ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...

Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...

ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...

През лятото на мойта младост
на село с дядо и със баба,
във дни на несконечна радост
открих магията на хляба.
Пекар бе дядо – симидчия, ...

ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...

Вдигна ме синът. От хубавия диван. И ме командирова до София. На път тръгваха той и внучетата. Да ги разходи, да им покаже туй-онуй. Защото са видели само Краков, Варшава, Мадрид и други малки градове.
Аз –като гид. Макар че трудно виждам и съм живял в сторлицата преди половин век точно.
Е, отскачал ...

Та, както споменах, експедицията беше двудневна. Ден, нощ, втори ден. Тоест – някъде трябваше да се спи, защото децата са още неопитни и няма как да издържат нощта в някой бар. Пък и аз отдавна съм излязъл от форма, а синът се бои от жена си.
Затова предварително синът направил резервация. Някъде си ...

Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...

ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...

блажени
свише всички
рожби и благословени

Стана така, че
страната на ЗЕМНИЯ РАЙ
пак да плаче,
но не от възторг - а от
горест и спретнат ѝ мрак... ...

Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...

Никоя друга, защото не съм някой може би и никой
съжалявам, казах много, което не го мислех истински
имаш право да ме наказваш с това жестоко мълчание
малко ще да е дори заради лекомислието ми
Знаех, че ще съжалявам преди това да стане ...

Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...

Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...

Мравчо - черен сладуран,
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз` младеж, ...

Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...

Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя ...

От лунната светлина огряна,
душа пречисти ти, ангел бял!
Добра, бодра, весела, засмяна -
жадувам теб, прекрасен идеал!
Ти си просто цвят чудесен, ...

Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...

Видях метална птица
в небето да кръжи.
Голяма перка върху нея
не спира да върти.
Попитах татко как се казва, ...

Достигайки до просешка тояга, разбирам – милосърден е светът.
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...

Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...

Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят, ...

Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен. ...

През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован, ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 21
Едно синьо небе и едно лазурно море ни посрещат в един многовековен град на брега на Средиземно море. Ние сме на северозападната част на Италия, в областа Лигурия, където са живяли лигурите, племе обитавало тези земи много векове преди да бъдат завзети от римските легиони. Този ...

Тишу п’є втома,
Цідить, як каву –
Ось я і вдома,
Млію і тану...
Тану і млію, ...

По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято ...