Гълъби, гълъби бели,
преди да сте полетели
към палатите царски,
я ми кажете другарски -
таз хубавица в палата, ...

Бедрата ти са брегове
между които ми се плува.
Дълбочината ме зове
(а и така ми се целува)
Допуснеш ли ме между тях ...

През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова ...

Пред мен стои образ, който не познавам.
Образ, който вика, който наранява.
Думи тежки казва без да мисли, без да спира.
Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.
Не капят. Никъде не искат да отидат. ...

Огледало, Огледало,
с времето изсмукваш ти
и емоции изцяло,
и телесните черти!
На промени отразител, ...

Не лъже огледалото... О, в него
виждаш своя образ променен.
Сърди се суетното ти его,
че тялото на времето е в плен.
Натрупвайки се безпощадно дните ...

Огледалото сякаш беше вампир - изсмукваше всяка негова сила. Усмивката му я нямаше вече.
Той се оглеждаше в огледалото дори и , когато спеше, астралния му дух се прокрадна в тъмното и онзи вампир отне и него.
Тогава Георги стана от леглото. Отърси се, малко и взе телефона : "седем неприети, Луси" то ...

Змията слепок или още – медянка,
не вижда във всеки сезон.
Каквато да сложиш пред нея примамка,
лежи като мъртъв, сух клон.
Но в дивната нощ срещу Еньовден чудо ...

– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...

Днес съм само отсъствие.
Отсъствам от себе си,
от ненужния свят,
от мислите на другите.
Предчувствие без опора ...

несъвместими
са лъжа и истина -
и... неделими

душà
се г`ърби
докато не си
се на душегърбѝтеля оз`ъби

Но сцената - със Оскар във ръцете
застана мъж от нашата страна.
На пук, на всички родни мекерета
светът го аплодира вечерта.
За Грозев - в залата стояха прави ...

Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…
Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехв ...

Далеч... далеч, през три морета,
след триста урви и скали,
там живее днес поета,
но вече думи не реди.
Каквото трябва ни е казал. ...

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СИ МЕЧТАЯ
От всичките държави на света
една е на сърцето ми любима.
В пресветлото ѝ име ще чета! –
световната Любов, доде ме има. ...

(превод от португалски език)
Жозе
И сега, Жозе?
Празникът свърши,
светлината угасна, ...

ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА!
Когато "Лека нощ, деца!"
ни пожелава Господ вечер,
а най-щастливите слънца
от нас са все така далече, ...

Пролет,
зимата те благославя
и да си Любов -
те насърчава!
А и лятото ...

Прекърши се последния ѝ звън,
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб ...

Задръж любовта ми, не я отразявай
обратно към мен и не се впечатлявай
от жалкия стон на моите вопли
за лъч на взаимност. Тя нека те топли!

Позна ли ме
Позна ли ме, че съм различната -
от обич и вълшебство и от щастие,
позна ли ме с Душата си прекрасната,
как ухаем на любов от съпричастие? ...

ВЪЛЧИ СВЯТ
... дали добър бе – или лош, за мене стиснал два юмрука,
скиталец късен тази нощ на портичката ми почука,
отворих му – и го познах, мой брат по ужас, скръб и вопли –
и той прегърна ме без страх с Надеждицата – да се стопли, ...

И нивичката чужденци орат,
и никнат само троскоти и тръне,
и вместо вол – народ превива врат,
и под ярем покорно пак се пъне.
И вечно чуждоземски ураган, ...

В заблуди си живее тоз народ
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега – ...

Когато някой ме нарече поет
се обръщам той да не е зад мен.
Пиша стиховете си не съм напет
и раздавам ги на хората всеки ден.
Когато поет ме нарече друг поет, ...

Болест сломи ме. Отново.
Болки тежат ми. Червени.
Чувствам, че сякаш отрова
плъзна из моите вени.
Бързо гласът ми изчезна. ...

Когато силно вярваш в Любовта
Дали тя ще те споходи.
Когато имаш само една мечта.
Мечта Любов.
Дали тя ще те докосне. ...

Природата вън се възражда,
топло, приятно е в сърцето,
за светъл идеал нова жажда
отправя взор към небето!
Нека дойде пролетта приятна, ...

Не разбра защо тя спря да му пише. Не получаваше отговори, в началото се опита да си спомни с какво я бе обидил. Тя тръгна вечерта след бурната любов, усмихвайки му се, разстлала раменете с красивите си коси. На другия ден - мълчание... Звънеше, а телефонът бе изключен. Недоумяваше, смесица от трево ...

Заваля дъжд и въздухът замириса на пръст. В началото ръмеше ,но постепенно се усили и се превърна в огромна буря. .Небето почерня и от него се чуваха тътени. Вятърът беше толкова силен ,че дърветата се превиваха .Стойна се затича бързо към дървото под което беше оставила рожбата си насред полето. Чу ...