П р о ш к а
Понякога човек греши.
Хора сме. Безгрешни няма.
И колко скучни щяхме да сме аз и ти,
и всички, ако бяхме идеални. ...

И полека влезе в живота ми, в сърцето ми. Дълго бягах от теб, страхувах се, че точно така ще се получи. Знаех, бях сигурна, че малко ти е нужно, да ме покориш. Няколко нежни ласки, мили думи, те са достатъчни. И колко силно се пазех от тях, но ето - позволих да се докоснеш до мен. Сега не искам да с ...

Вечна е...
Изгрев съм... Раждам се с деня.
Капя от Божието сърце!
Залез си... Раждаш се с нощта...
Летиш от постелята на луната... Като перце... ...

ВСИЧКО БИЛО Е ЛЪЖА
Когато си отидеш, когато върнеш се при Нея ти,
не спомняй си за мене, отминалите нощи забрави!
Не връщай времето назад! Не съжалявай!
Не поглеждай виновно в моите очи! ...

Снежинка
Спуснала се тя от небесата, бяла, чиста и изящна,
а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.
Спуснала се тя във тишината, без песни и слова.
Летяла цялата в позлата, по-лека и от тишина. ...

Любов, склони глава на мойто рамо,
с ръка си нежно да погаля твоите коси...
Очите меки ще сълзят от радост,
сърце горещо ще грее със свидни лъчи...
В едно ще бият две сърца сплотени, ...

По тялото ти...
По тялото ти - лудите желания
на полуголи сини срички...
и търся между цели обещания
откъслечно останали привички... ...

На Румян
За любовта ми трябва да се бориш,
да разрушаваш и да си безсилен,
да усмиряваш пламъци от гордост,
да търсиш във съня си мойто име. ...

Басня за коня
Конят бил животно умно -
щом уста отворел,
всички аплодирали го шумно.
Обаче конят негодувал, ...

Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria
Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми. ...

Животът ми един малък спринтьор
Животът ми един беглец
Обръщам се назад
Него вече го няма
Вчера бях там и с теб ...

В добрата длан на невъзмездието
заспивам опростена. И сънувам,
как съм добра със всичките си грешки,
най-вече с теб. Със паметта за лудост
и за неволното, прието лично ...

Отивам си.
Вратата не заключвай.
Със вятъра ща другаруваме по пътя нов.
Ще се прегръщаме на воля
и ще се топлим в студена юлска нощ. ...

Ще ти разкажа за себе си приказка.
Няма принцове, няма принцеси.
Но съдбата ми тъй бе орисана,
че убиваше всички копнежи!
Гарван черен над мен бе застанал. ...

Готова съм да те прегърна
и пак да се отрека от таз раздяла.
Дори да се налага да си тръгна,
на нашето приятелство не слагам края.
Ще бъда винаги до теб, ...

Изненада
Крива сметка
съм си правил,
че ще те срещна
променена и добра, ...

На раздяла
Защо стоиш с наведена глава?
Нима сълзите си от мене криеш?
Защо посрещаш ме така,
с бутилка в ръката - алкохол ти пиеш?! ...

Жадни ръце ме докосват.
Изгарям по теб.
Тлея се като водата.
Преследвам мислите си.
Улавям те в парче любов. ...

Къде съм тръгнал?
Виж, нощта е хубава.
Знам, че ненавиждаш да говориш през деня.
Светлината ти докарва главоболие.
Недей да искаш да ти вярвам за безизхода. ...

Провокирано от стиха на Валери Станков "Момичето, което спи до мен"
Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен. ...

Недопита
и жадна песен съм
твоя... любовна...
тъжно омайна, пендарено тежка
за мъжко вино греховно. ...

ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ
NB!
Ако ползвате този тълковател, не го приемайте сериозно, а закачително. И повярвайте, че авторът не би могъл да има някого предвид, защото не ви познава - това са просто негови хрумки.
Закачително - обратно на "заканително" т.е. не заплашва, а си го търси.
Двусмаслено - дво ...

СПИН или синдром на придобитата имунна недостатъчност е раната на двадесет и първи век. СПИН е заболяване, за което няма лек. СПИН е диагноза, която „подписва нашата смъртна присъда". Вирусът на СПИН унищожава защитните ни тела. Една настинка, дори е пагубна за човек, носител на този вирус. СПИН е „ ...

Пее вятърът навън
свойта песен тъжна -
до-ре-ми, мажор, акорд.
Пак го слушам,
сякаш съм му длъжна. ...

Затръшвам вратата опитно.
Все още го мога.
Не следва потоп.
Ама няма и огън.
Няма взаимност любовна, ...

Любовта ранява!
Тя сърцето ми разкъса.
Любовта унищожава!
Тя светове спокойни разтърсва.
Любовта изгаря! ...

На П. с обич...
Виж тази поляна -
колко неоткъснати желания
проблясват с мека светлина.
Такива са килимите в Рая. ...

От листата ми капят надеждите,
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми, ...

Моят Рим
Когато залезът
флиртува със нощта,
разголвайки до звездност
небосвода, ...

От намек не разбирам. Аз съм радост,
не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)
Не ми е нужна гръмка кулминация. ...

Смисли безсмислени
от жалкия ми ум,
чувства измислени
в безпаметен шум…
Нощ в полумрак ...

Гледаш ме жадно,
докосваш с ръка,
базмълвно ми казваш
с усмивка "ела!"...
Прежадняла копнея ...

Защо?
Защо ли тъжно е сърцето?
Защо е тъмно пак небето?
Защо те няма в този ден?
Защо, защо не си до мен? ...

Ела, топли ветре,
след стогодишна самота
отвей ме като цвете
без стебла.
Ела и свий се в гънката ...