Глава 21
Звездите вече се показваха над обкръжения Петроград. В небето над града нямаше нито един облак. Вечерта беше чудесна, леко прохладна, а тишината около и в самия град смразяваща. В града всички очакваха скорошната първа атака към града. Мракът настъпи. Войниците на стените на града чакаха не ...

Човек може да лети. Лошото е – не нагоре…
Хххх
Човекът-гайда – кух и шумен…
хххх
Сядам уморен на пейката пред пощата. Минава чистач, бутащ голяма кофа за боклук, където изсипва отпадъците от кошчетата. Казвам: ...

Мария съм – онази съм – най-първата,
сина си с много обич го люлях.
Разпятието, тръните и кървите,
платиха изначалния ви грях.
Мария съм – онази съм – избраната, ...

ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада, ...

Х А В А Й С К А П Е П Е Л
Пепел черна,хавайска потрепва
и на талази се носи над океана,
скрит в нея Демон зловещо нашепва:
"От Лакайна пепел само остана." ...

Любов да имаш споделена, това късмет е не съдба.
За тебе друг живота си да дава, за него ти да бъдеш сродната душа.
Живота със усмивка всеки ден да го изпълва, сутрините зарад него да се будиш ти.
И пеперуди във стомаха ти да пърхат, за същият човек да си единствен ти.
Да бъдеш ти обичан повече от в ...

Стая. Вечер. Пердета.
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...

Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...

Ако Мария си обичал
Посветено на всички жени с името Мария
Ако Мария си обичал,
не си напразно в този свят живял.
Ако в Мария си се вричал, ...

Голяма Богородица е, а навън вали.
Звъни църковната камбана.
Лятото преваля, живота наш и той, нали?
Под летния дъждец вървим със тебе двама.
Ухаят силно влажните треви, ...

Нищю Малопищев оглеждаше стройното си 50-годишно телце в огледалото. Тъкмо си беше облякъл новото спортно трико, поръчано от най-големия и реномиран интернет сайт. То беше дошло в едно с протеинов прах, протеинови барчета и хапчета за потентност, но тях щеше да пробва по-късно. Оглеждаше се с нескри ...

В ТАЗИ ЛЯТНА НОЩ
В тази лятна нощ наблюдавам луната,
заприлича на резанче диня.
Съблазнително близко е, бих желал да отхапя
хапка свежест след горещия ден. ...

Музика кънтеше от всяка улица, от всеки дом, магически увеличена, за да я чуят дори Боговете. Миризми на улична храна, идваща от стотиците новоизникнали сергии. Весели детски писъци, носещи се от още по-многобройните маси с различни играчки и магически джаджи. Много от търговците дори не си бяха нап ...

Когато изчезне любовта завинаги ,
след това ще има пълен мрак .
Да пеят ще престанат птичките
и всеки ще ти бъде враг .
И без усмивки ще са хората ...

Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх. ...

След залез слънце и настъпващия сумрак двамата специализанти лекари бързаха да довършат финала на зададената им тема за утре. Усърдно продължаваха да работят и изпълваха неусетно с химикалката белите листа. Някой почука на вратата, техническия сътрудник се беше сбогувал с тях. Тогава кой ли беше по ...

Народът ни -
презиран...
Възходът му -
неспирен!
Земята ни - ...

Който обича,
прощава горчилките
и ги забравя...
Който обича,
преглъща обидите ...

колчем
нараняват - се
от Бог отдалечават

Дядо ми ми купи куче
даже без да подозира
колко зле ще се получи
и ... започна панаира!
Баба ми му каза строго: ...

НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене. ...

ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...

Главата на бай Киро беше вече на милиард парчета и все още го цепеше. Ех, да имаше…
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в ...

Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата, ...

Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...

РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...

Ако този текст беше писан преди 10.11.1989, сигурно щеше да ми бъде направена забележката, че не съм написал «партията» с главно «П». Тя тогава наистина си беше единствена, ако не броим десетпроцентното постоянно присъствие на БЗНС.
Както и да е. Ще разкажа един случай на разглеждане на характеристи ...

Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде приятелско рамо.
Ще гледам и ще търся красоти, ...

Подарък от Господ си ти, радостта през пролетта,
звездите на лятото, уюта в есента, лъчите в зимата.
Понякога си като вятъра, понякога си като огъня,
ти си къшея хляб и глътката вода, въздуха си ти.
Когато се усмихнеш и засмееш, душата ми ликува. ...

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...

Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.
Детство пусто за миг
се завърна. ...

Продължение следва
Оригинален текст
Глава пятая
Индейцы с Реки Утренней звезды
В прежние времена обезьяны были как люди, и именно им принадлежали каменные топоры. Кото, макисапа, фрайле и гуапо — все они были людьми. Потом кото вымазал ладони черной краской уиту и превратился в обезьяну. фрайле испа ...