Необятният космос е тъмен,
а животът от мънички точки проблясва.
Пътят към теб
е криволичещ и стръмен,
но в ръцете ти нежни, ...

Здравей, Живот, в студена зима
ми стига огънче да има.
В сърце, във вени да блещука,
напук на ледената скука.
Какво, че вън е заледено, ...

Тиха е този път сутринта,
аз неподвижна, спокойно лежа,
върху мойте черни тревожности,
вплитайки една подир друга възможности.
Нощната "смяна" изниза се, ...

Тя:
Казах ли ти...? Вече се омъжих.
Да за този, с който ме видя.
Вместо бяла - черна рокля сложих,
но той за теб, така и не разбра. ...

ПЪРВА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Вятър блатните папури с два шамара прекатури.
Сам-самин под върбалака стар жабок заквака.
Дъжд над сухите тръстики метна копия и пики.
Връз къртичите хралупи щърк краче пречупи. ...

Доживеем ли… април,
ще се втурна да продавам
моят глас, така немил,
срещу кинти ще го давам.
Ще му сложа топ цена, ...

Напъвам се, напъвам се да съм поет,
тъй както драпа и прасе по лед,
фалирал комарджия за късмет,
чревоугодник за богат банкет.
Пияница за липсваща ракия, ...

Снегът ме обича,
затуй е дошъл.
Било март? Отричам!
Не искам акъл!
Акълът ми стига ...

публикувано 20 февруари
Отишли много интелектуалци, политици и прочие светски персони да гледат първата вечер представлението на Малкович и Ингеборга и не щеш ли, пак излагация. Поднася се букетът от кметицата на София Йорданка Фандъкова и започва някакво грозно освиркване на букета от врагове на Фа ...

Звездите ще светят с моите очи,
тишината ще говори с моя глас,
ще пожелаеш да не бъдеш ти,
защото там ще бъда винаги аз!
Всички пътища към мен ще водят, ...

Не ще можеш тази нощ да заспиш
сам в леглото голямо.
Ще стенеш, ще се въртиш,
ще кълнеш до девето коляно
във моя род всички жени, ...

НАГОРЕ И НАПРЕД
Химн на ФК Интернационал Горно Дряново
О, Горно Дряново!
Напред до пълната победа!
О, Горно Дряново! ...

КОРЕНИ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Думите нарушават мълчанието,
послушното страдание и тишината.
Защо ме питат ...

Неписани закони
закон 60
Който иска честно да стане богат -
остава приведен и гърбат!
закон 61 ...

Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...

Нека в хармония се слеем ние,
нашите души да облагородим,
зло далеч да бяга, да се крие,
с нежността да се преродим!
Ти си тъй добра и мила, ...

Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и ...

Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла, ...

КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи, ...

Един монах от Охрид града
на свещ редеше свойте слова.
От ранна утрин до късна доба
и Бог направляваше неговата ръка.
Учеше младите той на четмо и писмо, ...

Гледаш ли отново тези двама,
Които нявга движеха с теб.
Блика ли отворена рана,
Някъде загнездила се в теб.
Светят ли им погледите щом се видят? ...

Загърбих ли всички мочурища по пътя си?
Прелетях ли над всички зеещи бездни?
Вървя безгрижно по отсечка последна,
без да знам очакват ли ме завои остри.
Или ще пристъпвам по звънки струни. ...

Сърцето ти бие учестено.
Усещаш сълзите в очите си.
Това си ти.
Това е твоята болка.
Това са твоите вътрешни гласове. ...

Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...

Право куме в сляпото око...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...

Пише ми се кратко,
пише ми се бързо,
докато излитам
аз като отвързана.
Мигове събирам ...

Не знам, защо тогава ти не ми прости?! Нима за всяка грешка, невъзможно е да се прости?
Нима безгрешни сме на този свят...?!
Как да простиш в душата ? Някой трябва ли да те учи? Нима е нужно това като "учение" да се случи?
Застани пред огледало, не кривото мило... А правото!
Пред него лъжата, не вир ...

Песента на лебеда
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...

След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...

Вечерна среща
В една дъждовна вечер пред камината, със черния отвор – врата към Ада,
Отпивайки от чашата със вино, под звуците на цигулка от Вивалди,
Зачел се бях във стара, прашна книга, с пожълтели страници, забравена отдавна.
„Търговецът венециански“, витаеше все още между нас, по- жив от всякога ...

Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво, ...