в една страна на
свръхразруха доблестта
е (в) трета глуха

Гостенка
Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,
а колко дълго аз те желаех, теб чаках.
Със слънчев лъч ме събуди сутринта,
отиде си студената зима, аз те дочаках. ...

В градския транспорт при внезапна спирачка жена залита, при което настъпва мъж с острото си токче, нанася му и свиреп удар с коляно на едно беззащитно място, забива чадъра си в корема му и за капак, го фрасфа яко с глава по носа.
Съответно следва извинение пълно с разкаяние.
- Извинете, господине, н ...

Пешо е сготвил, изпрал, прострял, сега мие чиниите.
Има време и е удобно за размисъл.
Днешната тема – феминизмът…
хххх
Жените рядко напускат мъжете си. Биологически закон – защо да губят гостоприемника? ...

НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА
... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура, ...

Животът ни
е толкова объркан
И лутаме се като пеперуди,
затворени във някакъв буркан
Света го виждаме ...

Изпод вежди свъсени яростно надничах.
Докрай всяка мисъл без свян разсъбличах.
Отражението свое в двубой призовах.
Отколешен противник в него припознах.
На дуел го предизвиках, за да го разпна, ...

Висока летва,състезателя е нисък...
А стомаха скупчен е във страх!
Молитви в мозъка се гонят
дали не се надскочих пак.
Сърцето мира ми не дава. ...

Със стъпки нежни в живота ми се връща
тя, сияйна, с капки дъжд и отрупана с цветя.
Сърцето вледенено бавно и с любов прегръща
свикнала в живота ми да носи светлина.
И хоризонтът пред очите ми разстила ...

Забавих се
„Самоизмислям се върху криле на пеперуда
понякога когато не вали” Бети
Исках
да си тръгна по светло... ...

Отключѝ се, сърце, отключи!
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи. ...

/Спомени от тоталитаризма/
Буквално преди дни научих, че е починала дъщерята на Рада Александрова - поетеса от времената на тоталитаризма. Бог да прости покойницата и моите съболезнования за Рада. Всеки има своите трагични мигове в живота, които са повод да преосмисли житието и битието си. Да си при ...

ЖЕНА ЗА МИСЛЕНЕ
Излъжи ме красиво, че още си влюбена в мен.
Ще повярвам на твоите, толкова хубави, думи.
И, додето ти гледам прекрасната рокля от лен,
ще мълча, по-загадъчно даже от древния Руми. ...

Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите. ...

Той на добитък прилича,
доброволно глава накланя,
парàта само го привлича,
познахте ли го - бай Ганя!
Честта отличава човека от скота, ...

Днес, е добре да направиш
някой, когото обичаш, щастлив!
Да му протегнеш ръка без прегради.
Да го приемеш, като скъп и любим.
И тъй като най-близко си ти до нещата ...

НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО
... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен, ...

Понякога се чувствам, като кученце,
когато ти си някъде до мен.
Оглеждам ти краче, ръчичка, дупенце,
и някак си се чувствам разтопен
от нежност, за която думи няма, ...

Тя не носеше грим или някакво фино червило.
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...

Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...

И фигурка, след фигурка се ниже, животът ми изящен филигран,
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.
В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух, ...

Честита пролет, Пролет! -
Днес ти честитят,
които виждат в тебе
Любвеблагодат!
Честита да си, Пролет! - ...

И когато косите
Със златен оттенък
И очите сини
Със сива мъгла
Допрат се до кожата ми ...

Тихо, кротко вървя под дъжда
С надежда да измие моята тъга
Лицето мокро е, тежи ми любовта.
Сърцето счупено е, но не мога да спра.
Връщам се при теб, макар и да се давя ...

По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...

Човешкото стадо се въртеше около потока. Гората ги плашеше, поляните бяха останали голи – всички възможни плодчета и корени бяха обрани, стадото диви овце гледаха подозрително, а овните тропаха с копита, там зад бившия зелен пояс понякога надничаха зловещите муцуни на хищници…
Пък във водата се мярк ...