Какво се промени за толкова години в България, нищо. Все повече младите напускат родната ни държава и отиват да работят навън. Защо ли!?
Защо тук не се цени таланта, няма морал, има огромна простотия. Тъжна история. Скоро попаднах на едно момиче, което има огромен талант, рисува модерно и знаете ли ...

Отиде си завинаги от моя свят,
без даже думичка за сбогом.
Избра ти своя път, а аз
останах в тъмното с тъгата.
Но може би така е по-добре - ...

На Митко
(по случай нашата годишнина)
Очите ми са пълни с твоя образ,
мечтите ми - със твоите мечти.
Дори не помня времето без тебе, ...

СЪМНЕНИЕ
Дали е вярно,
че по-добре е късно
да изживеем
неща значими, ...

Агресивно
(за баща ми)
Без смисъл изпълни се душата,
без баща - загубата рана отпечата.
Няма щастие за човека без бащата. ...

Огорчен огорчена разбива
и на прах прави този наш свят,
човек непознатия разбира,
а пред кръвта извършва грях.
Но... разбирателство? Какво ...

Лятно настроение...
И кестените пак са нацъфтели...
събира лятото
в очите ми сълзи...
и тичат ...

''Нещо повече''
Избраница за мен аз сега си търся -
жена, която всички качества
да си има и моля те едно нещо само -
не казвай, че все още не е родена ...

Почувствай ме
така плах и самотен.
Докосни ме, ако можеш,
но аз съм само спомен като теб...
Ние не избрахме да бъдем такива ...

Нямам много място тук
между Големите! Поклон дълбок,
таланти... Но пък всъщност,
заради вас посмях дори пред себе си
да си призная... как сама се чувствам... ...

...
Да можех да изтръгна сърцето си,
за да не боли...
Да можех да пресуша очите си,
за да няма повече сълзи... ...

Слънцето е някъде високо
в безкрайния син небосвод.
Вятърът леко пудухва,
а сърцето отново самотно
съществува без дори едничка цел. ...

Изтри се дрешката
и вятъра пропуска.
И ирисът ми даже изсветля.
Забива се във него спусък
от дълъг вопъл на нощта... ...

По-невинен от бесило,
по-прекрасен от лъжа,
по-нежен и от шило,
по-спокоен от смъртта...
Вземаш цялата ми сила, ...

Следи от сълзи по небето се стичат -
ти помни, че небето плаче,
заради мен, заради любовта ми.
Малко време ми отдели,
за да кажа направо в очите ти ...

Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...

Моля те, никога не забравяй за нас!
Не забравяй за нашето време -
единствено, вечно, вълшебно.
Не забравяй за нашите мечти,
изпълнени с блян и надежда. ...

Все тебе търся. Как да те открия?
Ти ли си това? Или не си?
Ще дойдеш ли при мен като магия
най-тъжния ми път да осветиш?
Ще дойдеш ли? Или пък аз пред тебе ...

Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят места ...

(разказ в три погледа)
Действащи очи:
Ляво око
Дясно око
„Две хубави очи. Музика, лъчи.” (как пък се вмъкна този цитат на П.К.Яворов) ...

Тъжен свят -
без щастие и радост,
тъжен свят -
убита младост.
Изгубена душа ...

За тази любов ли чакаш -
още преди да я намериш, знаеш коя е.
Чуваш я в нощните мълнии
и поройни дъждове,
съзираш я в изгряващото слънце ...

Мила моя мамо,
ти си ми в съня,
спя на твойто рамо
чак до сутринта.
А когато аз съм болна, ...

Затварям се във себе си -
черупка.
Затварям се,
не можеш ме съзря.
Не чукай на вратата ми ...

И ще запазя всеки миг със теб,
дълбоко в мен...
И ще те пазя като вик,
дълбоко в мен.
И всяка болка ще проклинам, ...

Есеният ден вали пред мен,
погребван от листата на загиваща върба.
Самотни хора отминават,
студените думи на вятъра нашепват за бяла красота.
Още ден и ще побелее пак нощта, ...

След 45 години
Безспир летят годините,
връстници мои скъпи.
Отминават дните ни
с бързите си стъпки. ...

Събуждам се бавно,
сладко,
като котка протягайки се -
държа очите си затворени,
знам, ...

* * *
Сиво и скучно е - не за любов.
Точица вяра в очите ми - нежно-мъгливи...
Тръгваме - без благослов -
и се чувствам щастлива. ...

„Да се поразходим? – попита Катрин.
„Единият крак пред другия – отвърна той – през поляни и мостове...”
„Дългият път към вечността”,Кърт Вонегът
Плисъкът на вълните
Почукване? В този час? Тя отметна завивките на леглото си и с мудна и сънена крачка тръгна към врата на стаята си. Живееше в един малък ...

Бях там,
в тясна прегръдка на среднощен сатен.
В акорди
на небесна соната обляна видях те.
Бях там, ...

Липсва ми дървото,
липсва ми комина,
липсва ми кушетката ти,
сбутана до скрина.
Липсват ми очите ти, ...

Аз искам тази нощ
да бъда с теб,
да галиш моите коси,
да ме докосваш
тихо със ръце, да бъда галено дете...

… на Дядо
Незнайно как... но всичко свърши...
сълзи, умора, болка и тъга...
Земя...
Земя широка, безпощадна... с гладна пръст... ...

Защо на всеки кръстопът упътващи табели има?!
Нима ще се загубя - сам сама, вървейки собствения път?!
Ако искам с други да се пошегувам, наопаки табела ще обърна.
И онзи, дето идва ми е в гръб, грешно ще поеме търсения път...
Тогава аз каква излизам?! В съдбите чужди се набърквам? ...