Вик на разплакана болка
се разнасяше там из града...
Самотното очакване се разтопи
от последния дъх на нощта...
Недосегаемите мечти изчезнаха от погледа ...

Мисли
Чужда съм на тази планета,
мислех си, че ще е хубаво, но не е.
Мислих си, че ще се водя в карета,
но реалността е празна – пусто поле. ...

Защо се раждаме -
безсмислени човеци?
Защо живеем в този
робски свят?
Защо обичаме ...

Ела, момче.
Седни до мен.
Ей тук, на тротоара.
Не ме оглеждай тъй смутен -
роклята е стара. ...

Аз съм само един
съвсем обикновен мъж,
като хиляди други,
но имам малко
по-голямо сърце. ...

Любов.
Нежност.
Щастие.
Красива меланхолия.
Ухаеща скромност. ...

Дължиш ми цял един живот, Приятелю,
в който щяхме рамо до рамо да бъдем,
в тази жестока за хляба борба.
Но аз те изплаших със чувства,
ти хлопна гневно врата. ...

Вали.
Небето ни намокря
с добротата си.
Във шепите на хиляди треви
се свиват меко капките в съня си. ...

И ангелите плачат!
Когато небето е червено, кървавото слънце.
И ангелите плачат!
Когато няма смисъл и ножът е в ръката ми.
И ангелите плачат! ...

Отиваш си и нямам сили да те моля
за моите молби остана глух,
и нямам аз онази силна воля
да не вярвам пак на някой друг.
Отиваш си, защо да страдам? ...

Есенно синьо
Горещото слънце на лятото
остави цвета си на есенните листа,
жълти, те падат в полет последен
към калната, мокра земя. ...

разгъни ме
не допускай стените
от застинали същности
да измерват обеми
прегъни ме ...

Обичам те,
защото не плачеш
и ходиш без чадър
под дъжда.
Чай пиеш без захар, ...

Потънал в мрачно
студена красота,
води самотата
след себе си.
Той е ледено ...

В началото - там няма светлина,
нямаше надежда или топлина.
Сега обличам думите си в рими,
използвам само изрази красиви,
всеки ден откривам ново нещо, ...

Не ме сравнявай
Не сравнявай с други моите очи,
защото те за тебе греят,
те ще са онези светлини,
които с обич пътят ти ще застелят... ...

Жена - силна като камък,
със златно сърце!
Жена, чийто очи дават сила и опора,
чиято прегръдка сгрява и в най-студените дни!
Жена, борила се с живота ...

По сребристия път на годините,
като зной натежал от горения,
във съня ми препускат копнения,
недогонили свойте мечтания.
На ръка разстояние са от мен. ...

Розата
Израсна розичка в калта.
О, колко нежна беше тя!
Какво божествено ухание
излъчваше това създание. ...

Отсенки на бледа реалност,
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.
Паметник никому нужен, ...

Опаковки! Хич не ги обичам.
Ала в тях си падам да надничам.
Амбалажа бързо отстранявам.
С вътрешното се задоволявам.
Не купувам уиски за бутилката. ...

Дърт Пън недоумяваше как е възможно да се случва подобна несправедливост. Как така той никога не успяваше да изкрънка на аванта някой от кулинарните вълшебства, които леля На Ка Жи Ма твореше в пекарната си, а този нахалник Но Щен Вълк се беше изхитрил да получава често-често по някоя меденка?!
Такт ...

> Бясна скорост... коли... пътища... хора... крясъци... смях... светлини... свистене на гуми... клаксони... светофар... червено... СПРИ!!! А сега накъде?
> Сега вече аз решавам към какво да се устремя. Моите грешки ще бъдат моите провали, моите успехи – моите крачки към усъвършенстване, моят път, мо ...

Един никому непознат модерен масон ми изпрати SMS, в който се хвали на света, че вече има кутийка драгоценна, съдържаща тайни свои и... фасон. Никнат като гъби, но всъщност са бълха на челото му честите съобщения, изскачащи сякаш с пружина, от този телефон, който го мобилизира за нови и нови начинан ...

В очакване
Есенни капчуци пеят
и листата се роят...
вятър пъстри клони вее,
замечтано птички спят... ...

До горе чашите пълниш отново.
- Наздраве - до дъно
изпивам жлъчта.
Този фарс, познат е отдавна.
Усмивка приятелска, ...

В очите заспива умореният град.
Душите ни се галят влюбено.
Като деца сред звезден водопад -
все търсим спомени изгубени.
В ласкав мрак нощта ни крие. ...

***
Раздрани облаци,
слънце преваля -
разбита мечта.
*** ...