9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...

На водопоя всички горски животни са равни. И принудително колеги. По жажда. Никой не посяга на ближния, даже не помисля, че хищник би могъл да скочи и превърне някое тревопасно в немного диетичен обяд.
Законът на джунглата е категоричен – извън водопоя прави каквото щеш. Или можеш. От началото на пъ ...

Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...

И я гледам!
Гледам я с толкова жадни очи.
Седи и твори... животът в шарени цветове.
Ръцете и се движеха грациозно, все едно не рисуваха върху платно, а направо върху въздуха.
И очите!Нейните очи...малко уморени но винаги силни и дълбоки - твори! ...

Който е краен,
мисли се странен.
Който е странен,
мислен е краен.

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери ...

КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...

Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...

Не е ли малко прекалено
икони, но във стихове, да пишем,
в които нашите фасони
с величие във думите да нижем?...
Раздаваме се безрезервно там - ...

Тъпче тревите конят с копита.
Пита – не пита, вода – напита.
Гривата – в пяна. Вода – мълчана.
Момини устни – къпини вкусни.
Вис – модроока. Вода – дълбока. ...

Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...

Лизи се усмихна леко и вдигна лице към него.
– И аз започнах да подозирам нещо такова.
– И ти харесва. – констатира с облекчение Сам.
Ръката му се вдигна към лицето й, отмести един невидим кичур коса и после я погали по бузата. За момент изглеждаше, сякаш ще я целуне и сърцето на Елизабет откликна с ...

Питаш ме
с какво е различен
от всички останали,
които обичах?
В тях се влюбвах ...

ПОТОКЪТ НА ВОДАТА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Ти можеш да се огледаш във водата
и не Ти трябва нищо,
за да обичаш… ...

Това записах на един дъх, днес на 01/05/2023г. - рожденния ми ден ,като сам си направих малък подарък.
Не мога да пея и приемам упреци за това, но толкова мога...но , пък мога да свиря и аранжирам неща...
Бъдете живи и здрави и само напред!🙏
Честит празник на Труда на всички българи!
Честит 1-ви Май!

Инструментал: https://www.youtube.com/watch?v=Yb93BcLoZ9Y

Композитор и изпълнител:
Иван Дракалиев
г.Москва
РФ
29/04/2023

Ти, княже, някога обединител беше,
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници, ...

Мислих дълго по този въпрос и най-неочаквано открих много свежо решение.
Всички съветски паметници в страната да бъдат спешно демонтирани, а после транспортирани до връх Бузлуджа и там нахвърляни един върху друг. Така връх Бузлуджа ще се извиси над много останали върхове и буквално ще ги засенчи.. Д ...

Не съм от хората който
изпадат лесно във тъга...
но вече ми омръзна да
живея във лъжа.
Болежки, смешки, грешки ...

(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хо ...

Скуката е застой-блокиране.
Да правиш не знаеш какво, по-точно не искаш.
Има обаче пътища, които в тялото се крият.
Очите виждат нещо, но ти да мислиш искаш.
Не стой да мислиш сега. ...

Не, не воювам. Няма за кога.
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.
Не съм Овен аз. Вече не бода. ...

Аз попитах свободния Вятър,
Как да бъда завинаги млад.
Отговори ми волният Вятър:
"Ти бъди като вихър крилат!"
Аз попитах Морето могъщо – ...

Сред светила безкрайно много
Аз строгия наш свят избрах
И в този свят обикнах само
Пътеки радостни и в смях.
Кога тревога и копнение ...

ДОМОУПРАВИТЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ
Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.
Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.
С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.
И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира. ...

От шубрака се подаде някаква рошава глава, след нея и голо тяло на един мъж, което се понесе в тръст към някъде си. Веднага ще си речете, че това е някой завалия след развод, пипнат на местопрестъплението любовник, който спасява кожата си или друга обичайна причина, но ще сгрешите дълбоко. Защото то ...

Чу се "мощен" бум
на самоковски друм!
Чу се "за беля",
някой "едва оцеля"!