Без цел и без посока останах в своя свят.
Затворена в кристална стая
между четири стени, блестящи.
Очи не мога да отворя!
Заслепена съм от непрестанна болка. ...

СЛЕД ДЪЖД
Как е различна гората след дъжд -
тежко висят уморените клони,
леко прошепват, сред тях вятър гони
и идва мирис познат изведнъж... ...

Колко хора са с моя късмет?! Даже прабаба помня.
Двете баби. И дядо - събирачът на смешни приятели.
Той ги черпеше с вино, издоено направо от пладнето.
До чешмата - три стола - капани, удобни за сядане.
Бяха цветни лицата им. С моите водни боички... ...

От децата се уча как да живея
Симона е слънчицето в нашето семейство. Ние всички я обичаме и боготворим. Всеки й купува лакомства, играчки, дрешки. Защо аз съм й любимка? Защото се държа с нея като с приятелка. И си имаме наши тайни.
Когато беше на четири годинки се влюби в сина на моя приятелка. Ст ...

Любовта ще спаси света и искрено го вярвам, че ще се получи. Но този преход не подмина и това. Той успя да промени дори и това чувство, съществуващо откакто свят светува.
Доскоро си мислех, че толкова дълго съществували са: Любов, Дързост, Красота и Лили Иванова (тя е наистина звезда), годините живо ...

Обичам!
Безусловно!
Безотказно!
Различностите твои неброими,
спокойствието - крайно безобразно ...

А моето сърце остана там -
във твоя град, на вашта гара,
където зърнах за последно погледа ти ням
с тъгата на лицето и грозната цигара.
Пародия голяма май трябва да рисувам, ...

В очите й имаше сълзи. Тя плачеше за него. Какво беше болката в този момент? Какво беше за нея любовта...? В тихия й глас пролича безразличие, тъга... Защо ли, какво ли може да й се е случило. Само тя си знаеше... Всички й казват, че е млада, че животът й предстои. Но думи напразни... тя утеха в нищ ...

Какво е да си сцена?
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече ...

Дрехите си мръсни ще оставя на земята, а душата нека полети.
Да се извиси над мрака... за да се преоблече в красота.
Да подаря цветя на всички светли души и да изпадна в екстаз.
За да мога да забравя за оковите на този свят...
Любовта да бъде моят живот, който да изживея до край. ...

Giannis Ploutarxos-Otan tha fevgis
Otan milas gia horismo
na me kitas sta matia,
gia na thimase tin kardia,
pou ekanes kommatia ...

Sonata Arctica - "Shamandalie"
In good old times, remember my friend
Moon was so bright and so close to us, sometimes
We were still blind and deaf, what a bliss
Painting the world of our own, for our own eyes, now ...

Пак се взираш с празния си поглед,
омалял и мрачен...
Твоите ръце, греховните,
пак обхождат ме, обаче,
го няма в мене онзи пламък ...

На спирката задъхана съм спряла,
макар и твърде да съм закъсняла.
За шанса, вече отлетял,
си мисля аз, какво ли би ми дал.
Преди да тръгнем с теб в различни две посоки, ...

За младите
знание,
за старите
уважение,
за талантите ...

Появи се внезапно -
като гръм от ясно небе
и обичта ми към теб не ще угасне,
дори сърцето ми да спре.
А беше толкова безличен - ...

за вятъра ще ти разкажа...
ако благоволиш да ме изслушаш,
стани, аз мога да покажа
ъглите, дето се е сгушвал,
живял е хиляди години, ...

Умееш ли да чуваш гласа и нощем
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...
Усещащ ли всяко недокоснато желание, ...

В агонията на умиращия ден
съзрях раждането на новата нощ,
а мракът, в ъгъла усамотен,
пробуждайки се, показа своята мощ.
В сълзите на малкото дете ...

Четири стени
Четири стени -
бели и задушни.
Между четири стени
времето ми свършва. ...

Ако ме обичаш -
пусни сърцето ми на свобода.
Нека повече да не плаче то
за една погубена мечта.
Мечта, в която беше и ти... ...

Дядовата къща
Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща. ...

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ
Както обикновено, щом наловеше достатъчно риба, обръщаше лодката обратно, за да може да продава на пристанището, преди да се е стъмнило. Обикновено влизаше доста навътре, но понякога хвърляше мрежата около групата островчета, недалеч от брега. Този ден му бе провървяло именно т ...

... само бабите окръгляха хорото,
между сенките от друго време...
клатеха се, спомнили сиротно
всичкото им мило, за последно.
И поразниците бяха в село, ...