В стихиите съм се родил -
от сънищата на вълните,
изплували от дебнещ хоризонт,
солени и отмерено сърдити...
изваяни от гибел и без брод. ...

Обичам да прегръщам всеки ден,
не ми е нужен ден да го празнувам,
прегръдката е просто част от мен,
към хора, за които нещо струвам.
Прегръдката е обич към дете, ...

...като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов
Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи.
Защото с тъмнината си приличаме, ...

Живота се държи високопарно
със хората и техните контузии
и все се разминава, безнаказано.
(Кой може да го съди за илюзии?)
Че ние сме умирали от жажда, ...

(Божествени напътствия)
Не тичай по чужда пътека,
накичена с рози през зима,
прокарай си своя, но нека
да минеш по нея с любим(а)! ...

Цветята нощем са зловещи,
защото нямат своя цвят.
Единствено звездите като свещи
огряват омагьосания свят.
Цветята нощем нямат име, ...

Късно ли е вече
закъснях ли днес.
Времето кога изтече,
сякаш пътников експрес.
Късно ли е да простя ...

Един угаснал светофар
отказва да напътства булеварда
коли
тълпи
препускащ свят ...

Така ми се ще да си замина
от лятото и неговата суета.
Да стана част от истинската зима,
сред суровата студена тишина.
Да бъда там далече със мъглите, ...

В Украйна… няма ток,
но тъмно е в Русия.
Там… мракът е жесток!
Мрак от простотия!
Отдавна там на власт ...

ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи. ...

"Свободата" етиката днес затри я,
истинските ценности кой ти гледа,
разврат, завист, пиянство, наркомания -
всеки ден злото удържа нова победа.
Много хора не могат да се обуздаят, ...

Уже двадцать первый век,
где разумный человек,
я искал его везде,
но не встретились нигде.
Вошёл в большие города, ...

Не е необходима важна причина,
за да даряваш топлина и доброта
да разсееш съмнения с истина
и да съживиш окрилена мечта!
Никой не ти е верен приятел, ...

Котарак бездомен в бежово и черно,
джентълмен огромен, но добър наверно,
в близката хралупа почна да нощува.
Беше понатрупал клонки той и шума,
топло да му бъде, вятър да не влиза. ...

Когато без надежда си останал
и търсиш път към лъч от светлина,
повярвай, че и Бог не е престанал
да ти дарява свойта доброта.
Когато в страх от болка си обсебен ...

СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ
Не знам дали достойно преживях
от Бога отреденото ми Време? –
дали не вдигах само шум и прах,
възседнал поетическото стреме? ...

Навън валеше самотата,
разтваряше се в нея вечерта,
докоснала със устни красотата,
донесла ѝ с целувка любовта.
Навън валеше и тъгата, ...

/сериен хорър/
Потръпнах в ужас,
заплаках с глас –
това бях,
вярно, ...

Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...

Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...

Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло...
Ран Босилек
Я кажи ми, облаче ле бяло,
мойто чедо, там дали е здраво? ...

Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчени ...

Не съм светица,
ала на доброто,
се старая да съм жрица
Да го пазя
и пламъка му да поддържам ...

Първият учебен ден е празник, който ние българите, а може би и не само ние, свързваме с първите наши учители. И разбира се, в това няма нищо странно и неестествено. Обикновено в такива дни усещаме онова специфично чувство на първите пориви за знание, спомените за първото ни училище, първите ни срещи ...

Откровено за мен
от
аар
И ако това не е нарочно
за втори път описвам пак душата своя ...

Разминах се с едно момиче,
разминах се с една жена,
и само моя е вината,
че сбърках златото с калта.
Разминах се с една жена, ...

Ела, дете мило, чудесно,
стопли изстинало сърце,
твоето е добро и честно,
ела, да сияе усмивка на лице!
Сред мъка и тревога ...

Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...

Д Р А С К О Т Е К А
Писалката - премързеливо се влачи
напук на това, дето чакаш от нея -
че има пред себе си бойна задача -
отново на белия лист да живееш ! ...

Синовете са наш'та опора
и надежда за бъдните дни.
Те ще пазят навеки простора
и завета на своите деди.
Синовете са наш'та заръка ...