Любов проклета.
Всички и всичко е виновно ...

Тополнице чиста,
лъчиста, сребриста,
която безспир в планината течеш,
решихме да дойдем
на излет край тебе. ...

В съня ми неканен дойде,
приседна до мен на леглото,
усетих две силни ръце
да милват със нежност лицето...
Дъха ти усетих... и мириса... ...

Ти признаваш ми, че е красиво -
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…
Във сърцето топло, най – прекрасно ...

Преливат дните ни от чувства
със аромат на вишнев цвят,
а обичта ни е изкуство.
В душите ни е този свят.
В живота ни пълен с рими, ...

Ти огън си,
а после дъжд!
Изпепели душата ми.
Преоткриваш мъж.
Ти сън прекрасен си. ...

Легенда
Легенда слушал бях една,
от книга някаква прочетена,
за монах и една жена,
която му била обречена. ...

Припряна съм, бързостопяваща дистанции,
уверена в скоростта на ритъма,
нелегално минаваща граници
на търпението. Все съмнителна.
Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ. ...

Дори и да ме оставиш сама,
аз няма да потъна в тишина,
няма да ме обгърне студ
и няма да позволя да ме прегърне друг.
Ще остана вярна на моето сърце, ...

"Не показвай никак своите емоции -
че може да те заболи сърцето.
Изтъквай само своите пороци,
черна вакса слагай на лицето.
Не посрещай със усмивка всяка хубост, ...

... Закъсня с минута, две...
- Виж! Не бе вината само моя...
Вятърът се бе загубил.
Намерих го да си играе
с коси на потоци влюбени. ...

>
>
> *
>
> На прозореца- ...

Сиромах и горски
(по Христо Пелитев)
Един сиромах във гората
сякъл за огрев дърва...
От засада изскочил стражарят ...

Не знам какво ми става, но някак си този поглед ме влудява...
Не знам, но тази усмивка кара всичко в мен да трепва и да го искам дори на мивка...
Нямам представа защо, но тялото ми вече загрява.
Цялата изтръпвам и замлъквам, губя съзнание от това създание.
Искам да шепна твойто име, а после пак и па ...

Ти знаеш за магическите ритуали,
за ордена на рицарите тамплиери,
в които беше оцеляла
честта на рицарските маниери.
Закриляни от непорочното зачатие, ...

Два живота
Живея два живота -
единия наяве,
другия насън.
В единия съм аз, ...

Звезда, ти тази нощ ли полудя?
И колко, и как... простора син заля...
Небрежно вихриш се във своя валс...
И колко, и как... в повтарящ се каданс...
Звезда си... без премрежени очи. ...

Приятелко, за него не тъжи,
там - при него обич не търси!
На мъничката ти, подарена
близост не се радвай -
за кратко бе тя, сега не страдай! ...

Ако трябва, ще обърна и нощта в ден,
ще прикривам и луната с длани,
стига да те върна тъй при мен
да запълниш тези тежки рани.
Ако трябва и света ще преобърна, ...

Поведена по стъпките ти тайни,
съзирах те... навсякъде около мен,
гадаех те... във всичко трайно,
копнеех... всеки следващ ден.
Откривах те във всяка твоя дума, ...

днес Лучия
крачка назад
броя си вдишванията
по адамовата ти ябълка
брадата която ми дращи ...

Спя. Спя и сънувам,
сънувам, че пътувам,
по странни аз места
обикалям във нощта.
Пътувам във съня, ...

Отмина нашето време и сега
се държим сякаш непознати,
докоснати от глътки гняв.
Ръцете се раздалечават и
изглежда става ни приятно ...

Недодяланата праисторическа Нокия на Пешеходеца отново иззвъня. Това бе двадесет и шестото позвъняване за вечерта. Звукът на вехтия безформен телефон беше като квичене на прасе с нож в гърлото.
Пешеходеца изгледа безпомощно апарата. Телефонът звънеше само по веднъж и млъкваше, преди да успее да го в ...

Скоро не съм ти разказвала
приказка, зная. А бях обещала.
Тази нощ реших.
Реших за сетен път да го направя.
В тази приказка са Той и Тя... ...

Като вълна без своето море
се чувствам и се лутам хаотично.
Дали ще стигна свои брегове
обичащи ме, не и безразлични?
Въпреки загубения път ...