Любов, погребана до вчера, прашна книга в някой рафт,
случайно аз ще я намеря и ще прелистя страниците пак.
Любов, погребана до вчера, свещ угаснала отдавна,
искрица от някъде ще взема и ще я накарам пак да пламне.
Любов, погребана до вчера, път изминат и забравен, ...

Една песен на Алла Пугачeва от 70-те, която направих по молба на моя близка, която песен бих наредил до вечнозелените англозвучащи песни, без притеснение. Дано да ви допадне аранжимента, който е по-различен от оригинала.

Отражения 5
За някои хора животът е много кратък, за да осъществят всичките си планове, за
други - бутилката е достатъчна.
Георги Гълъбов

На дългочаканото лято,
натрошено от нечакан камък,
опитах се да събера парчетата
и като пъзел пъстър
да го подредя отново. ...

Нощ се спуска над града,
а двама в сплетени тела
танцуваме танца
на страстта.
Танго за двама... ...

(агроеротика)
Търсих очите ти на ралица в синьото.
Душата ти търсих на огъня в киното.
Търсих косите ти в осила на житото.
Сърцето ти търсих на коня в копитата. ...

Няма стих, няма сила, няма думи,
които могат да съживят духа ни
след загубата на любим човек,
след кървавите сълзи, проляти дори цял век...
Човек не умира. ...

Огледах се и осъзнах, че нямам нищо,
огледах се, усмихнах се на болката и пак заспах...
А когато се събудих - взирах се във всичко,
дето беше станало на пух и прах...
Огледах се, потърсих те, но не те намерих... ...

ОБЪРНАТ СВЯТ
Наскоро срещнах хора, които твърдяха, че са цветни. Чудесно! Познавам цветни хора. Край тях винаги е приятно, весело, топло, уютно, зареждащо с енергия и живот. "Ще се включа в купона" викам си. И започнах със самоирония. Защото не познавах присъстващите, а имам задръжки и не мога да си ...

Телефонът
Сбогом на щастието, чувствата, ласките!
Сбогом на сините, искрящи очи!
Беше прекрасна лятна романтика.
Но... днес ТЕЛЕФОНЪТ зловещо мълчи... ...

Угасих лампите в стаята си и се заслушах в нежния шепот на тишината. Колко тъжна беше тази нощ. Колко е подтискащо да бъдеш сам... захвърлен дори от родната си майка. Излязох на терасата и се загледах в небето. Беше тъмно и самотно. Точно като мен. Без нито една звездица по него. Даже луната се крие ...

Написано с любезното съдействие на Lingerie,
вместо коментар на стиха ми "Адам и Ева"
Дали след срещата си двама (подобно Ева и Адам-а),
ще имат малко забавление (Защо пък не и изкушение?)?
Това е изводът ми, братя (и Ева си го заслужава), ...

Дайте ми сили,
покоя да върна
на моята малка душа.
Да мога да ставам
след удари тежки ...

В този живот
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено. ...

Снощи те сънувах.
Седяхме на нашата маса.
В очите ти пак бе изплувала
онази любима гримаса.
В ръцете ти самотуваше ...

Сълзи
Ронят се една след друга
морни, мътните сълзи,
в мокра самота полазват,
бродят сноп разхвърлени лъчи. ...

Поглеждайки се в огледалото,
все още съзирам онова тъжно момиче,
чиято душа е счупена на хиляди парчета,
чието сърце е обляно в кръв,
онова самотно момиче, ...

Ще се върна.
Но не искам да ме чакаш.
Прощавай, че гръб ще ти обърна,
ала не искам да те виждам как плачеш.
Аз казах, ще се върна. ...

Един бадем... с дъх на лилаво

Една чашка джин с лед,
втора, трета, поредна
и всяка е последна,
изгубваш реален мироглед.
Струва ли си, ми кажи, ...

Водопад
Водата пада нежна и прозрачна,
забързана към камения бряг.
Реката спира се за нови сили
в копнежа си за следващ водопад. ...

Аз си играя със много мъже.
И когато не плача,
никой не ме съжaлява!
Аз ставам от сън със объркани мисли.
Със мозък, по-кисел от кисело зеле, ...

в безвремие
стопяват се ъглите
на липсваща
безкръвна
тишина ...

Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи, ...

Ако е грях, че те обичам,
то нека вечно гина в ада.
Сърцето си на теб обричам,
макар да знам - така ще страда.

Сякаш Господ ми каза думи две:
"Бъди щастлива..."
И сякаш аз му отговорих: "Не,
не ми отива..."
Сама отхвърлих щастието свое, ...

Светът - мъглив, неясен,
бъдещето - също
и ние, хората със бели маски,
крием своите лица.
Навсякъде мъгла... ...