Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389K резултата
Старчето на детската площадка
СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...
Да можеше със твоите очи
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
Какъв човек! Какъв боклук! Проядена дантела!
Свит в своето русло, ръждясала табела!
Самин, кат куче! Вие в полунощ! Плаче му душата.
Характер лош. Напусна си деца, жената!
Съветник в дом с алкохол приятел. Предател може би! ...
СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...
ЕВОЛЮЦИЯТА НЕВЪЗМОЖНА
Из мраковете таласъмни след мълниите заваля.
Потоп по скатовете стръмни и върху пустите поля
И сетих как над мен коварно замряха жълтите листа.
И в моя циферблат навярно стрелките Господ превъртя. ...
Вятърът се усили внезапно. Носи прах, клони, листа и всичко каквото намери. Ще се скрием ли на завет, или ще останем да гледаме и се възхищаваме на величието на природата. Аналогии много. В човешкото общество е същото.
Старият свят се разпада. Разпада се толкова бързо, че отломките му падат по глави ...
Дори и Рики – странен мълчаливец –
следеше дългокраките мадами
по плажа с поглед вял. И саможивецът
усети, че са те в семейна драма.
Полина се престори на вглъбена ...
Душата ми, когато те намери
в едно небе, изпълнено с любов,
ще плачат с мене облаците бели
от щастие огромно – вечен зов.
Не се страхувай, обич донеси ми, ...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...
Елизабет седеше облегната на възглавницата в леглото с разтворена на колената си книга. Бе една от новите, които купи днес. Вече бе стигнала до шестдесета страница, откакто се бе върнала от Рамая, но нямаше спомен да е прочела и едно изречение. Не помнеше и да е изгризала палеца си до кръв, но го от ...
Всяко лято пристига с безбройни надежди.
Юни къпе в зелено изящните стройни жита.
Пак сърцето вълните на вятъра кротко съглежда,
как пробягват по горските хребети вал подир вал.
Юли, с тогата синя безбрежно наметнат, ...
БЪЛГАРИЯ Е ЯЛОВА ХРАНИЛКА
... дали защото лятото си тръгна, и – да се върне нявга, обеща? –
търкулна се над мен Луната кръгла с надежда да обиколи света,
и аз проводих своя чорлав залез на хълма с подивелите треви,
в небето се подписах с показалец и пожелах си – карай, да върви! – ...
„Август е следобедът на годината“ – Георги Господинов
Моят август натежал е от слънце,
по - жарък от нестинарска пътека.
На деня по дългата сянка се спуска
изживян, осъзнат, мимолетен. ...
Облякох тази вечер малка черна рокля.
Помниш ли, че за годишнината ми я подари?
Гримът ми беше лек, усмивката широка,
с приятелките се надявах да танцувам до зори.
“И аз с приятели ще бъда“ в слушалката ми каза. ...
Димо лежеше върху вмирисания нар по гръб, забил поглед в тавана. Буря от негодувание бушуваше в наранената му душа. Мислите в главата му летяха една след друга като подгонени от вятъра облаци. Какво се беше случило? Каква е причината, та трябва пак да търпи милиционерските или по новому полицейските ...
Дъждът вали, целува я. Примрялата
земя под него пие, до насита.
Дали любов е? Сигурно. В началото,
за края буреносен и не пита.
Топи се и под устните му, нежните, ...
Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...