Силата на времето
Ръждяса огледалото... Страх!
Изнизаха се нанизите от
гердана на кукла порцеланова... Като пустите години!
Черно-белите снимки са станали на прах... ...

Аз имам свой прозорец към небето,
през който гледам залеза на боговете,
през него виждам пътищата мои по земята.
Аз няма да забравя тайната в човека -
тя сън е, тя - илюзия и облак-сянка.

Седя в тъмното… сама с мислите си, които изпълват помещението… и само светлината на монитора пробива мрака. Пуша поредната цигара, а димът й си играе така безгрижно с въздуха в стаята ми. Усещам за пореден път, че имам нужда от теб. Да, преди броени мигове бяхме заедно и беше все така вълнуващо и ра ...

Сънят ми се разплака от умора,
избяга от надеждите си слепи -
измислени присъствия на хора,
разграбено сглобени от нелепост.
Разпръсна се сънят ми на парчета ...

Тъга,
Болка,
Мрак и самота
и отново една
изгубена душа. ...

Не се намерихме във времето. Бе късно
неистово да просим тежки извинения.
Раздялата боли изгарящо, а всъщност
боляха устните във тъжно откровение.
Разминахме се и всичко беше същото... ...

На...
Не си ми длъжен с абсолютно нищо.
И аз, за щастие, не съм ти длъжна.
Посоката превърнахме в окръжност,
домът - във клада (вместо в огнище). ...

Единствено пристанище тихо
при тебе намирам дете
мое мило момиче открито
мой пристан и мое сърце
Ласкаво кротко изслушваш ...

Разпиляна и влюбена
тръгвах към тебе.
Гледаше умно,
някак вглъбено.
Наречена беше посоката - ...

Разля се зад хълма
стопеното Слънце.
Убодох го с поглед,
а беше красиво.
Във алено пламна ...

Лепнеш ми, Страх! Лепнеш по мене...
Прогризал до кости беса.
Попиваш във вените, стелеш се по тялото
и не бързаш да махнеш с ръка.
Оплиташ в коварните мрежи човечето, ...

Скъпа моя!
Аз знам, ти спиш сега,
затворила клепачи уморени.
Но знам, дори в съня си
се тревожиш, ...

Достойна си
във полет
да се слееш.
Сама да породиш във мен
страха. ...

Самочувствие с липса да стъпя
е по-зле от напразно:
като имаш под пъпа си пъпки,
защо ги показваш?
... Този довод го зная – принцесите ...

Усмивка плаха. Поглед чист.
Звездиците във него греят.
Косите - бляскави лъчи,
откриват мъдрото й чело.
И като Фея в странен свят ...

Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...

Гореща си. И моя.
И моя си. И чужда.
Изливаш в стъпките ми писъци,
изгаряш вените ми, дъхава.
Разголени под плискащото слънце, ...

Лежиш на леглото в бялата стая
и мирис отровен пропълзява към теб,
и хиляди мисли напират в ума ти -
отнемаш частица от себе си,
погубваш душата на неродено дете! ...

Нахално налети, зърната на грозде
улавят със ласо очите ти,
и овалите топли на праскова
те примамват да вкусиш
от сока им... ...

Самички двете си седяхме
и нашите момчета ний видяхме.
Не искаше при нас да идва Слави,
но Димитър точно туй направи.
Дойдоха те при нас веднага, ...

На демоните бе им леко
да дишат в своя пъклен свят.
Но моите от ужас стенат -
аз бях товар за моя ад.
Избягаха! И дълго молих ...

Музиката в мен
Слушам музиката и си представям теб,
и ти като нея си нежен
и сякаш галиш ме с очи,
и искам тя никога да не спира да звучи, ...

Ти не разбра, а когато се съмна,
аз си отидох и нямаше нищо от мен,
аз в другата нощ ще се върна,
да мине само и този дълъг ден.
Ще ти нося вода от морето ...

>>>> Иззад пердето,
>>>> рано-рано сутринта,
>>>> рошав лъч
>>>> протегна се до мен.
>>>> Съня ми топъл ...

Нека разкажа тази история, преди да бъде напълно забравена...
... Кратко позвъняване... един засмян глас потъна в мрака. Една усмивка умря завинаги; едно сърце бе спряло да бие, друго беше разбито; една сълза замръзна, друга се изгуби някъде по пътя...; един спомен увяхна, друг изстина; един задавен ...

Преславният наш град
На пръв поглед Преслав не може да те привлече с нищо друго освен с миналото. Една главна улица, няколко магазина, хотел и малък парк - такъв в общи линии е средният вид на което е да е наше малко градче. Това, съгласете се, не може да предизвика нито особено любопитство, нито ко ...

Нима си тръгваш?
Толкова логично!
Зад себе си затръшваш пак вратата,
по стълбището бързите ти стъпки
отекват бавно в тъмнината. ...

В сърцето си те носих
и в своите мечти,
и вярвах, като мене,
че ме обичаш ти!
Една измяна тайна ...

все засича
скапаната запалка чес
и клечките са мокри мамка му
шибаният дъжд не спря сто години да вали
подгизна ми мълчанието ...

Рисунка
Пръстите ти нежно ме рисуват -
лице, очи и рамене...
А устните ти сякаш пишат
по мене с обич, без слова. ...

Днес не е този ден... не е моментът... не,
и най-добре ме изхвърли с боклука... пред вратата.
Ще остана тук... на плочките ми е добре -
имам слънце, имам хора, и вятъра на свободата...
Недей да стреляш - в пистолета има чувства, ...

Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...

Живот - като цвят,
любов - като мед,
от нищо поражда се,
от всичко умира...
тон, който душата ...

Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...

Циганката на Равел
Със сигурност излезе
от чергилото
на спрялото край извора
пиано ...

Бързо в
Ъгъла, ей там
Разрови, костите ми
Зарови, после
Изчезни и ...

Душата ми е сляпа за света,
сърцето ми е обгърнато във самота.
Очите си затворих във вечността
и угасна навеки за мене любовта.
Устните студени, не мълвят слова, ...

^удоволствия^
^
Калта по обувките засъхна.
На сутринта я обявиха за скулптура.
^^ ...