Прости ми!
Искам да се изповядам!
Във мен е цялата вина.
Прости! Да знаеш само колко страдам!
Платих аз най-високата цена! ...

В няколко мига,
посипани
с дъх
на
крайпътна ранимост, ...

Влюбване...
Някой нещо
тихо ми прошепна...
или... трепет бе
от влюбени върби, ...

Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив. ...

Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...

Любов ли е, когато прилича на измама?
Лъжа ли е, когато даже думи няма?
Страх ли е, когато скачаш в пропаст, яма,
с кратък надпис: "Свят за двама"?
Лудост ли е да мечтаеш тайно, скрито, ...

Стоиш на прага със вина в очите,
измъчен, плах, до болка изтощен.
По пътя са загаснали мечтите,
с които тръгна, ярко озарен.
Белязало е времето лицето, ...

на думата
бившприятел
най-трудно
е
да ...

Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...

Сцена І-ва и единствена
Влизат оплаквачките
О, сладка бях
и сочна, и красива,
разцъфнала, сред дивите цветя, ...

За теб, Любов!
Сякаш те познавам…
Още преди да те срещна…
Някак за теб изгарям…
Като дума изречена, гореща… ...

Липсваш ми
И в очите на другия пак тебе виждам.
Как тогава да те забравя!
Всяка нощ сънувам,
как усмивката ти ме озарява. ...

Ден на победи.
Милиони, милиони победи,
за всеки убит по една.
Ден на завети
и спомени, спомени бледи ...

Зная, че е рано още, зная,
разбирам го, не ще и отрека,
но чувствам аз, че се нуждая
от любима, милвана ръка.
Зная, че не съм порасла, зная, ...

Усещаш ли трептящо време
как изминава час по час?
Усещаш ли - душата стене
с измислен и разтърсен глас.
Душата иска да ми каже, ...

> България - една помийна яма за младото поколение
Накъде върви държавата ни? Как ще изглежда животът ни тук след 10 или повече години? Ще имаме ли възможноста да създадем и възпитаме една достойна младеж? Аз мисля, че не, колкото и черногледо да звучи! Страната ни е прекрасна: прекрасна природа, пт ...

Има толкоз неканена болка...
Има толкоз нечакана смърт...
Всеки миг е подарък... (До колко?)
Всеки миг е посока за път...
Непрежалени пият съня ми... ...

Островът, който реката дели на ръкави...
на пост край града е - крепящ се все още
от Ботева слава, утихнала през вековете
в кораб стар, венчан за тихо пристанище.
В острова, където замръкват чакали... ...

Не ме вини за туй, че те обичам,
не ме вини за туй, че ме боли,
но любовта не пита нито дума,
връхлита тя с боен вик.
Не ме вини, гърба си не обръщай. ...

Душата ми израсна в тези дни.
Духът ми е свободен като птица!
По-малко вече старото боли,
а новото ме учи да обичам.
Усещам аромата на света ...

>>>>>> Поглед
>>>>>> с цвят на есенна трева -
>>>>>> измъчвана от жажда,
>>>>>> препила с вода.
>>>>>> Поглед, ...

Тази вечер пак няма луна,
пак звездите зад облак са скрити
и лишени от лъч светлина,
тихо взират се в мрака очите.
Бавно стеле се синя мъгла, ...

"Добрата фея" -
кой не е мечтал за нея?
Тя е част от моето детство,
от мама добро наследство.
Като малка на милото мамино рамо ...

Дойде... усетих те... трепна моето сърце,
почувствах те и близък, и далечен.
Виждах, че си тук, да те докосна, исках, с ръце,
но ти си все по-студен и безсърдечен.
Изгубих те, без да съм те имала дори. ...

В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади, ...

Аз съм чичкото с гола глава и огромен корем,
който кара колата, взема парите
и, ръфайки баничка на прага на нощ или ден,
все не сколасва да си короняса зъбите.
Аз съм таткото, който изхранва три малки деца, ...

Целувах те,
прегръщах те,
треперех, когато те съзра.
А ти от мен странеше
в голямата тълпа. ...

Дълбока вода
Като пристан съм, казваш.
Аз съм дълбока вода -
непребродена.
Прозрачната ми примамливост ...

Приближи се, амазонке ненаситна,
изгаряща от страст да бъдеш любена.
На теб ти трябва хапка апетитна,
за да бъде в теб жарта пробудена.
Готов съм да опитам колко си гореща, ...

Усещане за самота
Сам си,
наоколо са четири стени.
Котката заспала на дивана,
а навънка дъжд вали. ...

Каменни обръчи,
душата загърнали.
С усмивка гротескна
към нищото тръгнали.
Дебели желания - ...

Гледам непосилно в тавана
и там изниква твоя лик.
Дали от мен си призована
или беше по-преди от този миг?
Дали наистина съм те открил ...

Иване, родният ти дом, любим и стар,
стои си нейде там, над Ловеч, в село горе.
Иди спокойно! Даже и със троен катинар,
вратичката пред теб сама ще се отвори.
Бездомно куче ще се стресне в двора пуст, ...

Нека ти кажа
две думи...
Коя от коя по-грешни...
Позволи ми!...
Позволи ми!... ...

ТИХО БЛАГОВЕСТИЕ
В кънтенето на катедралите
и блясъка на цитаделите,
в божествения мрак на криптите,
край кървавата скиния на пророците ...